На фона на добре поддържания мемориал на съветския солдат, паркът хълмът Бунарджика е неглижиран и занемарен
Автор: Диана Славчева
Както се знае, през 2019 г. Пловдив ще бъде културна столица на Европа. Преди дни стана ясно, че най-сетне градът ще получи 16 милиона лева от държавния бюджет за подготовката си за грандиозното събитие.
По централната улица „Руски“ вече тече мащабен ремонт, центърът изглежда спретнат и излъскан. Но изкачиш ли знаковото тепе, увенчано с легендарния Альоша, гледката добива други измерения.
Като оставим настрана соц паметника, Бунарджика (по соц време зовящ се „Васил Коларов“, както и Хълм на освободителите) продължава да е любимо място за разходка на пловдивчани и техните гости. Тепето е опасано с множество алеи, пътечки и стълби, които дават възможност на всеки, според силите си, да превземе върха и да се наслади на омагьосващата панорама към Пловдив и силуета на близките Родопи.
Пищната зеленина е превърнала хълма в прохладен градски парк. Но немарата го е превзела отвсякъде. По много от пътеките едвам се минава, тъй като храстите са израснали на воля и блокират движението. Кошчета за смет не се виждат и честа гледка са захвърлените из зеленината празни опаковки от бира, безалкохолни напитки и всякакви други боклуци.
Наближавайки подножието на иначе добре поддържания паметник на руския солдат, туристът преминава край грозните руини на самосрутващите се останки от някогашния бюфет, предлагал кафе, бире и безалкохолни напитки. Както свидетелстват пожълтелите страници на едновремешен пловдивски вестник от 1934 г., „Със средства на Общината на Бунарджика се построи масивна сграда за бюфет, пред който се разкрива цялата източна част на града и близките околности”.
Старите пловдивчани вече дори не могат да си спомнят преди колко години питейното заведение хлопва врати и днес загрозява площадката под мемориала на Альошата - винаги спретнат, чист и здрав (паметникът де, не войничето, светла му памет!).
Нерадостна, апропо, е съдбата и на култовия ресторант „Големият Бунарджик“, както е известен той в миналото, когато гвоздеят в менюто му били жабешките бутчета. След приватизацията му през 1994 г. новият собственик започва незаконни реконструкции и след четири години водене на дела срещу него, той изоставя обекта, който за нула време се превръща в бунище и свърталище на наркомани.
През 2011 г., както „Десант“ вече е писал по темата, теренът около разрушения ресторант е продаден на „Галакси пропърти груп” - дружество, явяващо се част от холдинга „Пещерска гроздова”. Веднага багери задълбават дълбоко сиенитните скали, за да се построял тук „зелен клуб“ - първият в града със затревен покрив.
И тъй като още през 1990 г. хълмът е обявен за паметник на градинско-парковото изкуство, а през 1995 г. получава статут и на природна забележителност, будни пловдивчани се вдигат на бунт срещу нелепото инвестиционно намерение, което буквално променя силуета на тепето. Все пак пловдивските хълмове, включително и Бунарджика, са единствените в страната защитени територии, „вписани” изцяло в урбанизирана градска среда.
Така „Галакси“ и кметът Иван Тотев, който откровено подкрепя незаконното строителство, се принуждават да отстъпят пред гражданското недоволство. Плановете за строеж са изоставени, а на мястото на някогашния легендарен ресторант е изградена спортна площадка.
Каква ще е съдбата на порутените останки от бюфета обаче, все още не се знае. Но не само те загрозяват пейзажа.
Ако се спускаш от Альошата обратно откъм страната на Джендем тепе, сред храсталака изскачат изписани с графити други руини – тези на някогашна обществена тоалетна.
„Който веднъж пие вода от чешмата на Бунарджика, той не напуска Пловдив“, гласи стара легенда. Известно е, че през османския период именно тук се е намирало водохранилището на града. Самото име на тепето идва от чешмата „бунара“, каптирана от незапомнени времена на хълма, богат с водните си ресурси.
Именно затова на него някога е имало множество езерца, водоскоци, шадравани... Всички те днес са пресъхнали. Над бунара има антична - предполага се римска - постройка, която в момента се реставрира, но от чешмата вода не струи.
Безводно е и огромното езеро с шадраван край другия паметник – открития доста преди Альошата – през 1881 г., монумент, в чест на руския цар Александър II и на войските освободили Пловдив на 4 януари 1879 г.
През 60-те години около мемориала е оформена алея с ъс смърчове, засадени от редица видни гости на града – сред които и Юрий Гагарин. Някои от дръвчетата са изсъхнали, но това, посадено от първия български космонавт Георги Иванов, се развива добре. Приемаме го като знак, че той ще се оправи напълно от инсулта, който неотдавна го прикова в болница.
Добри новини има от края на март – пресъхналите от години водни огледала на Бунарджика ще бъдат възстановени. Това поне се зарича кметът на район „Централен” Георги Стаменов. Той и неговият екип са си поставили за цел тепето да придобие много по-привлекателен вид. През миналата година общинарите са огледали всяко кътче на хълма и са констатирали проблемите, но засега няма предприето никакво благоустрояване.
Иначе амбициите на районното кметство са големи – до шадравана да има тенис маса и маси за шах, детски кът и пр. Ще се подменя и осветлението. В най-добрия случай тези чудеса ще започнат да се правят в средата на годината - това бе обещано през март. На практика вече сме в средата на годината. Но все още дейности по тепето няма.
Ала нали надеждата умира последна, да се надяваме, че когато градът стане европейска културна столица, няма да се черви от неудобство пред жителите си и чужденците заради неугледния вид на един от символите си.
