Възвишението на филма „Възвишение“

Автор: Борислав Гърдев

След като гледах „Възвишение“, установих, че това е не само най-хубавият български филм за 2017 г., но и най-добре посетеният.

Не е за вярване, но прожекцията мина при пълен салон, а такова чудо не ми се бе случвало 30 години – от времето, когато „Време разделно“ на Людмил Стайков взриви родния бокс офис,както е модерно да се казва.

Логично е да  се правят връзки и аналогии с класически български исторически филми, които моето поколение добре познава и е гледало многократно   – като „Козият рог“ на Методи Андонов , „Капитан Петко войвода“на Неделчо Чернев или „Мера според мера “ на Георги Дюлгеров.

Неизбежно е – дори в днешния глобализиран свят. Но си оставаме  първо българи и е нормално филм, разкриващ тегобите на националната ни съдба, да ни вълнува и интересува, особено пък , ако е удачно  направен.

А „Възвишение“ е добре премислен и майсторски заснет. В никакъв случай не е негов минус, че е дебют на постановчика му в игралното кино.

Виктор Божинов е име в тв режисурата. Той е незаобиколим фактор и дори само споменаването на „Под прикритие“ или „Стъклен дом“е достатъчно, за да сме наясно, че е подходил към ангажимента си максимално сериозно и отговорно.

При това не само като режисьор – постановчик, но и като продуцент и съсценарист, заедно с Нели Димитрова и Милен Русков.

Разковничето на заслужения му успех го виждам още в избора на драматургичния материал – по може би най-качествения роден роман,излязъл през последния четвърт век (2011 г.).

Божинов е успял в едри щрихи, но уверено и завладяващо да обхване най- стойностното от  романа, акцентирайки основно на възловите и каверзни въпроси за свободата, за личностния избор, за драматичната национална орис, за изкористяването на революционния идеал и замяната му с демагогски обир,за жертвите, които трябва да се дадат в името на свободата и достойния живот, който винаги е съпроводен с възвисяване и нравствено очищение.

Това го има в изобилие в художественото произведение, залегнало в основата на кинолентата, налице е и при неговата екранна адаптация. А тя се гледа на един дъх, независимо че времетраенето й е 150 минути.

Завиждам на умението на Виктор Божинов – но то е въпрос на избистрено концептуално мислене и ясна визия за работата – да подбере такъв екип от съмишленици. Като оператора Антон Бакарски (с него е работил във „Връзки“, „Кости“ и „Под прикритие“), демонстриращ много прецизна работа с цветовете и усет за епичния мащаб на разказаната история с експонирани истински приказни пейзажи; сценографа Мина Кайе, лансирала костюми и аксесоари, без никаква бутафория и , разбира се, завладяващата музика на Петър Дундаков, без която трагедията и красотата на разказаната история не би звучала толкова убедително и пълнокръвно.

А изборът на актьорите  – той е направо за завиждане. На първо място е успешният  тандем Алекс Алексиев и Стоян Дойчев – Гичо и Асенчо, нашенските кандидати за славата на нови революционери и народни будители, самопожертвалият се герой и предателят.

Алексиев се снима в няколко второразредни западни продукции от типа „Плюя на гроба ти  - 2“ и „Джак Райън : Теория на хаоса“, но славата го споходи най-вече като доктор Василев от тв сагата „Откраднат живот“, след което киното ни ударно го експлоатира и вече е един от незаменимите участници в родни суперпродукции – в началото на годината „Пеещите обувки“  и „Воевода“, а сега и „Възвишение“. А кукленият актьор Стоян Дойчев е толкова органичен и свеж, че без съмнение го причислявам към големите ни филмови открития за 2017 г.

Логично е в такъв скъп и отговорен проект Божинов да заложи на утвърдени имена, на хора, с които вече е работил или добре познава професионалните им възможности.

Защо тогава за ролята на майката на Гичо да не покани съпругата си Параскева Джукелова, още повече, че тя се справя успешно с кратката си изява?

Четох , че някои критици – като Ирина Иванова – не приемат подобен подход – утвърдени звезди да се появяват в епизодични роли във филма, защото „това само разсейва енергията му“. Подобно твърдение е прекалено категорично, за да е вярно, особено като си представя колко артисти са се натискали, за  да се появят в този лелеян проект.

Аз например бях сигурен, че Захари Бахаров ще получи роля в екранизацията и ще отбележа, че неговата интерпретация на образа на Иван Драсов е много обрана и стегната.

Защо да не видя как Юлиян Вергов свири и пее на китара, Димитър Рачков да ми се прави на конспиратор, Любомир Младенов да поднесе поредната си филигранна интерпретация на котелския каймакамин, а Васил Михайлов буквално да ни приковава към екрана, представяйки ни такъв пълнокръвен и ярък портрет на хаджи Петър Матеев, който по своята степен на убедителност напомня Исмаил ага от „Време разделно“.

За Кирил Ефремов и Кирил Петков присъствието им е закономерно и знаково – те просто продължават стажа си при Божинов след много убедителните си отрицателни роли в „Под прикритие“.

Герасим Герасимов – Геро е направо неотразим като дебелия Юсуф ага, станал жертва на хайдушката вендета, докато за Филип Аврамов е ясно, че Димитър Общи е най – добрата му и плътно изградена кинороля.

След като постигна завидна популярност със сериалите „Под прикритие“ и „Връзки“ Виктор Божинов с един замах доказа, че е сред най-перспективните ни постановчици в игралното кино. Филмът му „Възвишение“ ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика, а ние ще бъдем в правото си да очакваме от него в бъдеще нови творчески достижения.

В категории: Новини , Коментари