Ново изследване дава отговор на въпроса, който е предмет на обсъждане вече четвърт век
Автор: Десант
Най-високият планински хребет в Европа – алпийският, не спира да "расте", като всяка година прибавя към височината си по 1-2 милиметра. Същото се случва и с преживелия заледяването субконтинент Северна Америка и Скандинавския полуостров.
Причината за това е фактът, че в края на последния ледников максимум – преди около 18 хиляди години, топенето на ледовете е намалило оказвания от тях силен натиск върху повърхността на Земята.
В дадения период от промените в климата ледът масово и бързо е изтънял и земната кора до ден днешен реагира на това внезапно топене от далечното минало.
По време на последния ледников максимум Алпите са били покрити с дебела ледникова шапка, стигаща до самото подножие на планината. Сега международен екип от учени доказват чрез ново изследване, че с изгубването на тази ледена шапка е свързано 90% от днешното повдигане на Алпите.
Вертикалните движения на земната кора като правило са обусловени от тектонична деформация, предизвикана от преместването на тектоничните плочи, вулканите и намаляването на натиска на водата, леда и валежните порои. Това движение на земната кора може да се измери с геодезични методи с помощта на спътници и наземни станции.
На учените отдавна е известно, че вертикалното движение на старите тектонически стабилни континенти, като Северна Америка и Скандинавия, е следствие най-вече на т.нар. „следледников ефект на рикошета“ – т.е. възходящо движение на земната кора, свързано с топенето на ледниците. Но за младите планински пояси, каквито са Алпите, в този процес се намесват и сложни механизми, които взаино си влияят едни на други.
Така например Африканската плоча се спуска под Евразийската, а Адриатическата плоча, която е субплоча на Африканската, се движи обратно на часовниковата стрелка под Евразийската.
Причините за сегашното повдигане на Алпите е предмет на дискусии вече повече от четвърт век. Дълго време се смяташе, че на първо място това е предизвикано от ерозия. Настоящето изследване е публикувано в сп. „Nature сommunications“.
