Той тонизира гладката мускулатура, премахва отоците и изчиства от токсини
Преди векове хората гледали на магданоза като на източник на беди. В Древния Египет, Древна Гърция и Древния Рим той олицетворявал скръбта. Съгласно легендите, това растение се е появило от пролятата кръв на убития син на един от боговете. В дните на религиозни тържества по тъжни поводи участниците в шествията се окичвали с венци от зелен магданоз, а блюдата, приготвени с него, се поднасяли само на погребения. За човек, чиито дни са преброени, се казвало: „Нужен му е само магданоз“.
По-късно най-напред знахарите и лекарите, а после и съвременната медицина доказали, че това растение представлява уникален склад на полезни и жизнено необходими за човешкия организъм вещества. Неговото латинско название – „петроселинум“, означава „растящ върху камък“ и идва от това, че диворастящият прародител на градинския магданоз се е срещал върху каменистата почва в южните части на Гърция.
В народната медицина на много страни тази подправка заема отколе почетно място – с нейните листа лекували рани, със сока й, смесен с лимон, премахвали луничките.
Апропо, в 100 г млади стъбла от магданоз се съдържат две дневни норми от витамин С. Това е четири пъти повече, отколкото в 100 г лимони. А по съдържание на каротин магданозът не отстъпва на всепризнатия шампион – моркова.
Той също така има способността да извежда от организма токсичните вещества и тежките метали. Освен това, регулира солевия обмен.
Народният опит е доказал безапелационно неговите широки лечебни възможности. Растението съдържа още много етерично масло, гликозиди, белтъчини, въглехидрати, флавоноиди, фолиева киселина, минерални соли.
То оказва общоукрепващо, потогонно, диуретично, спазмолитично, тонизиращо гладката мускулатура и болкоуспокояващо действие. Прилага се при авитаминоза, отпадане на силите, малария, простатит, възпалителни гинекологични заболявания и маточни кръвоизливи, възпаление на пикочния мехур, жлъчнокаменна и бъбречнокаменна болест, сърдечни отоци, метеоризъм, чревни колики.
Листата му се налагат на местата, ухапани от комари и пчели.
Свежият сок – от листата и корените му, пък е полезен при остри и хронични възпаления на пикочния мехур. Приет по 1-2 ч.л. 3 пъти на ден действа като прекрасно диуретично средство и помага при отоци.
В случай на отлагане на соли в организма се счукват корени от магданоз, пащърнак, целина и чесън и се смесват с лимонов сок. 2 ч.л. от сместа се разрежда с 2 чаши вода и се кипва. Пие се по 1 с.л. 3 пъти на ден.
При уморени очи е нужно да се направи компрес от растението. Приготвят се марлени торбички с подходящ размер, които се запълват със ситно нарязан магданоз и се пускат в гореща вода. След като се отцедят и леко изстинат, се поставят върху затворените клепачи за 3-4 минути. След това върху очите се държат известно време накиснати в хладка вода памучни тампони.
Маска от счуканите зелени стръкове и листа на подправката избелва старческите петна и луничките.
При разстройства с менструацията и възпаление на простатата се взимат 4 ч.л. сухи или пресни корени, заливат се с ½ ч вряла вода, оставят се да престоят 8-10 часа и от получената настойка се пие по 1 с.л. 3-4 пъти на ден половин час преди хранене.
Магданозът помага и при наднормено тегло. За целта се приготвя настойка, като се смесят 15 г семена от магданоз, 15 г корени от глухарче и 15 г листа от мента и от получения микс се вземат 2 с.л., които се заливат с 400 мл вряла вода и се оставят да престоят 30-40 минути. Цялото количество се изпива сутрин на гладно.
Като профилактично средство за запазване на зрението се използва отвара, която се приготвя като 1 с.л. магданоз се залее с 200 мл гореща вода, кипва се 30-40 минути, охлажда се и се прецежда. Приемат се по 2 с.л. 3-4 пъти на ден преди хранене. Предупреждение! На бременните жени не се препоръчва да пият повече от 2 с.л. магданозен сок, защото това може да доведе до възникване на заплаха от абортиране.
