Историята с откриването му вдъхновява Йохан Щраус да създаде знаменитата си оперета "Цигански барон"
Автор: Десант
Едно от най-големите и представителни ранносредновековни съкровища в Югоизточна Европа – златното съкровище от Наг Сент Миклош, ще гостува на Националния археологически музей в София.
Изложбата се организира от НАИМ при БАН съвместно с Музея за история на изкуството във Виена, където то се съхранява понастоящем.
Българската публика ще може да го види в пълния му блясък в периода от 6 април до 30 юни 2017 г.
В зала „Трезор” на Националния археологически музей ще бъде изложен пълният комплект оригинални съдове, информират от нашето Министерство на културата, с чиято подкрепа се осъществява експозицията.
Съкровището е открито през 1799 г. край град Над Сен Миклош (в превод - Голям свети Никола) в Банат (днес в Румъния, а тогава – територия на Австрийската империя). Намират го случайно двамата братя градинари, преселници от България – Христо и Кирил Накови, докато копаят нивата си. Те изравят 23 златни съда, с общо тегло 10 кг.
Братята подаряват съкровището на австрийския император Йосиф ІІ, за което са възнаградени щедро – владетелят им дава благороднически сан, а синът на Христо се сдобива с графска титла, след като се жени за графиня Терезия Фештетич. Тази история вдъхновява писателя Моор Йокай за романа му „Цигански барон”, по който легендарният Йохан Щраус създава популярната едноименна оперета.
Точни реплики на изящните златни съдове са изложени в Националния исторически музей в София. Във Виенския музей на история на изкуството съкровището е анотирано като прабългарско и е отнесено към ІХ век. Съществуват предположения, че е от аварски, тюркски или печенежки произход.
Свързва се с имената на боилите Глад и внукът му Охтум — управлявали северозападния отвъддунавски комитат на България (дн. Банат) и средновековната българска крепост Морисена, в близост до която е намерено.
