Ани Йовева майстори невестински фути и бродирани бижута


Ани Йовева майстори невестински фути и бродирани бижута
Ани Йовева с футата, която е направила за булчинската премяна на млада българка
05 Юни 2016, Неделя


За тайните и магията на българската дантела

Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът и личен архив

Преди повече от век булките от Самоковско, Ихтиманско и Пазарджишко са минавали под венчило със специални невестински фути. Това са дълги бели обредни престилки, изцяло направени от шита дантела, при която иглата извайва фигури във въздуха.
Майсторката по приложни изкуства Ани Йовева показа във Велико Търново точно такава невестинска фута – с каквато е била нейната баба по майчина линия Еленка Субева преди седем десетилетия. Два месеца са били нужни на Ани, за да я измайстори. 
"Тази дантела не може да я шиеш осем часа на ден, защото пръстите
остават без чувствителност, очите се уморяват. Затова съм работила по пет-шест часа", споделя приложничката.

Питам я колко възли е правила с иглата, докато е извайвала фигурите по булчинската обредна престилка. "Играх си в началото да смятам, но после им изгубих бройката. Според началната сметка, в долната част на футата, която изработих най-напред, в един ред има 100 възелчета. 50 реда са в едната част и още 25 са в другата част. Умножавате по 100 - до 7500 са само долу. Има средна част и странични, и стават още повече", усмихва се жената.
С това възелчетата не свършват, защото след като се ушие мрежата, тя се доукрасява, като с промушване на конци се правят още фигури. Отиват километри памучни DMC конци.
Правенето на невестинска фута е стар проект на Ани Йовева. Тя казва, че след 1950 г., в България вече никой не изработва такива престилки, а малкото експонати в музеите са стари, износени и със скъсани бодове. Дантелите пък са в окаяно състояние.

Тази, върху която тя е работила, ще бъде част от булчинската премяна на млада българка, пожелала да се венчае по старите традиции на Самоковския край.
"Любовта към ръкоделието съм наследила от моята баба по бащина линия. Тя ме научи още от детските ми години да плета на една кука, а по-късно ми показа и тайната на шитата дантела. Бях палаво момиченце и посвещавайки ме в плетенето, тя искаше да ме укроти, намирайки ми някаква занимавка. За щастие, баба ми показа правилния възел - това е двойният възел за шитата българска дантела "кене", една от най-изящните дантели. Години след това усвоих "калоферската дантела" от възрастна жена, калоферка, която живееше в София, на Женския пазар. Въпреки преклонната си възраст, тя продължаваше да плете дантели.

Завършила съм Художественото училище за приложни изкуства в София през 1988 г. година, специалност "Художествено оформление на платове и облекла", разказва за пътя си в приложните изкуства Ани Йовева.
За шитата дантела "кене" се иска повече майсторство и най-вече точно око, защото не може да се разплете - стегне ли се възелчето, само с рязане се оправя. Всяко ново изделие, което излиза изпод пръстите на майсторката, я вдъхновява за следващото - по-красиво и по-различно от предишното.

Преди около година Ани Йовева започва да експериментира с изработката на бижута. Вече е постигнала изящество във фините бродирани брошки, обици, колиета, които всяка жена с удоволствие би прибавила като красив аксесоар към облеклото си. Бижутата й са с български традиционни шевици и със съвременна бродерия - флорални мотиви, пеперуди.
"Доста съм мислила как да направя моите бижута. В България, за съжаление, голяма част от материалите не може да бъдат намерени. Поръчваме основите и металните обкови за бижутата от Китай. Тук не може да се купят и пластмасовите кабушони (кухи капачета), които се поставят върху бродерията, за да я защитят. Нали сме си българки рационализаторки, опъвала съм моите мини бродерии за бижутата на стъкло", разказва Ани Йовева.

Бродерията за бижутата се прави с кръстче върху една нишка от панамата и затова те стават като филигранни. Използва се панама, която е с 28 нишки в един инч или още по-фината с 32 нишки. В много от бижутата на самоковлийката присъстват орнаменти от "дървото на живота".
"Шевицата на бижутата ми е стилизирана - хем да се запази формата на капанското "дърво на живота" и да се познае, че е то, но и да успея да я побера в миниатюрните размери на бижуто", обяснява приложничката, която работи в рекламния бизнес.

Сред последните страсти на майсторката е и гобленарството. През 2013 г. във Велико Търново  Ани Йовева се включи в националната изложба-конкурс на гоблени "Забележителностите на България". Тогава тя представи гоблените "Александър Невски" и "Селска къща", направени по картините на художника Янко Янев, и спечели първото място в конкурса с красивия си графичен гоблен "Александър Невски".
Ани Йовева е пълна с идеи, мисли с месеци напред и не се спира пред нищо, докато не изпълни намисленото. Късметлийка е, защото цял живот работи нещо, което обича, което й доставя удоволствие.

"За съжаление, майсторките приложнички не можем да се издържаме с изкуството, което правим. Става за това да си допълниш доходите, но пазарът тук е много свит. На всички ни е ясно, че хлябът и сметките са по-важни от украсата и изкуството. А и нашето изкуство е скъпо...", тъжно се усмихва Ани Йовева.
Но най- важното: за нея майсторките от работилница "Седянка" казват, че е богата не само с дарби, но и с мечти.


Носия на лазарка, направена от Ани Йовева

В категории: Традиции , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки