Баба Тонка крила черепа на Стефан Караджа в дома си до Освобождението


Баба Тонка крила черепа на Стефан Караджа в дома си до Освобождението
27 Март 2017, Понеделник


На 27 март 1893 г. издъхва майката, останала в историята с паметните си думи: „Четирима сина загубих... Но още четирима сина да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.”

Автор: доц. д-р Петър Ненков

Всред имената на великите майки, родили и откърмили кумирите на българската нация от епохата на Възраждането, името на баба Тонка Обретенова блести със своята нравствена чистота и тиха саможертва.

Тя е родена през 1812 г. в село Червен, Русенско. Родителите и са Тончо и Минка Тончеви. Женена е за известен в Русе абаджия и търговец Тихо Обретенов. Ражда му пет момчета и две момичета. Смелата русенка, след смъртта на мъжа си, отглежда сама своите деца.



Срещата й с идеолога на националноосвободителната ни революция Георги Сава Раковски предопределя по-нататъшната й съдба и тя се посвещава безрезервно на каузата за освобождението на поробеното ни Отечество. Тя е в първите редици на борбата за независима българска църква и участва активно с двамата си най-големи сина в бунта срещу гръцкия владика Синесий в Русчук.

Като водач на женска делегация,

на чист турски език, обяснява на Митхад паша причината за бунта. С това не само успява да го убеди в невинността и правотата на арестуваните българи, но и спомага за тяхното освобождаване и прогонването на омразния фанариот от града.

Домът й се превръща в сигурен пристан за всички революционери, които посещават Русе по комитетски дела. Двамата си сина – Петър и Ангел, провожда през 1867 г. в четата на войводите Стефан Караджа и Хаджи Димитър. В боевете с турските потери Петър пада със смъртта на героите, а Ангел е ранен и пленен от турците.

Той е докаран заедно с полумъртвия войвода Стефан Караджа в Русе. Височайшият турски съд го осъдил на каторга в Диар бекир. Обляло се в кръв майчиното сърце, но, вместо със сълзи на очи, баба Тонка го изпратила стоически към мъртвите, безводни чукари на Анадола.

През 1871 г. Васил Левски създава в дома й Русенския революционен комитет и заклева в среднощната доба над револвера камата и светото евангелие местните съзаклятници.

През Старозагорското въстание през 1875 г. двамата й по-малки синове Никола и Георги биват избрани за апостоли и трябвало да вдигнат хората след подпалването на Цариград от саботажната група на Георги Бенковски. Планът обаче се провалил и кратки престрелки, избухнали само в Старозагорско.

След неуспеха на въстанието и потушаването му още в зародиш от турската власт , те се спасили с бягство в Румъния. Дъщеря й Петрана същото се укрила, защото била ятачка на комитите. Баба Тонка останала само с най-малката си щерка - Анастасия.

През зимата на 1875 г., в една изоставена казарма в Гюргево, шепа “луди глави”, начело със Стефан Стамболов, създават нов БРЦК, който решава да организира и вдигне ново въоръжено въстание. Била избрана датата - 1 май 1876 г.

Комитетът разделил територията на България на четири революционни окръга. Двамата сина на баба Тонка отново били всред главните действащи лица на предстоящото въстание.

Никола бил избран за помощник ръководител на Врачанския революционен окръг, а училия военно училище в Одеса, Георги е избран за военен специалист в Сливенския революционен окръг.

Трогателни са писмата , които изпращат двамата на своята свидна майка. В тях те слагат и своите фотографии, та ако загинат в огъня на борбата, майка им да си ги има на кадро. Те й писали: „Недейте тъжи, недейте плачи, особено, ти, старо майко, че си раждала такива синове, които днес отиват да се борят за свободата и народността си!”

Петрана също се включила в подготовката на въстанието и ушила по поръчка на бате си Никола знаме за четата на поета войвода Христо Ботев и още едно знаме – за по-малкия си брат Георги, за Сливенския революционен окръг. В хода на въстанието турските потери разбиват четата на Страхил войвода в Сливенския Балкан. В боя загиват като герои Страхил войвода, Георги Обретенов и останалите въстаници.


Петрана Обретенова

След превземането на австроунгарския параход “Радецки”, четата на Христо Ботев слиза на Козлодуйския бряг и се отправя към Балкана, водейки бой с преследващите я турски потери. Никола Обретенов е пленен след последния бой на Околчица, в който загива войводата. Изправен е пред турския съд.

За кой ли път се разкъсало от мрачни предчувствия, майчиното сърце. Когато разбрала, че бесилката е заменена с доживотна каторга, сълзи на радост облели лицето на старата жена. Това обаче не и попречило да каже на всеослушание: „Четирима сина загубих. Двамата са в гроба, а другите двама - полуживи, са затворени. Но още четирима сина да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.”

През Освободителната война Петрана се записала самарянка в Свищовската болница и се грижила за ранените и болни руски и български воини. След войната, другата и дъщеря Анастасия заминала да учи в Русия. По-късно тя е омъжила за талантливия публицист, писател и революционер Захари Стоянов, който често гостувал на семейството на баба Тонка и шеговито го наричал “Нещастната фамилия”.


Анастасия Обретенова

След Освобождението заточените в Диар бекир българи били амнистирани от турското правителство, освободени и се завърнали по родните си краища. С плаха надежда, баба Тонка очаквала двамата си сина, от които месеци наред нямала никаква вест.

Когато ги видяла да си идват, извадила черепа на Стефан Караджа, който била укрила след смъртта на войводата и повела, луда от щастие, кръшно хоро в двора на къщата си. На 27 март 1893 г. легендарната национална героиня и революционерка умира. Погребана е в Русе.

Парадоксално но факт! След 9 септември 1944 г., семейството на тази смела родолюбка и великомъченица е преследвано от новата власт и подложено на жестоки репресии и конфискация на имуществото.




В категории: История , Добри Вести , Епопея на забравените , Българските родове

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Андрей Петров
28.03.2017 13:06:18
1
0
Към автора:

Поздравления за труда и увлекателния стил на презентация. Дотук с похвалите, понеже вашият материал ще излезе утре редактиран и ще натрупа в пъти по-голям брой достигания от тукашната платформа, като сте посочени за източник и автор.

Правя следните забележки, за да не си играя следващия път да ви коригирам целия текст, което ми отнема близо час време.

1. Прочетете поне веднъж кога за първи път се появява държава Турция и спрете щедро да я цитирате, щом я няма.
2. Прочетете поне веднъж кога се появява т.нар. турски език и спрете да го цитирате в материалите си, понеже е тотална неточност от историческа гледна точка ( този до Първата световна война и настоящият им език, който е привнесен от Волжка България по времето на Ататюрк.

Уважавам ви титлите, с които се кичите пред имената, но е хубаво да си научите някой ден историята и да спрете да приписвате "история" на останалите съседи, които те не притежават.

Накратко днешна Турция е една млада държава, която няма все още 100 години като история и език. Ще ви помоля да престанете да й добавяте разни столетки и хилядолетки, която тя не притежава.

П.П. В същото време отказвате да признаете, че Кубрат е баща на Аспарух и че той управлява държава, която също се нарича България.

Много сте щедри към другите и стиснати към родната история, наричайки ги с обидното име: "прото/пра .... българи" = тоест те не били българи, въпреки че държавата им и империята като език и етнос се нарича така.

С уважание:
Андро ( за в бъдеще всички ваши материали ще бъдат коригирани, понеже носят грешни послания ).

Най-лесният начин да разберете безумието, което проповядвате, е да проверите откога Константинопол е прекръстен на Истанбул.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки