Националният етнографски музей представя „Накити и български народни носии“


Националният етнографски музей представя „Накити и български народни носии“
14 Май 2017, Неделя


Много от накитите са били характерен белег за възрастта и семейното положение на жената, моминската украса за глава е много по-бедна от невестинската. Пафтите са били носени само от омъжени жени.

Автор: Десант

Ценителите на красотата и на българската етнография ще могат да й се насладят на 19 май, от 18,00 часа в Националния етнографски музей, където ще бъде открита изложбата „Накити и български народни носии“, с куратор Веска Борисова, съобщават от НЕМ.

Изложбата „Накити и български народни носии“ показва прелестното многообразие, което се съхранява в две от колекциите от фонда на Националния етнографски музей. Колекция „Българско народно облекло“ наброява повече от 23 000 предмета, а колекция „Накити“ – над 6 000.

Традиционното народно облекло неотменно присъства във всекидневния народен живот. Облеклото съпътства човека винаги и навсякъде от момента на раждане, когато се облича първата ризка, до погребението, за което задължително са новите или венчални дрехи.

Носиите, в своето разнообразие като двупрестилчена, сукманена и саяна за женските, и белодрешна и чернодрешна за мъжките, отразяват стремежа към красота у българина. С различните си елементи и кройки, те показват възраст, семейно положение, социален статус и дори личностна индивидуалност.

Ефектът на традиционните костюми като силует, художествена композиция и колорит се допълва от накитите. Накитите по възрожденските костюми са старинен израз на семейно-възрастово и социално положение.

С изящна орнаментика се отличават надушните висулки (обеци, арпалии от Видинско, люлки), блестящите прочелници и гранулираните с едър филигран игли за коси, диедемоподобното кръжило към старинното невестинско забраждане в Габровско и Търновско, металния венец „стефан“ в Провадийско, лятите гердани с емайл и цветни камъни, както и скъпите, украсени със сребро и позлата пафти.

Пафтите, коланите, различните игли и подбрадниците са използвани не само като накит, но и като свързващ елемент на отделните части на облеклото. Смятало се е, че пафтите имат магическа сила и отклоняват нашите погледи и зли духове. Носят и като християнски амулет.

Много от накитите са били характерен белег за възрастта и семейното положение на жената, моминската украса за глава е много по-бедна от невестинската. Пафтите са били носени само от омъжени жени. До известно време повечето украси за глава и гърди се запазват като обредни накити, а по-късно през Възраждането били изоставени напълно.

Заповядайте в музея до края на месец октомври 2017 г., за да видите реалното вдъхновение на народната поговорка „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ и да се потопите във вълшебството на българските накити и народни носии, се казва в поканата на НЕМ.




В категории: Новини , Традиции , Бит и култура , Фолклор

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки