Етнографи и фолклористи дискутираха „Българската народна култура и образованието“


Етнографи и фолклористи дискутираха „Българската народна култура и образованието“
09 Октомври 2017, Понеделник


На форума бе изтъкнато, че медийното популяризиране на научния, образователния и творческия фолклор е символично

Автор: Десант

Научна дискусия на тема: „Българската народна култура и образованието“ събра в зала „Тържествена“ на Централен военен клуб в София етнографи и фолклористи, педагози от страната и българската диаспора в чужбина, писатели и фолклорни журналисти, съобщи представилият пиринската фолклорна област фолклорист Димитър Тренчев. Той уточни, че организатор на научния форум е Националното етнопедагогическо сдружение „Проф. д-р Иван Шишманов“ с председател известния етнограф, фолклорист и писател професор Лозинка Йорданова.

Пиринският фолклорист допълни, че дискусията е била част от дългосрочната юбилейна програма на Националното етнопедагогическо сдружение в чест на 155 годишнината от рождението на първия български етнограф и фолклорист проф. д-р Иван Шишманов и 45-та годишнина от основаването на сдружението.

В аванс професор Лозинка Йорданова е анонсирала изработването и поставянето на паметна плоча на проф. д-р Иван Шишманов и провеждането на национален концерт „Отечество любезно“, на който ще бъде представен фолклорът на всички етнически общности, населяващи България.

Тренчев открои изложението на известния български етнограф проф. Иваничка Георгиева и педагозите Ася Събева от българското училище „Христо Ботев“ в Унгария и Нонка Кръстева от град Перник, като обобщено мнение на колегията за днешното незавидно състояние на фолклорната наука и практика – липса на законова защита и държавна подкрепа.

„Парадоксално е, че фолклорът е част от културното ни наследство, а не е категорично и сигурно защитен от закона и е безпомощна плячка за куцо и сакато“ – емоционално отбеляза Тренчев. Според него и колегите му недофинансираната фолклорна наука всяка година безвъзвратно губи автентични фолклорни източници.

„Губим артефакти, песен, хоро, вокална техника, занаятчийска технология и обряд – губим и свързаната с тях обяснителна информация и нишката на познанието се прекъсва“ – е алармирал на дискусията пиринският фолклорист. А като знакови примери от пиринската фолклорна област е посочил загубеното тригласно пеене, добиването на т.нар „боров катран“ и звънчарското леене. Тренчев е алармирал също, че постоянният финансов недоимък заплашва дори физическото оцеляване на сградите и музейните фондове.

На дискусията не е бил подминат и проблемът, че общообразователните програми са недостатъчни като обем и са остарели като съдържание и начин на поднасяне. Същевременно, като образец за работещ съвременен модел на извънкласна форма е бил представен Центъра за изкуство, култура и образование „София“, който е бил интригуващо анонсиран и с присъщата на творците пламенност от заместник директора на центъра актрисата Магдалена Георгиева.

„Водещият на дискусията фолклорист и журналист доц. Венцислав Димов специално е подчертал, че държавното медийно популяризиране на научния, образователния и творческия фолклор е символично и е в „глух“ времеви и часови пояс“, разказа още фолклорният специалист. И посочи обобщеното мнение на колегите си, че и като наука, и като практика фолклорната приемственост се крепи на любовта на носителите и изследователите.

Именно тази любов е двигател и модератор на различни инициативи за изследване и популяризиране – от научни събития, публикации, книги и филми през творчески центрове и обучителни курсове до местни,  национални и международни сценични форуми. Или, както сполучливо обобщи проф. Лозинка Йорданова „От всички нас, влюбените в народното творчество зависи животворните му извори да бликат чисти и силни и да пребъдат“, отбеляза в заключение фолклористът Димитър Тренчев.


В категории: Новини , Фолклор

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки