По следите на един от символите на Априлската епопея, изчезнал безследно


18 Април 2017, Вторник


Разказ за съдбата на прочутия байрак на Карловския революционен комитет, ушит от Мария Ганева. Точно с него е обявено въстанието в Панагюрище, тъй като пряпорецът на Райна Княгиня още не бил готов

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Идвайки преди Априлското въстание 1876 г. в Карлово двамата Апостоли на 4-ти революционен Панагюрски окръг – Георги Бенковски и Панайот Волов, нощували в къщата на главния куриер на вътрешната революционна организация в Тракия Ганьо Маджареца.

Тук те разгледали и много харесали знамето на Карловския революционен комитет, създаден от Васил Левски в местността Млати шумка край Карлово през 1869 г.

Затова дали заръка на дъщерята на Ганю Мария, която го била ушила, да изработи още едно такова, специално за Четвърти революционен окръг. В навечерието на Великден знамето със страшната алтернатива на българската национално-освободителна революция - “Свобода или смърт“, било готово.

На 4 април 1876 г. Ганьо Маджареца и Панайот Волов го отнесли в Панагюрище. По неговия терк (образец, еталон за кройка, б.р.), Георги Бенковски заръчал на местната учителка Райна Попгеоргиева Футекова да ушие главното знаме на 4-ти революционен окръг.

Преждевременното обявяване на 20 април в Копривщица на въстанието изненадало Бенковски и Волов и когато те получили прочутото кървавото писмо от Тодор Каблешков, главното знаме на бунта все още не било готово. Затова те, заедно с Георги Икономов, надянали флагът на карловския революционен комитет на едно неокастрено дърво и с него обявили бунта в средногорското градче.

След освещаването на 22 април на главното знаме на 4-ти революционен окръг от поп Грую Бански, то е връчено от Георги Бенковски на Райна Княгиня, която го развява горда пред въстаналите панагюрци.

Знамето на карловския революционен комитет става знаме на Хвърковатата чета на Георги Бенковски и се носи от знаменосецът на четата Крайчо Самоходов по време на походите и боевете с башибозука в Средногорието. По-късно пряпорецът се загубва след разгрома на четата и смъртта на войводата в Тетевенския Балкан.

Оригиналният байрак на Карловския революционен комитет обаче остава невредим.

Интересна е неговата съдба.



Когато научила, че Панайот Волов е тръгнал от Панагюрище с двеста юнака за Карлово, за да вдигне жителите му на въстание и е пристигнал вече в село Богдан, Мария Ганева развяла на площада ушитото от нея знаме и взела да зове съгражданите си на бунт.

Карлово обаче не въстанало. Намерил се един предател, който издал на турската полиция за постъпката на Мария Ганева и не след дълго тя и нейните родители Неда Николова и Ганьо Маджареца били арестувани и отведени в Пловдивския затвор Таш капия.

Преди това обаче Мария и майка й Неда успели да скрият знамето под керемидите на покрива на къщата им.

В Пловдив турският съд ги осъдил на смърт. След жестоки инквизиции и унижения, бащата на Мария - Ганьо Маджареца прави неуспешен опит за самоубийство, като скочил от втория етаж на затвора, в който били затворен. Паднал на калдаръма и тежко се контузил, но останал жив.

След амнистията, дадена от турското правителство на въстаниците, тримата са завърнали живи, но с разкапано здраве в Карлово.

След Освобождението Мария се омъжила за карловеца Димитър Желев и му родила три деца, но не живяла дълго, за да им се радва. Тя умира 8 април 1883 г.

Изтъкнатият карловски краевед Христо Фъргов пише, че след пристигането на 28-и пехотен Стремски полк в Карлово през 1904 г. в казармите се съхранявали в специален шкаф със стъклена витрина знамето на Карловския революционен комитет и бойното знаме на карловския гарнизон.

Те се изнасяли тържествено от щаба на поделението при всички празници от националния исторически календар.

Карловският историк Никола Славчев допълва тази тема със следните редове: “След Освобождението отначало знамето на карловския революционен комитет, шито от Мария Ганева се е намирало в къщата на баща й Ганьо Маджареца и до 1891 г. трима бивши опълченци от местното поборническо дружество, начело с Георги Кънчата, го изнасяли тържествено на всеки 19 февруари, когато се е чествала годишнината от смъртта на Васил Левски."

След това се разбира, че байракът е попаднал у една родственица на Левски - Пеша Д. Желева, която поради тежкото си финансово състояние, през 1920 г. решава да предложи на директора на Пловдивския народен музей Б. Дякович да го купи. Той проверил дали знамето е оригинално и предложил на жената сумата от 5000 лв.

Научавайки за това от статия в пловдивския вестник “Марица“, някои от живеещите в Пловдив карловци, водени от патриотични чувства към своя роден край, решават, че знамето трябва да се завърне отново в Карлово, където му е мястото.

Те образуват инициативен комитет, начело с полковник Димитър Христов, Иван Иванов и Христо Бунев, който си поставя за цел да събере финансови средства за изпадналата в бедстващо положение родственица на Левски и по този начин да запази знамето на карловската революция. И успяват!

До 19 февруари 1923 г. знамето се съхранявало от този комитет в Пловдив, който се считал за негов собственик. Той решава да го подари на “Ученолюбива дружинка” в Карлово. Светинята е изпратена с военен ескорт от Пловдив и е посрещната тържествено в града на Левски през 1923 г. – момент, който е отразен подобаващо от пловдивските и карловските вестници тогава.

След това историческият пряпорец се съхранява в щаба на карловското поделение заедно с бойното знаме на 21-ви пехотен Средногорски полк. През 1934 г. 21-ви пехотен Средногорски полк напуска Карлово и на негово място в града на Апостола се ситуира 28-ма пехотна Стремска дружина, като втора дружина от 23 пехотен Шипченски полк.

По време на Втората световна война, когато стремци заминават на фронта, знамето на карловския революционен комитет е изпратено от карловските казарми с ескорт за Казанлък, откъдето карловци повече не ги виждат.

След дълго издирване на мистериозно изчезналото знаме на карловския революционен комитет, най-накрая се взема решение то да бъде възстановено. Идеята е реализирана от художника Михаил Малецки и днес точното копие на тази светиня се намира в родната къща на Апостола на свободата в Карлово, а копие от нея има и в Музея на Панагюрище.


Пряпорецът на карловския революционен комитет става знаме и на Хвърковатата чета на Георги Бенковски


В категории: Новини , История , Възраждане , Епопея на забравените

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки