Вижте как се преработва хищния морски охлюв докато стигне до трапезата
Автор: Десант
Южнокорейци, японци и китайци дават мило и драго за български рапани. В последните години страната ни е сред предпочитаните доставчици на деликатеса, отбелязва БНТ.
Репортаж по националната телевизия уточнява, че процесът на преработка, докато вкусните "ядки" стигнат до трапезата, изисква първоначално рапаните да се варят около 20 минути. Ако се държат повече време, стават жилави.
След това суровината се охлажда. После морският охлюв се отделя от черупката на ръка. Най-сръчните работници в роден цех могат да почистят до 150 килограма на ден.
После от месото, т.е мускулестия крак на морския хищник, се отделят вътрешностите - задното черво и кафявата люспа, която затваря рапана. Получените изчистени ядки се сортират, претеглят и опаковат по размер.
След дезинфекциране в отделна вана, морските охлюви се потапят в „джакузи за рапани", като процесът на аериране е с цел да се отделят фините частици от пясъка, които може да са попаднали в тях, обясняват във специализираната ферма. Най-накрая готовата продукция се замразява и опакова, за да потегли на изток.
Рандеманът е сравнително нисък - от пет тона суровина се получава един тон готов продукт.
Рапаните са пришълци в Черно море. Предполага се, че са пренесени, прилепени за корабите, идващи от Японско море. Хищният морски охлюв унищожава значителни количества от черноморските миди.
У нас промишленият улов на рапани започва сравнително късно - през 90-те години на миналия век. Днес този бизнес в България се развива все повече, дори и с помощта на европейско финансиране
