По улиците на Белград след американските бомбардировки през 1999 г.
16 Юни 2016, Четвъртък
Да си припомним, че освен от Чернобил, нашата страна пострада и от американските бомби с обеднен уран, пуснати над бивша Югославия
В края на април отбелязахме 30-годишнината от едно тъжно за човечеството събитие – чернобилската авария. Случила се следствие на една неумишлена техническа грешка, съпътствана и от проявено нехайство, тя доведе до над 25 хиляди жертви и над 250 000 инвалидизирани хора в цяла Европа.
Трагедията показа, че мирни радиоактивни материали няма. Много държави бързо преосмислиха използването на атомни електроцентрали и ги забраниха – като Италия, Германия и Швеция, други преустановиха финансирането на изграждането им.
Но бе измислена една нова уж „безобидна“ играчка – бомбата с обеднен уран. За първи път тя бе употребена през 1991 г. от американците във войната край Персийския залив.
Впоследствие там се народиха хиляди бебета с малформации и се увеличиха драстично случаите на онкологични заболявания, а арабските учени се чудеха защо е станало това. Но след като бе измерен радиоактивният фон и се установиха стойности, в пъти по-високи от нормалните алфа и бета излъчвания и гама разпадания, те разбраха, че янките са ги бомбардирали с нещо специално.
Тези бомби са използвани периодично и в други стълкновения, докато се стигне до началото на март 1999 г., когато започва американо-югославският конфликт. Тогава без разрешението на Съвета за сигурност на ООН и без одобрението на НАТО, САЩ нападнаха суверенната ни съседна държава, като напускаха бомби с обеднен уран над сгради, пътища, мостове (най-вече по река Дунав) и пр. Радиационният фон се увеличи с цели 60 пъти в сравнение с обичайния.
Тогавашният представител на Алианса в Брюксел – генерал Джудзепе Марани, заяви на всеослушание, че такива боеприпаси са използвани още през 1995 г. по време на бойните действия с участието на Босна и Херцеговина.
Покрай всичко останало, в Белград бе поразена и многоетажната сграда на югославската телевизия и съседната централа на радиото. Пуснатата с прецизна точност бомба стапя постройките, заедно с намиращите се в тях 78 журналисти и над 130 души технически и обслужващ персонал.
По време на взрива част от обеднения уран изгаря и се окислява, при което се получава много фина токсична пепел. Попадайки в дробовете и стомаха, тя излъчва алфа частици, които, разнасяйки се из целия организъм, предизвикват най-често ракови заболявания. Най-опасни са гама разпаданията, които и при най-лек ветрец могат да разнесат на огромни разстояния смъртоносните „горещи“ частици, които се вдишват от нищо неподозиращите хора.
След края на конфликта американците признават официално с половин уста, че за 78 дни бомбардировки са пуснали над 60 тона уран, макар според сърбите реалното количество да е съвсем друго. Но и тази цифра е достатъчно смразяваща.
Има и още нещо – неизбухналите бомби може да се забият до 5 метра под земята. След силен дъжд пръстта се свлича и боеприпасът „потъва“, така че никой не подозира дори за неговото съществуване. По данни на сръбското правителство, на територията на бивша Югославия се търсят 38 бомби, но за откриването и обезвреждането им са необходими около 40 милиона долара, които няма кой да даде.
Когато гама разпаданията попаднат във водата (а някои от реките дават началото на подземни водосборища и се използват за питейни нужди), тя се замърсява – последиците са ясни. А иначе американците несръчно се оправдават, че бомбите с обеднен уран били създавали по-скоро „химически замърсявания“ и затуй били съвсем безобидни.
Но след разпадането на югославската федерация Сърбия тръгва по собствен път на развитие. Новосформираното правителство на страната взима бързи мерки за дезактивация на районите край Враня, Буяновец и Прешево. Това отнема цели 4 години и коства милиони долари. Западните ни съседи като Барон Мюнхаузен се хващат за косите и без чужда помощ успяват частично да се самоизмъкнат от ситуацията. Въпреки всичко, медицинските служби съобщават, че заболелите от рак са със 79% повече отпреди американските нападения.
Но нас ни интересува повече какво става на изток от Югославия – в България. Няколко години след войната бившата служителка на Пентагона Люрен Морег, отговаряща за радиоактивните изследвания, потвърждава, че радиацията е била с около 60% по-висока от нормалната, а над нашата страна е била повишена с пъти! Нейните колеги Лорън Бъркли и Лорънс Ливърмор от Лос Аламос дори твърдят, че падналата, но невзривила се бомба в Горна баня също е имала бойна глава с обеднен уран.
Още след първите бомбардировки при съседите хората от Лом до Мездра забелязват, че посевите пожълтяват и загиват, а зеленчуците стават оранжеви и се разкапват. Хиляди писма със зов за помощ политат към Министерския съвет, но отговор оттам няма. Местните жители се обръщат към регионалните звена на „Гражданска защита“ във Видин, Враца и Монтана. Там знаят какво трябва да се направи, но нямат заповед „отгоре“. Всички мълчат и чакат.
Тогавашният премиер Иван Костов, външната ни министърка Надежда (тогава) Михайлова и камарилата около тях и пръста си не помръдват по въпроса – предстоят първите преговори за влизането на България в НАТО и никой не иска да си развали рахатлъка и да дразни новия ни „голям брат“. Властимащите у нас пият вода от минералните извори пред софийската Централна баня, а храната им прецизно се измерва за наличието на радиация.
Това звучи познато – макар че комунистите вече не са на власт и на кормилото й са се изредили няколко „демократични“ правителства, похватите остават същите.
А хората от Северозападна България ядат каквото имат и пият вода от естествени водоизточници, част от които се намират на югославска територия или се захранват от води, протичащи там. И за собственото си невежество и безхаберието на родното ни правителство заплащат с живота си. Само за една година болниците в Монтана, Враца и Видин отчитат, че починалите от онкологични заболявания са стотици в повече в сравнение с времето отпреди войната.
И въпреки че хората в северозападните краища на родината ни мрат като мухи, виновни няма. Нещо повече – хората от правителството на Иван Костов дори са горди, че са дали въздушен коридор на американските самолети, за да бомбардират съседите (нещо, което нито Гърция, нито Турция допуснаха, макар да са дългогодишни членове на НАТО).
И докато чернобилската авария бе предизвикана от човешка небрежност, но не бе преднамерена, в Югославия се действаше нагло и с умисъл. Но на фона на отказа на много страни да строят атомни електроцентрали, американците продължават да използват бомбите с обеднен уран. Човечеството е редно да осъзнае, че трябва да се озаптят самозабравилите се, за да оцелее и занапред нашата цивилизация – при това жива и здрава.
