Стрелците на Радецки, които спасяват Шипка, пристигат по двама на кон


Стрелците на Радецки, които спасяват Шипка, пристигат по двама на кон
Подкреплението пристига с по двама на кон. Литография към военна кореспонденция от боевете на Шипка
11 Август 2017, Петък


На 9, 10 и 11 август в съдбовния старопланински проход се водят най-ожесточените боеве за освобождението на България от турско робство

Автор: Дина Харизанова

На 9, 10 и 11 август (стар стил) в Шипченския проход се водят най-ожесточените боеве за освобождението на България от турско робство.  Нека припомним подвизите на нашите опълченски дружини и руски части, които три дни юнашки защитават прохода срещу пет пъти по-многочисления и силен противник.

След боевете при Стара Загора и с. Джуранлий (дн. с. Калитиново), състояли се на 19 юли 1877 г., руските войски се оттеглят към Стара планина и се заемат да отбраняват проходите Шипка и Хаинбоаз.

Предвожданата от Сюлейман паша турска армия не се втурва да преследва руснаците, ами подпалва Стара Загора и се отдава на грабежи и изстъпления. Чак след три дни османците потеглят към Нова Загора, а оттам през Твърдица се упътват към Шипченския проход. На 7 август те достигат околностите на Казанлък с 52 табора (дружини), 42 оръдия и 1800 конника – общо 27 хиляди войници.

На 8 август тази армия се изкачва по южните склонове на Балкана и на 9 август започва атаките си срещу Шипченската позиция. По това време там се намират пет дружини от българското опълчение, три батальона руски войски от 36-ти Орловски полк с 27 оръдия и 100 конника – общо 5500 защитници, начело с генерал-майор Столетов.

Публикация в бр. 46 на в. „Казанлъшка искра“ от 1930 г. на полковника от запаса Теню Димитров Бойдев – участник в Балканската, и Междусъюзническата война, командир на 63-ти пехотен полк по време на Първата световна война, описва в подробности час по час развитието на сраженията. Имената на местностите са дадени така, както са известни по това време.

По сведенията на полк. Бойдев, предният пункт с началник полк. граф Толстой заема височината Свети Никола, а главната позиция е разположена на височините: Странична (Волинска гора), Средня (Централна батарея), Северна (Кръглата батарея) и Терасата, където е левият фланг.

В резерв са 1-ва опълченска дружина, три роти от 2-ри батальон на 36-ти Орловски полк и 4 планински оръдия, разположени на седловината между Свети Никола и Спасителния дом.

Началник на войските от главната позиция до обед на 9 август е полк. Депрерадович, а следобед – полк. Липински, командир на 35-ти Брянски полк, който пристига там към 12 ч. в този ден.

Превъзрочният пункт е открит в зданието, където някога се е намирал т-.нар. Спасителен дом.

След два дена кървави сражения настъпва датата 11 август. Първият артилерийски изстрел в този ден е подаден в 4 ч. от височината Малуша (Лисата гора). Руските оръдия отвръщат от Свети Никола и се завързва силен артилерийски бой.

Турците стрелят от Малкия Бедек (Търсовец). Четири техни  табора настъпват от височината Малуша към Зелена (Лисата гора), а оттам се запътват към Страничната височина (Волинска гора), където в 5 ч. се завързва силен пушечен бой.

Подполк. Шваб иска помощ. Изпратени са две роти. Но турците започват да обхващат баира и на помощ идват още две роти от 36 Орловски полк. Полк. Липински изпраща заповед на подполк. Шваб да се държи до край на Страничната височина.

Расим паша, който атакува, получава подкрепление от 4 табора и към 10 ч. праща един от тях срещу Кръглата батарея. Рота и половина от Брянския полк успява да го отблъсне в дола. Турците повтарят атаката, но отново са изтикани от брянците и артилерията на Кръговата батарея.

Противникът обаче не се отказва и прави нов опит да превземе височината. Една рота орловци помагат пак да бъдат отбит.

Ген. Столетов праща ординарец в Габрово да иска помощ от ген. Радецки – командир на 8-ми корпус, който тръгва за да подкрепи защитниците с 4-та стрелкова бригада.

Войниците са силно изморени от тридневните боеве, от денонощното бодърстване, от недохранване и липсата на вода в адските августовски жеги. Столетов е сериозно обезпокоен за своя тил, тъй като още едно усилие на Расим паша би отсякло пътя за Габрово.

Турците не закъсняват с опита си. Към 12,30 ч. Пашата получава подкрепление от още 2 табора и с общо 10 дружини повежда енергична атака на Страничната височина. Две роти са изпратени в помощ на защитниците и те успяват да задържат временно врага.



Към 16 ч. положението става критично. Расим паша енергично атакува от запад; Реджеп паша напира от изток с 16 табора срещу позициите на 2-ра, 3-та, 4-та и 5-та опълченски дружини; Салих паша напада от юг по фронта Свети Никола с 8 табора, а Вейсел паша с 5 табора излиза на шосето при Тилната батарея и се готви да прекъсне съобщенията с Габрово.

Под силния натиск на Расим паша руснаците напускат Страничната височина и отстъпват към Централната батарея. Поручик Романов подпалва фугасите на седловината между Сраничната и Средната височини, което спира за кратко турците.

Броят на ранените достига ужасяващи измерения – те оформят цяла върволица по шосето. Бързото движение на двете опълченски роти на полк. Кесяков към Тилната батарея; отстъплението от Страничната височина и безпорядъчното оттегляне на ранените войници, се приема от защитниците на Централната и Кръглата батареи като сигнал за общо отстъпление и оръдията на тези позиции прекратяват огъня и започват да отстъпват. Всичко върви към зловеща катастрофа!

