„Некои съображения” относно „Каварна Рок Фест 2016”
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Хайде, за разделението, псувните и проклетисването няма да кажа нищо. Очевидно ни е генетично заложено да сме си такива – силно да любим и мразим. Христо Ботев го е казал отлично, кой съм аз да го коментирам. Може и да го наречете принципна позиция по темата, няма да споря с вас изобщо. Факт е, че се разделихме. А мислех, че сме над тези неща, политическите. Оказа се, че не.
„Няма да стъпя повече там”, изрекоха едните, но не съм сигурен дали изобщо са отишли до Тутракан. Предпочетох да не се захласвам по скандали и да вземам страна, а да отида да видя какво ще се случи, след като новата кметица обяви, че фестивал и тази година ще има.
Аз помня, че още като встъпи в длъжност, тя каза, че ще е така, та не зная откъде дойде идиотската истерия, че това няма да се случи. Всъщност, ясно е – от нараненото его на човека, който измисли цялата работа и дълги, дълги години беше неин мотор. Към края вече много уморена машина, толкова уморена, та дори не се сети да подготви свой заместник, ако искаше работите да продължат да се случват по неговия начин. Начало на излишната истерична глупост беше отказаният новогодишен концерт с Йорн Ланде. Не, че Йорн не дойде с „Авантейша” и не си пя като ламя преди седмица. Срамотна беше реакцията, достойна не за рокаджия по душа и хевиметъл пич, а за изпращял партиен кукувец, избичил поне три мандата в Народното събрание. Или в местен общински съвет, ненужното задраскайте.
„Който не мисли като мен е против мен, аз съм незаменим”. А преди това един непрежалим стабиляга го нарече „Кметъл”. Все си мисля, че това е задължаващо звание и би трябвало до края на живота си да постъпва като такъв. Но явно не би.
А снимката по време на влизане на хората на стадиона, когато на тревата бяха най-много 400-500 души, озаглавена „Каварна Рок Фест 2016 – Казачока победи рока”, бих нарекъл най-малко жалка и дребнава.
Освен това „казачок” в случая е подлог и би трябвало да е с пълен член, но не ми е цел да се заяждам филологически. Сякаш повече ми е гадно за кретеноидните колеги „за няколко клика в повече”, които назобаха и със стръвна радост преписаха глупостите на обидения човек.
Изкопираха услужливо направената от някой негов лакей снимка и изпраскаха заглавия „Край!”, „Фестивалът е мъртъв” и подобни от сорта. Без дори да опитат да звъннат на свои приятели или познати дали наистина е така, да си проверят информацията от два независими източника, както повеляват правилата на нашия занаят. Копи-пейст. Фейсбук журналистика.
Тъпо ми е за отявлените блюдолизци, които казаха, че хотелите в Каварна са полупразни и на стадиона има най-много 600 души. Мислете за тях като за лизачи. Или за обикновени глупаци, както поискате.
Както споменах по-горе, силният ми яд е за хилядите хевиметъл братя и сестри, които повярваха не на очите и ушите си, а на политически украсени приказки за гадната нова градоначалничка от комунистическата партия, преименувала се на социалистическа в ранните 90 години на миналия век.
Аз съм точно на противоположната страна на нейната партийна принадлежност (а и никога не съм бил член на която и да е политформация), но бях там и през двата дни. И видях истината.
И се радвах от сърце на стотиците много малки момченца, облечени с черни фланелки почти до колената, които клатиха глави в ритъм, заедно с мама и тате. И на мъничките момиченца, изтупани в готик роклички, съвсем в стила на двете извънземни вокалистки на „Терион”.
Видях и прекрасната организация, минах покрай капаните, както винаги поставени преди входа на стадиона. Радвах се, че организаторите бяха се сетили и за футболните страсти и на срещуположния край на стадиона бяха поставили надуваем екран, за интересуващите се от резултата между Германия и Италия. И този от мача Франция-Исландия.
Малко съжалявам, че съм бил до едното място (или за бира, кой знае), когато на фестивала е дошла сегашната кметица. Много бих искал да й стисна ръката. Както стиснах преди вече доста години тази на кметъла. Защото нито тя, нито той са по-големи от любимата ни музика. А всичко останало са глупости, политика и опасно голямо его.
Разговарях с доста хора там, пред гърмящите колони и след това, на кротка бира и шкембе чорба (ок, тук ме хванахте, излъгах, ненавиждам шкембе, рибена ядох) и се радвам, че те имат много ясна представа какво се случваше. От наша гледна точка, на тези, които обичаме Каварна Рок Фест, защото тази музика ни е в кръвта и ни е нужна като въздух. Но и от гледна точка на хората, настроили хотели, отворили заведения, пооправили своите къщи, за да дават квартири в тях, и изобщо, посветили бизнеса си на идеята.
Погледнете го и чисто икономически – бабите, за които кметълът разправяше, че първоначално люто кълнали ония изроди с дългите коси, а след това питали „А, онези момчета ще дойдат ли и догодина”, дали щяха да са доволни, ако няма такова нещо като фестивал?
Това с бабите е наистина емблематично и ви моля да го разберете като напудрена хипербола, в и около Каварна бъка от чудесни хотели, които и тази година бяха изпълнени с хора с гривни на ръцете, означаващи „вход за два дни”.
За цифри не искам да говоря, защото математиката ми е слаба страна, но на „Аксел Руди Пел” куфяха поне 5000 души. Почти толкова бяха и на втората вечер, на чудната красота „Авантейша”. Уверен съм, защото помня отлично как на „Юръп” бяхме изпълнили стадиона почти до пръсване и сигурно бяхме двойно повече, но стига с пристрастията.
Ако новата кметица реши все пак догодина да няма „Каварна Рок Фест”, бих я нарекъл луда. Но изобщо не вярвам да стане така. Ако старият кметъл продължава да плюе, защото вече е далеч от магията на фестивала, не бих го нарекъл по никакъв начин. Защото ще бъде жалко. Но все си мисля, че няма да стане така.
Хевиметълът е над гнусотията, наречена „съвременна българска политика”. Все още се надявам да е точно така. Зная, че далеч не само аз. А още хиляди български жени и мъже.
Мислете му за догодина! Леле, още колко музика има за гледане....
