Осетинците – малко известните герои от битката при Стара Загора


13 Януари 2017, Петък


Днес, когато Стара Загора чества 139 години от повторното си освобождение, редно е да разкажем да доброволците от малка Осетия в Руско-турската война. Особено се отличават 70-годишният Генардуко Есенов, 60-годишният Генардуко Абисалов, 50-годишният Дударов.

Автор: Красимир Богданов, историк

Редом с русите, украйнците, белорусите, финландците и многото други народи в състава на Руската империя, дали приноса си за освобождението на България, своето достойно място заема и един малък, днес разпокъсан народ - осетинците.

В състава на Владикавказкия Казашки полк от I-а бригада на Кавказката Казашка дивизия, те участват в редица битки, командвани от прославени пълководци като генерал-майор Михаил Скобелев, генерал-лейтенант Йосиф Гурко, генерал-майор Николай Столетов и генерал-лейтенант Фьодор Радецки.

Съставът на Владикавказкия полк е малко повече от 300 души. Мястото на убитите и ранените се попълвало постоянно с подкрепления от Осетия. Непосредствено участие във военните действия вземат около 2 000 осетинци.

Много осетинци се включват като доброволци, включително бащи и синове, чичовци и племенници, родни братя. Особено се отличават 70-годишният Генардуко Есенов, 60-годишният Генардуко Абисалов, 50-годишният Дударов.


Николай (Дудар) Караев

Осетинските войници в състава на Руската армия показват чудеса на мъжество и героизъм. Те участват във почти всички сражения на Балканите, покривайки се с безсмъртна слава в боевете за Ловеч, Плевен, Шипка, Правец, Горен Богров, Пловдив и други градове на България.

Отрядът на славния капитан Петко Войвода се сражава заедно с Владикавказкия полк.

За бойни качества, проявени на Балканския военен театър, Осетинският дивизион е получил Георгиевското знаме. Не напразно генерал-майор Михаил Скобелев изпраща писмо до Руския император Александър II и изисква : "Изпратете повече осетинци!".

400 осетинци са удостоени с Войнишки орден „Свети Георги", I, II, III и IV ст. Много от тях са били наградени и с други бойни награди на руската армия.

Отделни осетинци воюват и в редиците на Българското опълчение. Най-известният от тях е Николай (Дудар) Караев.

Дудар Караев участва в сръбско-турската война през 1876 година, бил е в Босна, Херцеговина и добре познава много български патриоти. Той имал близки отношения с капитан Петко-Войвода. За това свидетелства капитан Джорджаде в своя статия за Петко Киряков и за осетинеца Дудар, който ги запознал.

По време на руско-турската война той е ординарец на командира на III-та дружина на българското опълчение подполковник Павел Калитин. Именно на III-та дружина е връчено прославеното Самарско знаме, а според съвременници на войната "3-та дружина била призната за най-добра и образцова, най-храбрата сред другите дружини".

Дудар Караев участва в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и други градове на България.
Отбраната на Стара Загора се ръководи от полковник Депрерадович, а османския удар поема дружината на подполковник Калитин.


Отбраната на Стара Загора се ръководи от полковник Депрерадович, а османския удар поема дружината на подполковник Калитин

III-а Опълченска дружина е принудена да се оттегли и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме , при който загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и подполковник Павел Калитин.

В боя при Ески-Загра (Стара Загора) Дудар дава своя кон на тежко ранения си ротен командир и продължава да се сражава. Запазена е литография, където е запечатан този факт, когато падащия от коня Калитин се подкрепя от Дудар Караев. Противникът се опитва да го плени, но той не се уплашва, проявява голямо хладнокръвие и смелост, и с шашката и кинжала си унищожава шест вражески войници.

Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана Знаменна група в състав унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев и осетинеца Караев.

Дудар Караев се отличава особено в боевете на Шипченския проход. Заедно с доброволци той изтласква врага от дола, където се намирал източникът, снабдяващ с вода защитниците на Шипка. В един от боевете на 11 август е ранен, но останал в строя. Едва след второто раняване бил изпратен в болница. След като оздравява, Дудар отново се връща в армията.

Неговият син Георги Караев е един от основателите на обществото за съветско-българска дружба, създадено в Москва през 1958 година. В Ленинград e образувано отделение на това общество, a той става негов председател. 

Като подарък за Националния музей на българо-съветската дружба генерал-майор Георги Николаевич Караев предава ценни семейни реликви - пистолет и кинжал на своя баща Николай (Дудар) Караев. Пистолетът, бил взет при схватка с турски войник, когато на Дудар се наложило да защити от насилие една българска селянка и малолетното й дете.

Кадровият офицер Асламурза Есиев, едва узнал за обявяването на войната иска позволение от царя да му се разреши да събере отряд доброволци и да се отправи на фронта. Получавайки разрешението, Есиев формира Осетински конен дивизион от доброволци, снабдили се със собствени коне, снаряжение и въоръжение.  

Есиев участва в най-тежките сражения и по чудо остава невредим. Награден е с три ордена. Достига до чин подполковник.