Виждайки това, граф Толстой повежда една рота от 1-ва опълченска дружина и бързо заема височината, където е Централната батарея. Полк. Липински се спуща да спре отстъпващите артилеристи и тълпата от напускащите позициите си войници. Оръдията загърмяват отново.



Още един напън на противника би решил неблагоприятно участта на Шипченския проход, но в този критичен момент, към 18 ч., откъм гърба на Тилната батарея се чува гръмко „Ура!“. Пристига дългоочакваната помощ – това са 200 души от 4-та бригада на 16 стрелкови батальон. Стрелците от авангардът на формированието се придвижват възседнали по двама казашки и артилерийски коне. 
(Апропо, един от уникалните символи на Ордена на тамплиерите е двама рицари върху един кон, но едва ли хората на Радецки са имали предвид точно това, когато са препускали към Шипка).

Те се разделят на две групи – едната се спуска бегом по шосето към Кръглата батарея срещу десния фланг на Вейсел паша, а другата се насочва западно от пътя и удря таборите на Расим паша по посока на Страничната височина.

Пристигането на подкрепленията окуражава защитниците на прохода и те с нови сили се хвърлят да защитават позициите си. Към 18,30 ч. пристигат и останалите роти от 16-ти стрелкови батальон, начело с ген. Радецки, които заедно с ротите от Орловския и Брянски полкове атакуват и наново заемат Страничната височина, изтиквайки таборите на Расим паша към Зелената височина (Лесистата гора).

Към 20 ч. боят е прекратен по цялата позиция, а ген. Радецки поема командването на всички войски на Шипченската позиция. Вечерта пристига и цялата 14-та стрелкова бригада. Руснаците разполагат вече с 15 дружини с общо около 10 хиляди войници и 31 оръдия, като очакват на следващия ден да пристигнат още 12 хиляди човека, така че силите им почти се изравняват с турските. Защитата на прохода е осигурена!

Убеждавайки се, че е изгубил боя, Сюлейман паша дава заповед за изтегляне. Постепенно на Шипченската позиция се възцарява тишина. И до днес там всичко е спокойно!


В категории: История , Войни за освобождение

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
румен стоянов
11.08.2017 17:46:35
2
2
Истината за Шипченските боеве…

Приятели,

Не се чудете на истината…, нарочно я криха от нас и руснаци и османлии…!
(турците са измислени през 1923 година…)
- За боевете на Шипка не ние българите, а русите и руската държава трябва всяка година да се покланя до земята за подвига на българските опълченци..!
За това, че спасиха руския император и руската империя, защото при неуспеха ни на Шипка, османската армия е можело да бъде спряна не по-рано от превземането на Киев…!!!

В безсмъртната си поема “Опълченците на Шипка” дядо Вазов казва самата истина…:
“…Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори…!“

Кратко, ясно и ВЯРНО…!!!
(нима има идиот, който да си помисли, че Вазов ще лъже… и русафилите ще му мълчат…)

- Руснаците много говорят за войната 1877/78г. и Шипка, но нищо не казват...
1. Още по време на Старозагорските боеве от 14 000 души преден отряд, след първия ден единствените боеспособни части, които не отстъпват под натиска на 40 000 османски елитни бойци, са петте опълченски дружини от общо 7 000 български бойци, в тила на които се скрива руското командване и тиловите части с оръжие, боеприпаси и продоволствие за целият отряд...
2. На Шипка се съсредоточават петте български дружини с численост около 6 500 бойци (от 7 000, има загуби), няколко руски обезкръвени роти (само около 500 бойци) и руски тилови части..., но С МНОГО ОРЪЖИЕ, ПРОДОВОЛСТВИЕ И БОЕПРИПАСИ ЗА ИЗБЯГАЛИТЕ И ИЗБИТИ РУСКИ ЧАСТИ...!!!
(благодарение на това "ничие" оръжие и боеприпаси опълчението успешно защитава прохода...) Оръжие и боеприпаси е имало много, но в един момент на най-решителното настъпление и на една от позициите свършват патроните… В последвалият зверски ръкопашен бой българските комити и легионери на Раковски почти без загуби убиват няколко стотин низами (пленници не са вземани, е… и на няколко гаджали е направен “хайдушки гердан”…, за което след войната османците искат ди ги съдят като военнопестъпници…)…
Ужаса сред турците след това клане е толкова голям, че този османски най-елитен батальон е разформирован…, а тази позиция повече не е атакувана дори под смъртни заплахи…
(И… това е историческа истина…)
3. Още първия ден двете руски роти охраняващи фланговете на опълченците отстъпват зад българите за да “пазят” щаба и първите три дни прохода се защитава САМО ОТ БЪЛГАРИ...!!!
4. На четвъртия ден привечер пристигат само 2 роти руснаци - около 200 души... Както се казва “малко, но навреме”... и турците отстъпват предполагайки, че са дошли хиляди…!
5. След петия ден българите продължават да са мнозинство от защитниците...
6. Едва на шестия ден руснаците стават повече от българите...

Е…, идват накрая и… “за медалите”...

7. Останалото е история... На базата на опълчението (12 000) е изградена армията и на Княжество България и тази на Източна Румелия, а Българската армия не е губела битка до 1989 година, не е загубила нито едно свое бойно знаме, беше унищожена от СДС водено от Иван Костов, по заповед на нашите нови “истински” приятели и “защитници”, Турция и САЩ...

И този позор също е наша история…!!!
.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки