На много места по света полицията разчита на информатори, за да се справи с престъпността и тероризма
24 Юни 2016, Петък
Как в САЩ и в други държави използват специални агенти и осведомители за разкриване на престъпления и евентуални терористични атаки
Автор: Славчо Кънчев председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
Впротиводействие на терористичната дейност, мнозинството държави поставят на първо място профилактиката, като акцентът е върху достъпа на правоосигурителните органи до предварителна информация за терористични актове. И тук не става въпрос само за електронно наблюдение, скрита проверка на нашенската кореспонденция, физическо проследяване на лица, попаднали под подозрение за евентуално съучастие към извършена или предстояща терористична дейност, както и инсталирането на технически средства за контрол, но и за нелегално събиране на оперативно-следователска информация в тази сфера.
Основният способ е използването на секретни информатори. Няма се предвид щатни служители на службите за сигурност, внедрени под прикритие в проблемни точки, независимо дали става въпрос за екстремистки движения в самата страна или в чуждестранни терористични организации.
„Използването на секретни осведомители или тайни агенти – е казано в едно от решенията на Върховния съд на Съединените щати – е законна и правилна практика на правоприлагащите органи и е оправдана от интересите на гражданите.
Фактически без използването на осведомители много престъпления биха останали без възмездие и закононарушителите биха избегнали привличането към отговорност“. Този род дейност е категоризирана като изключително важна за сигурността на САЩ, поради което начинът за използване на специални агенти при провеждането на оперативно-разследващи мероприятия е регламентиран от ръководство за специални агенти, утвърдено на ниво Конгрес през 1960 г. и инструктивно писмо на министъра на правосъдието от декември 1976 г.
Широкото използване на специални агенти в Съединените щати, а оттук – и натрупаният опит, е довело до тяхното строго разграничаване на случайни и завербувани сътрудници.
Важен нелегален източник за разузнавателна информация в американските служби за сигурност са считани и „доверените лица“. Съгласно официалната американска дефиниция, довереното лице е човек, който се явява щатен сътрудник на полицията, но притежава връзки с престъпни организации и лица, и е изразил желание по едни или други причини да събира и съобщава на сътрудниците на правоохранителните органи сведения за техните намерения и действия.
Във Федерална република Германия към това определение е добавено още: „при условие на гарантирана секретност“. Съответните органи на властта във ФРГ използват в обсега на своята дейност две категории доверени лица: лица, които са секретно назначени на постоянна служба в правоохранителните органи и получаващи за тази работа редовно възнаграждение; лица, за които сътрудничеството на полицията се явява своеобразно „съвместителство“ (към тяхната помощ се прибягва при отделни случаи), за което те получават еднократни възнаграждения за събраната информация. В САЩ, Англия, Канада и други държави за информатори могат да бъдат използвани и чужденци.
Дейността по набиране на осведомители е постоянно занимание на правоохранителните органи не само в Съединените щати и Федерална република Германия, но и в много други държави. В Англия сътрудниците в правоохранителните органи биват специално обучавани как да привличат лица за нелегално събиране на информация. Ето защо там в обучителната инструкция е записано: „Сътрудникът на полицията е длъжен „да почувства“ потенциалния осведомител преди предполагаемото лице да е в състояние да се ориентира и да осъзнае заинтересоваността на полицейския служител“.
В Русия с указ на президента от 15 февруари 2006 г. „За мерките по противодействие на тероризма“, а също и чрез съответните директивни документи на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация и на Националния антитерористичен комитет е постановено, че задачата за получаване на достоверна изпреварваща оперативна информация за плановете на терористичните и екстремистки организации е първостепенна.
Ето че възниква въпрос с повишена трудност към всички, които участваха в разбиването на
„системата за доносничество“, както те манипулативно етикетираха цялата мрежа за скрито събиране на информация преди 10 ноември 1989 г. Включително и с изнасяне на списъци на български агенти под прикритие в чужбина, също и на лица, сътрудничели (с и без възнаграждение) на нашите разузнавателни служби.
Де факто „терминаторите“ на секретната осведомителна институция на българската държава са саботьори на нейната национална сигурност.
Единственото, което заслужават, е да бъдат съдени по чл. 357, ал. 2 от Наказателния кодекс за разгласяване на информация, от която са последвали вреди за Република България, която алинея предвижда лишаване от свобода от три до десет години.
Вредата от „лова на вещици – доносници“ е реална. Създадена е обстановка на осъзнато предубеждение към такъв вид дейност у населението. Въпреки че тя е необходима. Нейното пренебрегване е опасно за националната сигурност на България.
