С „Черен арап и хайдут Сидер“ Никола Козлев става родоначалник на българската национална поема


С „Черен арап и хайдут Сидер“ Никола Козлев става родоначалник на българската национална поема
27 Юли 2017, Четвъртък


Преди дни се навършиха 115 години от кончината на лясковския революционер и поет 

Автор: Атанас Коев

Никола Козлев е изявен възрожденски учител и книжовник - един от първите български стихотворци. Той се занимава и с революционна дейност - взима участие във въстанието на капитан дядо Никола, а след това и в създаването на комитетската мрежа в страната в края на 60-те и началото на 70-те години на ХІХ век.



На 25 юли се навършиха 115 г. от неговата кончина. Бъдещият просветител и книжовник е роден в Лясковец през 1924 г., като още дванадесетгодишен остава сирак и за да се препитава отрано започва да работи.

Първоначално е пастир, а след това градинар и занаятчийски чирак. Впоследствие момчето последователно учи в родния си град, Елена, Пазарджик и Свищов. Най-важен обаче се оказва престоят му от 1848 до 1851 г. в Кишеневската духовна семинария, където за пръв път се докосва до руската литература.

През 1852 г. Никола Козлев се завръща в България и в продължение на четири години учителства в Лясковец, където въпреки съпротивата на местните чорбаджии провежда реформа в обучението на децата. Той отхвърля килийното обучение и въвежда звучната метода на преподаване.

През 1856 г. лясковският даскал взима дейно участие в подготовката на въстанието на капитан дядо Никола, като след неговия неуспешен край е принуден да емигрира в Бесарабия за да не бъда заловен от османските власти. Там той първоначално учителства в село Шикерли Китай – от 1858 до 1863 г., а след това в село Болбока-от 1863 до 1868 г.

По време на престоя си в Бесарабия Никола Козлев написва през 1866 г. двете си поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“и „Черен арап и хайдут Сидер“. Впоследствие през 1868 г. те са публикувани от Цани Гинчев в третата книжка на редактираното от него списание „Общ труд“.

През 1869 г. Козлев се завръща в България и като сподвижник на Апостола на свободата Васил Левски взема дейно участие в създаването на революционната мрежа в страната. Турските власти обаче влизат в дирите му и той отново е принуден да бяга на север от Дунава.

Известно време работи като градинар в Турну Мъгуреле, а след това учителства в Бесарабия. Същевременно през 1873 г. превежда от руски на български език „Учебна книга за великия божи мир“.

След освобождението на България от турско робство той се завръща в родния си град, където отново се отдава на учителската професия, като последователно учителства в Лясковец, Плаково и Стражица.

Пенсионира се през 1881 г., като последните години от живота си прекарва в нищета и мизерия. Умира на 25 юли 1902 г., дълбоко разочарован от следосвобожденската действителност.

Лясковският книжовник оставя сравнително малко по обем литературно наследство, което обаче е интересно свидетелство за епохата, в която живее и твори. Той пише няколко елегии в духа на българската възрожденска литература, явяващи се в същото време отзвук на неговата лична житейска драма.

Най-значимите творби на Никола Козлев са двете негови поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“ и „Черен арап и хайдут Сидер“, като втората творба му отрежда мястото на един от родоначалниците на българската национална поема. За нея Добри Чинтулов създава музика, а Добри Войников пише възторжени отзиви.


В категории: Възраждане , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки