Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра
Автор: Десант
На 26 май Българската православна църква почита паметта на св. мъченик Георги Софийски Най-нови.
Той се родил в София от знатни родители българи Иван и Мария. Нарича се "Най-нов" за разлика от другия мъченик Георги Софийски Нови, чиято памет се празнува на 11 февруари.
На 25 години той изгубил баща си. Понеже се славел с необикновена красота и добродетелност, турците - както обикновено постъпвали в такива случаи - пожелали да го привлекат към мохамеданската вяра. Като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мохамеданин.
Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал, свидетелства житието му.
Тогава озлобената мохамеданска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения не могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра.
Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със цапалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на главната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите.
Изтощен от дотогавашните си страдания, страдалецът обаче умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив - от светите мощи на мъченика се носело необикновено благоухание. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 г.
Подир изтичането на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде погребано по християнски, и погребението било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец".
Сега тези мощи се намират в неизвестност. Майката на мъченика починала на 40-я ден от смъртта на Георги и била погребана при нозете на сина си.
