Тръгнаха редовните полети между София и Одеса

Статия на румънски "добруджански" "историк" Алесандру Дуцу (Алесандру е смес от румънското име Александру и италианското Алессандро!!! много смешно име и начин на изписване, вероятно е имало безкултурни родители или нотарът, който е съставил свидетелството му за раждане, беше така).
Статията е ревизионистка, анти-украинска и промовира фалшивата теза че украинският град Чернивци бил румънска територия.

https://alesandrudutu.wordpress.com/2017/07/19/5-iulie-1941-eliberarea-orasului-cernauti/

Интересно е албанското име на град Драч (град в Албания): Дурръс/Durrës в сравнение с италианското Дураццо./Durazzo. Латинското име е Дурракиум/Dyrrachium, не знам как би звучило на далматски език (бивш романски език).
Имаме следните думи:
латински: brachium, facia (=facies), румънски: braț, față (ръкав, лице), (изговарят се брац, фацъ), италиански braccio/brazo; faccia, тоест на румънски би трябвало да е съществувало думата Duraț/Дурац.
Тоест италианската дума изглежда да е заимствана от румънски, а не наследена от латински (може би нито заимствана от далматски). Ударението на италиански и предполагаемия румънски е същото, на гласна "а", за разлика от албанското, което е на "у". Албанското име първоначално/изконно/илирско ли е или е по-късно от латинския? Не мога да кажа обаче запазването на двойната буква "р" при албанската дума говори за това, че тя е по-стара от италианската. Интересно е и фактът че Дураццо има 2 "ц" докато диалектната форма на braccio/браччо (ръкав), тоест brazo/брацо е със само 1 "ц".
албански: rosë, kursej (патица, пестя) - румънски rață, cruța (патица, щадя) (словенски и кайкавско-хърватски raca = патица). Това са съществителни имена с неясен или албански произход. Обаче латински puteus (кладенец), албански pus, румънски puț, италиански pozzo (с 2 "ц").
Българският езиковед Владимир Георгиев (един от най-добрите специалисти по албанистика) е казал обаче че албанците не са наследили старата топонимията на Албания от илирите, нито по-късната латинска такава а са я заимствали. Други езиковеди твърдят обратното. Както и да е италианското име на Драч изглежда да е взет от румънски език, ако не е от далматски, тоест румънците и албанците са живели заедно в или близо до Драч през далечното минало.
1. The Illyrian toponyms known from antiquity, e.g. Shköder from the ancient Scodra (Livius), Tomor from Tomarus (Strabo, Pliny, etc.), have not been directly inherited in Albanian: the contemporary forms of these names do not correspond to the phonetic laws of Albanian. The same also applies to the ancient toponyms of Latin origin in this region.
2. The most ancient loanwords from Latin in Albanian have the phonetic form of eastern Balkan Latin, i.e. of proto-Rumanian, and not of western Balkan Latin, i.e. of old Dalmatian Latin. Albanian, therefore, did not take its borrowings from Vulgar Latin as spoken in Illyria.
Също така албанското влияние в далматски език е минимален (не само далматското в албанския) а и далматският език не е бил част от Балканския Езиков Съюз, където влизат само албанският, румънския, българския, аромунския, в по-малка степен новогръцкия, и още в по-малка степен сръбския. Сръбски език има изключително малко елементи от БЕС, също като далматския (само "сръбските" преходни торлашки говори, всъщност български говори влизат в БЕС). Заключението е че албански език е тракийски а не илирийски. Дали той е дако-мизийски (дако-гето-мизийски), или южнотракийски няма значение.