Чудесата на Иван чай нямат аналог в света


Чудесата на Иван чай нямат аналог в света
13 Август 2017, Неделя


Лековитата билка, която в момента е хит в Европа, вирее и по високите части на нашите планини


Живял едно време в Русия някой си Иван, който обичал да се разхожда в червеникава рубашка сред горите и поляните. Който го видел, си казвал: „Иван е тръгнал за чай“. И започнали да наричат в негова чест едно растение, обагрено в тъмно розово като неговата дреха.

И днес така викат на върбовката (Chamerion angustifolium). Тя е известна и като Копорски чай, тъй като е много разпространена в селото Копоре край Санкт Петербург. Това всъщност е всеизвестният „руски чай“ – полезна напитка, която се споменава още в древните хроники. Именно нея приготвят на картинките с руските самовари.

Казват, че това е чай за мъжка сила, защото е незаменим при терапията на проблеми с простатата. Той традиционно се е пиел от северните славяни още от XIII в.

След дълги години на незаслужена забрава, днес той е хит в Европа и износът му заема едно от първите места в експорта на Русия за Стария континент.

Растението се среща и в България, където в огромни количества вирее по високите полета на Рила, Пирин и Витоша, понеже обича по-студен климат. И тъй като е медоносно, приготвената от него напитка няма нужда от допълнително подслаждане.



Консумира се и в суров вид, като зеленолистна добавка към салати, смутита, омлети и супи.
В английския се нарича fireweed (огнена трева) – то е първото растение, залесяващо опожарените и опустошени от сеч места. Притежава свойството да възстановява пострадалата почва, наторява я и я подготвя за други видове. В процеса на растежа не абсорбира и не натрупва замърсители от околната среда.

Безкраен е списъкът с неговите полезни свойства. Съдържащият се в него витамин С е шест пъти повече, отколкото в лимона. В състава на билката влизат още много дъбилни вещества, флавоноиди и пектини, витамини от групата В, желязо и други ценни микроемлементи.

Чаят действа изключително благотворно на човека, като тонизира и оздравява целия организъм, повишава тонуса му и придава жизнени сили.

Настойката оказва противовъзпалително, болкоуспокоявако и противоспазмено действие. Антисептичните й свойства нямат аналог. Полезна е при язвена болест, гастрити и колити, заздравяване на рани и за успокояване на нервната система. Тя е универсално средство за премахване на главоболието. Предпазва и от инфаркти и инсулти, помага при анемия, херпес, респираторни заболявания, обменно-възпалителни кожни проблеми и пр. Но трябва да се пие продължитело време, за да има по-добър ефект.

Пиенето на Иван чай след залез слънце, дава на организма шанс да се приготви за оздравяване, успокоява сърцебиенето, намалява кръвното налягане и нормализира общото здравословно състояние, довеждайки до състояние, наричано нощна „анабиоза“, което спомага за удължаване на периода на жизнената активност. Един от примерите, потвърждаващи възстановителните му свойства е изследователят Пьотр Бадмаев, посветил се на изучаването на целебните сили на това разстение. Той доживява до 110 години, като навършвайки столетна възраст дори става баща. Умира обаче в затвора в Петроград.

За приготвяне на лекарствена найстойка и отвара се използва наземната част на билката. Берат се върховете и младите стръкове.

Приготвя се по древна рецепта, подобрена със съвременни решения и технологии, които позволяват до се запазят повечето от полезните качества на растението.

Набраната дрога внимателно се разтила на тънък слой около 5 см, след което от нея се правят фитили, които се стриват между дланите, за да се отдели сокът. Те се оставят за 8-10 часа в помещение с температура на въздуха 20–25 градуса.



Процесът на ферментация може да протече и в дървени сандъчета, покрити с влажно платнище. Ако лечебната трева се суши във фурна, това трябва да става на не повече от 50°C.

В старите копорски села са отчитали при приготвянето на заготовката положението на Слънцето и фазата на Луната, както и посоката на вятъра, а също и поведението на птиците и насекомите. „Чайният сезон“ започвал от Еньовден (отбелязван в Русия като Иван Купала) и продължавал един месец.

В зависимост от лунната фаза, ферментацията протичала различно – от 5-6 часа до едно денонощие. Колкото по-близко било пълнолунието, толкова по-бързо се извършвала тя. Че е изсъхнала добре съдили по цвета и аромата на суровината – тя трябвало да ухае на трева и да има тъмнозелен цвят.

Добре изсъхналият чай се съхранява в херметична кутийка.При поставянето в кана за запарване всяко масурче леко се начупва с ръка на по-ситни парченца.

Ето и една рецепта как да запарим лековития Иван чай. Взимат се 2-3 супени лъжици от билката и се пускат в 1 литър гореща вода. Оставят да престоят 30-40 минути. Може да се запари повторно. През лятото може да се държи в хладилника и да се консумира като студена напитка. Но трябва да се има предвид, че запазва целебните си качества до 3 дни.

Поради липса на кофеин няма ограничения в количество на изпитите чаши през деня.


В категории: Рецепти за здраве , Алтернативно лечение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки