Кметът Христо Енков се е заел да върне старата слава на родното място на Освободителя на Родопите
Автор: Яна Славянска
Всяка сутрин в домовете на средногорското село Свежен звъни телефонът. Обажда се кметът на населеното място Христо Енков, за да поздрави с „Добро утро“ един по един всеки от местните жители и да ги попита имат ли нужда от нещо. Това не е сюжет на приказка от бъдещето. Нито пък закачка като онази досадна реклама на едни бисквити, дето от прозореца надничат висящи на въжета строителни работници, а щастлива семейна двойка потропва нескопосано в такт с дебилна песничка за „добро утро“, гризкайки рекламирания артикул.
Кметският сутрешен поздрав наистина се случва наяве всеки ден. А инициативата се казва „Добро утро, Свежен“. Не че е чудо невиждано – тя се реализира по датски модел. Но макар идеята да е „вносна“, това не пречи да печели все повече и повече адмирации. А защо не и последователи и в други български селища.
Свеженският кмет е прекарал дълги години в чужбина и по всичко личи, че е черпил с пълни шепи от задграничния опит. За успешните му управленски решения несъмнено допринася много и предишната му професионална кариера като мениджър. Като всеки, който тръгва към кметското кресло, и той си е съставил програма за мандата. Дал е и клетва да я изпълни. И за да има прозрачност, а и дори контрол върху дейността си, е закачил списък с обещанията си на входа на кметството.
Голяма част от тях вече са изпълнени. Но най-съкровената му мечта е да върне старата слава на селото. А тя си е доста впечатляваща. Историята на населеното място датира още от XIV век. Твърди се, че са го основали царедворци на Иван Шишман, след като България пада под турско робство.
Според друга легенда основите на Аджар, както е старото име на Свежен и което на арабски означава камък, полагат български войници, съпровождали сестрата на Иван Шишман Кера Тамара до предаването й на хората на султан Мурад. Те не могли да преживеят този срам и се заселили в дебрите на Средна гора.
„Чичо, ти откъде си?“ – попитало някакво дете един свеженчанин. И когато той му отвърнал, че е от Свежен, то се зачудило: „Ами защо не си пиян?!“. Ха сега, де – защо пък му е задало точно такъв въпрос, ще се удиви любопитният читател?! Отговорът е елементарен – заради това, че в миналото селото било известно в региона със своите цели 26 кръчми. И както твърди в книгата си „Из стръмнините на България“ журналистът Румен Стоичков, на жените дотолкова им омръзнало да чакат запилите се в тях мъже, че създали Отрезвително дружество.
Днес зимите в Свежен са тежки – с много сняг и поледици. А в някогашното многолюдно село, което в началото на ХХ век е наброявало над 5000 души, сега живеят едва стотина, и то на средна възраст около 70 години. И настоящият кмет просто се чувства задължен да се грижи за тях. Защото, когато селото потъне под снежните преспи, старите хора не могат един хляб да си вземат.
В интерес на истината, идеята за „Добро утро, Свежен“ подхвърля кметската съпруга. Жената е датчанка, а в „гнилата“ Дания отдавна съществува подобна практика – е, може би не чак от времето на Хамлет, но не и от вчера.
Освен че се чува всеки ден със съселяните си най-малко по телефона, Христо Енков е създал и фейсбук страница на кметството, в която всеки понеделник дава отчет на свършеното през изминалата седмица. От последните съобщения става ясно, че вече е започнал ремонтът на участъци от пътя Бабек – Свежен. Подменя се и асфалтът в населеното място. А от 10 май селото вече има редовен транспорт до Карлово – нещо, което е било отдавнашна мечта на местните жители. В петък и понеделник пък пътува автобус от и до Пловдив.
„Цеца и Янко продължават с почистването от треви и храсти край главната улица. Който може да помага“ – гласи един от постингите. Тече и подготовка за тържество на 6 август, когато ще се отбележи годишнина от героичната смърт на Хаджи Димитър, за когото се мълви, че не бил загинал на Бузлуджа, а е бил само тежко ранен. Негови четници го измъкват от сражението и го отнасят на връх Кадрафил, който е близо до днешното село Свежен. Но там, въпреки че местни пастири полагат грижи за лекуването му, той умира от раните си.
По-късно костите му са препогребани тържествено в двора на свеженския храм „Св. св. Петър и Павел“, а след това тленните му останки са пренесени в родния му Сливен и заровени в църквата „Св. Никола“. Официално обаче не е известно къде точно се намират днес и така спорът за лобното му място продължава да съществува.
Което не пречи свеженци всяка година да се събират около гроба му край селото и да варят курбан за помен на героя.
Междувременно Христо Енков се кани да инициира национална кампания за набиране на средства за възстановяване на родната къща на полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, който е родом от Свежен. Тя е обявена за архитектурен паметник с национално значение. Вече е в ход разработването на проекта за пълното реставриране на светинята и на прилежащите й пространства. Докато това стане факт и се осигури финансирането на ремонта, местните жители са почистили двора и са притегнали покрива, за да запазят Серафимовата къща от разруха.
На 6 юни кметът е внесъл в администрацията на Българския туристически съюз молба за приемането на Свежен в списъка на 100-те Национални туристически обекта, надявайки се отговорът да е положителен. В околностите на селото може да се видят много тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. Забележителен е и храмът „Св. Георги“, за изграждането на който Вселенският патриарх дава разрешение 6 години преди провъзгласяване на независимостта на Българската църква, през 1864 г. По онова време такъв голям православен храм нямало дори в Пловдив.