Генерал-лейтенант Джамболат Константинович Абадзиев е руски офицер от осетински произход.
Роден е на 3 декември 1857 г. в с. Кадгарон, Северна Осетия (Русия). Семейството е на православен осетинец от Терската казашка войска. Ориентира се към военното поприще. През 1876 г. постъпва на служба в Руската армия като обикновен казак.

В началото на войната е назначен за личен ординарец на генерал-майор Михаил Скобелев. Участва практически във всички сражения на колоната на ген. Скобелев. Бие се храбро при Плевен, Химитлийския проход, Шейново. Отличава се в битката при Ловеч. Участва в овладяването на височината Стратеш, уличните боеве в града, като водач на щурмовите колони и престрелката при Плевенското шосе. С колоната достига до Сан Стефано.

За храброст в боя е награден 3 пъти с войнишкия Георгиевски кръст и е произведен в офицерско звание прапоршчик.

Абациев е награжден с българските ордени „Свети Александър" III ст. (1896) и „За храброст" (1903).
Един от осетинците, отличени с най-високия орден на Русия „Свети Георги" е Инал Кусов. За отнемането на две турски знамена са отличени Гуда Бекузаров и Беслан Сокаев, като Бекузаров получава „Георгиевски кръст" лично от царя.

Безстрашно се бие срещу турците още един офицер-осетинец - Данилбек Цаликов.

При Плевен се отличава поручик Идрис Шананев. Ген. Скобелев му възлага най-сложните, опасни и отговорни задачи. За проявена храброст е повишен в чин и е назначен за командир на IV-та сотня на Владикавказкия полк.

Техните доблестни подвизи са достойно оценени в България, където и досега могат да се видят паметници на осетинците, дали живота си за свободата на България.  Сред тях се извисява монументът на легендарния връх Шипка. Върху паметника стоят имената на 2000 загинали войници и офицери от Русия. Сред тях 166 са осетинци.     


В категории: Новини , Добри Вести , Войни за освобождение , Епопея на забравените

5
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
5
Обикновен българин
04.06.2018 09:55:05
0
0
Осетинците са потомци на аланите-ирански народ-първи-братовчеди на нас българите.Дудар Караев е владеел бойно изкуство-вероятно-грузинско-хридоли-удари с ръце и подсечки с крак и бой с кинжал и сабя.Боец с хридоли е могъл да посече двама противници.Караев е убил 6-ма турци в ръкопашен бой.Аланите са ни обичали нас българите-братя сме по кръв и вяра.
4
Ира Антонова
03.07.2017 16:50:19
0
0
"Десант", материалът ви за осетинците-освободители на моя роден град е достоен за похвала. Но искам да направя едно съществено, според мен, възражение. Написали сте за укпаинците (с правописна грешка - й), които били воювали в Руско-турската война 1877-78г. Трябва да отбележа, че към 1877 г. етноним "украинци" не съществува. Съществува етнонимът "малоруси", който обозначава днешните украинци около Киев и другаде. Името украинци, като етнически отделено от руското население, се появява към 1914 година, когато стават ясни двата лагера, които ще воюват в надвисналата световна война. Австро-Унгария и Русия са в противникови лагери и първата усилено работи за етническото разделение на западните покрайнини на Руската империя - Украйна значи покрайнина. Впрочем, тази работа по обособяването на различни етноси на базата на местни руски диалекти е последователна стратегия на Австро-Унгария, програмирана още в края на 18 век, след като Дунавската монархия губи инициативата на покровител на балканските народи в полза на Русия.
3
Ира Антонова
03.07.2017 16:50:15
0
0
"Десант", материалът ви за осетинците-освободители на моя роден град е достоен за похвала. Но искам да направя едно съществено, според мен, възражение. Написали сте за укпаинците (с правописна грешка - й), които били воювали в Руско-турската война 1877-78г. Трябва да отбележа, че към 1877 г. етноним "украинци" не съществува. Съществува етнонимът "малоруси", който обозначава днешните украинци около Киев и другаде. Името украинци, като етнически отделено от руското население, се появява към 1914 година, когато стават ясни двата лагера, които ще воюват в надвисналата световна война. Австро-Унгария и Русия са в противникови лагери и първата усилено работи за етническото разделение на западните покрайнини на Руската империя - Украйна значи покрайнина. Впрочем, тази работа по обособяването на различни етноси на базата на местни руски диалекти е последователна стратегия на Австро-Унгария, програмирана още в края на 18 век, след като Дунавската монархия губи инициативата на покровител на балканските народи в полза на Русия.
2
Бесарабец
21.01.2017 21:33:20
1
1
Вечна памет на герои извоювали Свобода на България !!!!
..............................................................
Благородно дело правите! Благодаря Ви !
До последен брой няколко години купувах вестник "Десант"! Много бил съм доволен от вестника , от родолюбие, ... още пазя някои статии...
Смятам, че и за опълченци от Бесарабия може да се намери исторически материал. Очаквам и на тази тема нещо да прочета тук.
С добри пожелания от бесарабски българин, върнал се на пра-родина.
1
AVENGER
14.01.2017 18:08:47
0
0
ПОКЛОН!
Поклон пред всички ИСТИНСКИ МЪЖЕ, които е имало тогава!
Днес...... всички сме мърша!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки