В Босилеград вече не пускат и български инвеститори
25 Март 2016, Петък
Местната кметска власт отдавна е обявила война на българските организации, на българското образование в училищата и на българските свещеници
Правосъдието в Република Сърбия за 15-и пореден път не успя да изпълни присъдата за приватизация на бензиностанцията в Босилеград и да въведе новия собственик в имота му – след една седмица силно полицейско присъствие; протести, предвождани от кмета на Босилеград Владимир Захариев с платени протестъри, политически провокации, заплахи, разделение и страх, какъвто Босилеград не помни от времето на Информбюро досега. Няма движение и по въпроса за приватизацията на шивашкия цех КОБОС, собственост на компанията ЮМКО от Враня.
С оглед на това, че приватизацията на фалиралите преди петнайсетина години предприятия е от решаващо значение за възстановяване на производството и откриване на нови работни места, от изхода на борбата за промените зависи дали Босилеград ще оцелее, или и останалите му малобройни жители окончателно ще го напуснат.
Положението се усложнява още повече от предстоящите парламентарни и местни избори, които ще се проведат на 24 април т.г. Колкото и парадоксално да звучи, задълбочаващата се криза в Босилеград обслужва предизборната кампания на кмета.
Социално зависимото от общинската каса население, безсилието на правосъдието, силното полицейско присъствие, липсата на свободни медии, масовата психоза и неутралната досега позиция на премиера на Сърбия Александър Вучич – не само че не създават условия за свободни и демократични избори, но и оставят сред населението впечатление, че сръбската държава здраво стои зад босилеградския кмет, дори и на цената да погази собствената си Конституция и законите.
Още по-трагично е, че Владимир Захариев продължава да използва и помощта, която България оказва чрез Военномедицинска академия, както и кандидатстването за българско гражданство и кандидастването на студенти и специализанти по Постановление № 103, за изнудване на гласове на местните избори, утвърждавайки неограничената си лична власт.
За съжаление, той отдавна е обявил война на българските организации, на българското образование в училищата, на българските свещеници, на българските културно-исторически паметници, а напоследък – и на българските инвеститори в Босилеград.
Резултатите от тази хаотична политика са трагични за Босилеград – градът е осъден на обезлюдяване и обезбългаряване. Животът на хората, които искат да бъдат свободни и обществено активни граждани, а не поданици на кметската власт, става все по-непоносим.
Въпреки че срещу безобразията на кметската власт напоследък се обяви и ръководството на холдинг компанията ЮМКО от Враня, няма никакво съмнение, че босилеградските събития от миналата седмица се развиват по един изключително зловещ сценарий.
Смешно е да се мисли, че заради някаква си бензиностанция бе компрометирано цялото сръбско правосъдие и бе вдигнат на крак наличният състав на интервентните полицейски сили в разни градове на Сърбия. Разноските по неуспешното изпълнение на присъдата и полицейската охрана далеч надминават стойността на една разнебитена бензиностанция, която дори не отговаря на законовите изисквания за трудова, пожарна и екологична безопасност.
Единственият резултат от всичко това бе, че населението в Босилеград е трагично разделено и противопоставено, а доверието в държавните институции – разколебано.
Предвид напрежението и полицейската атмосфера, както и насилието на кметската власт, партиите от демократичния блок в Босилеград намират, че е безсмислено да участват в местните избори, защото с участието си само ще легализират и легитимират изборите и ще станат съучастници в престъпното управление.
