Геолог чертае апокалиптичцна картина, ако мина "Грънчарица" заработи, чуват се и успокояващи гласове
Автор: Десант
По-голямата част - 70 на сто от волфрамовото находище "Грънчарица", се намира във вододайната зона на Велинград. Това заявява пред репортер на Topnovini.bg инж. Емил Вълков. Той е геолог със специалност електромеханика и 6 години е работил в Маданския минен регион.
Вече стана ясно, че седемчленен състав на ВАС остави без разглеждане жалбата на Община Велинград срещу разкриването на мина "Грънчарица". Това, на практика, е даване на зелена светлина на концесионера "Ресурс I".
Оказва се обаче, че по концесията има доста пропуски, за които велинградчани дори не подозират. Всички те са в двата ОВОС-а от 2014 и 2016 г., посочва пред Topnovini.bg инж Емил Вълков.
"Първо, в ОВОС от август 2014 г., се казва, че разстоянието от мината до Велинград е 18 км. Това е лъжа. Реално, разстоянието от там до крайните улици на кв. Чепино е 8.625 км, твърди експертът. Доста опасно е разкриването на рудника, защото той е във водосборен район, при който на запад е билото на планината, на юг е р. Места, на север - реките Чепинска и Марица. Но никъде в ОВОС не се говори за вододайната зона", категоричен е Вълков.
"От 5600 декара концесионна площ 70% са водни източници за питейна вода на Велинград и това също го няма в ОВОС. Според Закона за природните богатства, земите подлежат на принудително отчуждаване от концесионера. А ние знаем, че той е приготвил 300 000 лв., за да изкупи земята на Грънчарица. Една част от нея е горски фонд, другата е общинска земя и останалото е на частни лица. Това означава, че вододайната зона на Велинград преминава в частни ръце", разкрива още притеснителни факти геологът.
Той припомня, че в концесията никъде не се споменава какво количество руда ще се добива годишно и какво е процентното съдържание на метала в рудата. Във всички концесионни договори се упоменава какво е количеството годишно и кой ще го контролира. В този случай, се стимулира сивата икономика и казусът с Челопеч ще се повтори и във Велинград, убеден е инж. Вълков.
"Не се споменава никъде какви газове и прах ще изхвърля Централната вентилационна уредба на рудника. Рудничните газове са смес от атмосферен въздух и токсични газове. Те съдържат азотен окис, азотен двуокис и въглероден окис. И всичко това ще се разпространява от вентилационната система на 295 м, това е над 300 декара отровена земя във вододаен район на града. Другото обезпокоително е, че на територията на концесионната площ ще се депонира баластра на площ 138 декара с височина 35 м и тази маса носи отрицателните качества на рудничната прах", обяснява експертът.
В доклада за ОВОС от 2014 г. пише, че в рудата се съдържа пирит и арсенопирит и това ще е във водадайна зона.
Геологът припомня, че преди години от "Асарел медет" бяха изпуснали неконтролирано течност и реките в пазарджишките реки се оцветиха, а рибата бе изтребена.
"Известно ли е на хората във Велинград, че големината на рудното тяло на Грънчарица е с дължина 3500 м и височина 450 м. Значи започва от кота 1130 м и завършва на кота 880 м, което е само 100 м от нивото на Клептуза, която е на 780 м", продължава със стряскащите факти инж. Емил Вълков.
Особено важно е местните хора да знаят и другите подробности около дейността, която ще извършва концесионера.
"По данни на рудника, в него ще бъдат взривени 16 520 т експлозиви. При химическата реакция на взривяването 1 кг отделя до 1000 литра отровни газове. 16 250 тона ги превърнете в кг и умножете по 1000 и ще видите колко токсични газове ще се отделят при взривяването във волфрамовата мина на Грънчарица", изчислява специалистът.
Според него, всичко това ще се изсмуче от рудника и чрез Централната вентилационна уредба ще се изхвърли на повърхността, което е над 6 млн. куб. м. Хеопсовата пирамида е с обем 2 260 000 куб. м, а в недрата на земята на Грънчарица ще се отвори дупка близо три пъти по голяма от Хеопсовата пирамида. И целият този взривен материал ще се пренесе на повърхността.
Освобождаването на 6 млн. куб. м ще подсекат всички зидове и водните жили. И никой не може да каже накъде ще потече тази вода.
"В момента този планински масив е напукан, а минната дейност направо ще го разруши. През града ще се извозва тази руда. В концесията, която е за 35 години и според заявление в ОВОС количеството руда ще е 285 000 тона годишно, което за 35 години е над 9,5 млн. тона и всичко това ще се превозва с 20-тонни самосвали през града.
В обратна посока, към Грънчарица ще бъдат превозвани тежки минни съоръжения като трошачки, трансформатори и др. Така през Велинград ще мине товар над 15 млн. тона", пресметнал е още геологът инж. Емил Вълков.
Източник: Topnovini.bg
Назаем от сайта на проекта: „Грънчарица“ е едно от най-богатите находища на волфрам в Европа. Инвестиционното предложение на дружеството „Ресурс 1“ АД, част от българската компания КЦМ 2000 Груп, предвижда инвестиция от 140 милиона лева за разработване на проект за подземен добив на волфрамови руди от централната част на находището, в близост до велинградското село Кръстава.
Волфрамът е стратегическа суровина и метал с изключително важно приложение, но световните находища са сравнително малко на брой – годишно в света се произвеждат едва около 90-95 хил. тона. Монополно положение има Китай (85%), а Европа задоволява своите потребности с по-малко от 3% собствена суровина от метала. В случаите, в които Китай преустановява износа, основен доставчик остава Русия, но тя притежава едва 4% от глобалното производство.
Обратното мнение: В „Тунела”, действително попада вода от събирателна деривация „Бистрица”, която има връзка с минно-геоложкия обект по поречието на р. „Грънчарица”. И досега в този канал попадат различни твърди частици и други разтворими биологични вещества и химикали. Минералите пирит и шеелит, които се съдържат в рудата трудно биха могли да достигнат до пречиствателната станция на града.
Като неразтворими частици, те са доста по-тежки от другите кални късове, попадащи в преносимия „Тунел” за язовир „Батак”. Още повече, че разстоянието до пречиствателната станция през „Дукер-Чукура” е повече от 35 км. Питейната вода, която се ползва от „Тунела” се пречиства в пречиствателната станция и за нейното обработване се използват съответните реагенти.
Като минно-геоложки обект „Грънчарица” работи до 1995 г., близо 35 г. За този период са извършени 24,4 км. минни разработки на различни нива и над 450 сондажи. С част от табана, използван като инертен материал е застлан пътя за с. Кръстава. И в момента личат табаните от минните изработки, но от това не е изсъхнала гора, не е измирала риба, не са тровени пчелите. Рудата, не е полиметална, а е с бедна минерална парагенеза: пирит, шеелит, кварц. В нея не се съдържа уран, няма и арсен.
Известни еколози тиражираха идеята за апокалиптични картини, вследствие на рудодобива в редица телевизионни студиа, преди и след Общественото обсъждане. Мнението, че няма как необратимо да не се повлияе на околната среда изглежда нелогично при използването на съвременни технологии за рудодобив и липсата на хвостохранилище и флотационна фабрика на територията на обекта.
Да, от вентилационните дейности в околността ще попадат определени количества неразтворими във вода прахови частици от пирит и шеелит. Но те не са токсични и няма как да отровят флората и фауната в района на добива, а камо ли тази на Велинград.
