Днес се навършват 145 години от избирането на Антим І на екзархийския престол


Днес се навършват 145 години от избирането на  Антим І на екзархийския престол
16 Февруари 2017, Четвъртък


Първият български екзарх тръгва за Цариград от Видин

Автор: Мария Новакова, гл. експерт в Държавен архив – Видин

На 16 февруари 1872 г. Антим Видински е избран за български екзарх. Новината го заварва в крайдунавския град, където вече четири години заема митрополитската катедра. От Видин започва неговият път в българската църковна йерархия с прозренията и заблудите, успехите и пораженията, разочарованията и удовлетворението. Тук се завръща през лятото на 1878 г. след заточението си в Ангора, оттук потегля за Търново, където председателства заседанията на Учредителното събрание, по калните видински улици в един мрачен декемврийски ден е изпратен в последния си път.

Обясним е интересът на изследователи, любители на историята и граждани към документалното наследство на духовника. Един от неговите биографи – Тодор Милков свидетелства, че архивът на Антим е бил изгорен по негова воля скоро след смъртта му. В действителност част от него остава във Видинската митрополия, а през 1961 г. постъпва в новосъздадения Видински архив. Тук се съхраняват автентични документи от личния архив на първия български екзарх не само от видинския период от живота му.

Уникално свидетелство за него е дипломата му от Патриаршеското богословско училище на о-в Халки от 1848 г. Текстът е написан върху пергамент и носи подписите на ректора Константин Типалдос и професорите, сред които е и Неофит Рилски. Документът потвърждава репутацията на Антим като ерудиран богослов и изкусен оратор. В него се отбелязва, че семинаристът е получил отлична оценка на произведения щателен изпит.

Между личните документи откриваме патриаршеските послания за ръкополагането му като Преславски и Видински митрополит и едно призователно писмо на Патриаршията за свикване на българо-гръцко заседание по църковния въпрос.

Много любопитен е един текст, за съжаление непълен и недовършен, представляващ доклад на комисия от висши духовници, изпратена през януари 1863 г. да разследва размириците сред епархиотите в Дойран и Кукуш. Всички изброени дотук документи са написани на гръцки. Този език използва и видинският гражданин Илия Цанов в писмото си от 23 април 1868 г., с което осведомява новоназначения Видински владика за настроенията в епархията.

Когато говорим за присъствието на екзарх Антим І в обществения живот на града ни не можем да отминем документите на местните възрожденски институции. В кондиката и копирната книга на Видинската община откриваме следите от тежненията на видинските граждани при уреждане на българската национална църква и ролята на техния архиерей.

Прагматичните общинари стриктно отбелязват сумите, похарчени за посрещане на пратениците от Цариград, дошли за новоизбрания екзарх. В протоколите и писмата до Антим І първенците изразяват отношението си към хода на българо-гръцката разпра, обсъждат спорни въпроси от политиката на Св. Синод и на самия екзарх.

В заседанието си от 13 февруари 1877 г. съветниците решават да се изпрати адрес до Антим І, с който да засвидетелстват своята подкрепа и да протестират по повод слуховете за свалянето му от екзархийския престол.

Благодарение на Румен Манов – щедър дарител и добър приятел, в последните няколко години видинският архив се сдоби с няколко фотографии на екзарха, както и литография от 1872 г. с надпис “Антим І, Патриарх български”, отпечатана в Букурещ и разпространявана сред християните в българските епархии.

Политическата и духовна роля, която играе Антим Видински след Освобождението може да се проследи в писмо от 25 дек. 1878 г., с което губернаторът Иван Кишелски го уведомява за предстоящото му участие в Учредителното събрание и оригиналното решение на Първото Велико народно събрание с председател Антим І от 17 апр.1879 г. за избиране на Александър Батенберг за български княз.

Интерес представляват документалните свидетелства за дарителската дейност на видинския митрополит. Това са завещанието му, дарителски акт за къща и обширен парцел, предназначени за Видинското девическо училище, както и няколко писма със сведения за материалната му подкрепа за Македонското въстание, за Пловдивското дружество „Св. Пантелеймон“, за построяването на храма „Св. Димитрий“, за поддържането на българските училища в Лозенград.

През 1884 г. той се обръща с окръжно писмо към свещениците и християните от Видинска епархия за събиране на помощи за построяването на храм-паметника „Александър Невски“.

Многобройни са запазените документални следи от усилията на нашите съграждани да вградят паметта за Антим в града, станал свидетел на трудни избори и тежки решения, на въодушевление от духовната и политическа независимост, на много работа за заздравяване основите на църквата и на държавността в граничната епархия.

Тук са оригиналният проект за неговия мавзолей, дело на арх. Коста Николов и писма, свързани с разгърналото се дарителство за осъществяването на този проект, както и репродукции на снимки от откриването на мавзолея, станало на 16 септември 1934 г. в присъствието на цар Борис ІІІ, екзарх Стефан и висши духовници.

Значителна част от документите за Антим І Видински, съхранени в Държавен архив – Видин са дигитализирани и достъпни за използване по електронен път чрез Информационната система на държавните архиви.


В категории: Вяра , Добри Вести , Светии и свещеници

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки