Дисциплиниращият ефект от акция "Тишина" е налице, заяви вицепремиерът по икономическата и демографска политика пред Нова ТВ по повод предизвикалите дебати нощни проверки, при които той инспектира редица заведения в курорта "Слънчев бряг" заради шумната музика
Автор: Светлана Николова
Само за бар "Оксижен" има издадени най-малко 20 предупредителни протокола и над 18 наказателни постановления за шум, които не се спазват. Въпреки санкциите, това заведение продължава да скандализира с нарушаването на закона. Във всяко едно от проверяваните през последните седмици заведения има по един собственик, който си мисли, че е над закона. И отказва да го спазва.
Това заяви вицепремиерът по икономическата и демографска политика Валери Симеонов в сутрешния блок на Нова телевизия.
Той бе категоричен, че институциите вършат добра работа и добави, че само на територията на Бургаска и Варненска област работят над 100 екипа, които денонощно извършват проверки от всякакъв вид: "Този сезон няма нито едно стомашно-чревно заболяване и натравяне с храна. Не е затварян нито един плаж".
"Моята поява на проверките не е форма на търсене на някакво средство за повишаване на адреналина в почивните ми дни. Моето присъствие там е, защото има едни наложени рецидивисти в целия този процес на тормоз на почиващите в Слънчев бряг. Рецидивисти, спрямо които за съжаление институциите в резултат на не особено доброто законодателство, не могат да приложат крайна мярка и да постигнат ефект", заяви Симеонов.
"Исках да докажа, че когато държавата и общината са на една позиция, то няма кой да им се противопостави. Ние направихме точно такова показно. Показахме, че формирани с десетилетия престъпни взаимоотношения и връзки могат да бъдат разкъсани", каза още вицепремиерът за акциите си.
Според него протестите и призивите за оставката му и скандиранията „Бойко спри Валери” след акция "Тишина" са организирани именно от хора, които нарушават закона.
"Няма как Бойко Борисов да спре Валери или Валери да спре Бойко Борисов, когато и двамата спазват закона", коментира вицепремиерът.
"Кой клати държавата през туризма? Ще ви кажа. Наематели и концесионери на плажове: Слънчев бряг-север – Маджо; Слънчев бряг-централен – братя Маргини; Слънчев бряг-юг – Радо Слънцето; Свети влас –братя Диневи; Обзор – плаж Север – братя Маргини; Поморие-изток – Радо Слънцето; Поморие-юг – братя Маргини, Поморие-централен – Маргините, Бургас – Северен плаж – Маргините. С такова разпределение на наемателите на плажовете, какъв туризъм можем да очакваме", каза още алери Симеонов.
Попитан дали има подкрепата на премиера и на министъра на туризма по тези въпроси, той заяви, че това е ежедневна работа, за която няма нужда да се питат един друг. На въпрос ще се развалят ли концесии на плажове на тази база, той заяви: "Надявам се да се стигне до там.
"Не е нормално да даваш концесия за 20 години. Ние просто ги правим назначени печеливши", заяви Валери Симеонов.
По повод проблемът с мас-медиите в България.... Това, което в последият брой на Десант имаше - Асоциация на Европейските журнаслисти. Репортери без граница , тези данни за мас-медиите. Това са престъпления срещу мисълта и съзнанието по Правата на Човека. По тези неща отдавна е трябвало да се водят дела...
Могат да се проучат нещата и за т. нар. симулация на право. Което със сигурност се отнася до престъпността с агресията на шумовата анти-социална комуникация.
1
Приятел на България
17.08.2017 13:22:02
0
0
Някои бележки за румънските статистики за населението на Северна Добруджа през 1879 и 1880 г. Данните за цялата Северна Добруджа за 1880 г. са достъпни в интернет, на википедиа-страницата на Добруджа. Там се цитират данните из книгата Dobrogea (La Dobroudja). Étude de Géographie physique et ethnographique на Г. Дънеску (G. Dănescu).
Данните за 1879 г. само за окръг Тулча ги имам от книгата на Николае Петреску-Комнен (Nicolae Petrescu Comnen) La Dobrogea (Dobroudja): essai historique, économique, ethnographique, et politique (1918 г.), където няма данни за окръг Кюстенджа за същата година а само за 1880 г. В същото време за 1880 г. той не дава данни за окръг Тулча а само за окръг Кюстенджа, не знам дали умишлено или не той сбърка преброяванията или просто нямаше достъп до пълните данни за и двете преброявания.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0#.D0.95.D1.82.D0.BD.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B8_.D1.81.D1.8A.D1.81.D1.82.D0.B0.D0.B2.C2.A0.E2.80.94_.D1.80.D1.83.D0.BC.D1.8A.D0.BD.D1.81.D0.BA.D0.B0_.D0.B3.D0.BB.D0.B5.D0.B4.D0.BD.D0.B0_.D1.82.D0.BE.D1.87.D0.BA.D0.B0
Данните за цялата Северна Добруджа за 1879 г. ги имам от книгата O escursiune botanică în România şi Dobrogea/O escursiune botanica in Romani'a si Dobrogea (1883 г.) (Ботаническо пътуване из Румъния и Добруджа) на А.П. Алекси (A. P. Alexi) а и от статията Българското национално малцинство в Добруджа на Йордан Колев (сп. Един Завет, 1, 2004), последната е достъпна и в интернет:
http://www.ndt1.com/article.php/20090312172005166
http://new.bg-history.info/Bulgarskoto-nacionalno-malcinstvo-v-Dobrudzha-1254.html
За съжаление изглежда че има печатни грешки и при данните в книгата на Алекси и при онези в статията на Йордан Колев. Общият брой на жителите на Северна Добруджа е същото у и двете автори 106 943 души.
Колев дава само: румънци, наброяващи 31 177, турци и татари 32 033 и българи - 28 715 души, като останат само 15 018 за всичките други народности.
Алекси дава румънци 21 718, българи 31 772 (точно така, повече от румънците!), турци 16 483, татари 6549 (точно така, турците били много повече от татарите!), значи 23 032 турци и татари, липовани 10 958 (тоест руснаци), руси 6162 (тоест украинци, русини, рутенци), гърци 3195, немци 2471, евреи 1951, арменци 803, други 308. Ако се събират всичките данни на Алекси се получава общо население от 102 370, така че има печатни грешки.
Ако се събират данните на Колев за румънци и българи (предполагайки че са точни) с данните на Алекси за всичките други народности (включително турци + татари, данните за които вероятно са грешно писани у Колев) се получава общия броя население 108 772, много близо до 106 943 души. Най-добре е да се търси официалната книга Statistica din România. Indicele comunelor din Dobrogea, която е достъпна в библиотеката на Румънската "Академия".
Според статистиката в книгата на Дънеску (вероятно официална статистика) за 1880 г. тогава имаше в Северна Добруджа:
48 100 турци + татари (в 1879, според официалната статистика имаше само 23 032!!! може би някои от турците и татарите да се бяха преселили от автономната България в Румъния между 1879 и 1880 но разликата между двата броя е прекалено голяма, заводът е че данните за турците и татарите за 1879 са фалшиви (поне тези за 1879 ако не и те за 1880 г.), румънците били били 43,671 през 1880 г. и само 31 177 през 1879 г. (тоест невероятно голямо увеличени само за една година, нямаше как да стане това, дори в условията на румънската държавност насърчаваща емиграцията от другите краища на територията й в Северна Добруджа), българите от 28 715 през 1879 г. стават само 24,915 тоест се отчита не само ръст в условията на голямата през онова време раждаемост на българите, а намаление с 3800 души. Разбира се че имаше бягане на българи в България но чак толкова голяма емиграция за една година е невероятно, а в същото време това довежда до заключенитео че много повече българи бяха бягали от Северна Добружа още преди 3 март 1878 (датата на договора в Сан Стефано) когато те вече знаят че Северна Добружда ще бъде дадена на Румъния (а чрез довора в Берлин, площта на вече румънската Северна Добружа се увеличава с Мангалийска и Новосилистренска каза/околия). Румънците обаче нямаше защо да бягат в Руъмния, особено след настаняването румънска администрация там през ноември 1878 г., тоест преди първото румънско преброяване от 1879 г. Напротив някои румънци са се настанили там след Санстефанския договор и особено след ноември 1878 г. Така че през 1878 г., в края на войната българите бяха повече от румънците.
Много противоречия междуте двете румънски преброявания има и при почти всички други народности, например при руснаците и украинците, но не само при тях.
