„През изминалите двадесет години драстично се промени структурата на пътникопотока и товаропотока в страната.
Автор: Яна Славянска
Налице е голямо намаление в интензивността на влаковото движение и обема на работа. Това налага капацитетът на железопътната мрежа да се приведе в съответствие с тези обеми“, коментираха преди време от Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). И запретнаха ръкави да закриват гари, други да превръщат в спирки, да предават за скрап релси и т.н.
За да не останат по-назад, и БДЖ се включиха в съсипването на жп транспорта у нас – изпоспряха влакове и се заеха да разпродават така наречения си „подвижен жп състав“. Следствие на което вече няма кой да кара влака – както признаха от железниците преди около месец – средно на ден не достигат по 15 локомотива. Затова и треновете ни вече хронично закъсняват и при тръгване, и при пристигане – изчаквайки по коловозите да си менкат локомотивите.
И как да е иначе, като вече почти 30 години държавните ни железници не са купили нито един нов локомотив! Последно това се е случило през 1987 г. Още през 2013 г. „Десант“ писа, че локомотивите и мотрисите, които в България не се поддържат, се изкупуват обратно за жълти стотинки от Чехия и Полша и се рециклират там, след което отново се връщат на релсите, но в чуждите държави. Отделно, елементарната сметка показва, че разменяме кон за кокошка – обновяването на един стар локомотив излиза към 850 хил. лв., а купуването на един нов – 5 милиона лв., пък ние продаваме ветераните за... 200 хиляди евро!
Като към опустошаването на локомотивния ни парк се прибавят и безспирните ремонти по трасетата, разписанието на влаковете става толкова ненужно, колкото и на един шофьор му трябва за управлението на конските сили, скрити под капака на автомобила му, упътване на размахването на камшик.
В сряда по обяд справка в електронния пътеводител на БДЖ показваше, че на гара София между 12,30 и 15,30 ч. закъсняват цели три композиции – от Русе (30 минути), от Бургас и от Пловдив (по 15 минути). Влакът пък от столицата до Бургас, който трябваше да спре на бургаската гара в 14,30 ч., също пристигна с около половинчасово закъснение. Забавяне се отчита дори в движението на международните тренове...
Същия ден – 17 февруари – за пореден път излязоха на протест жители на плевенското село Горни Дъбник, които не са съгласни с превръщането на тамошната жп гара в спирка. Ежедневно от нея на влакове се качват по над 30 човека. Местното население се притеснява, че ако останат без гарата, ще се сложи кръст и на намиращите се там зърнобази, в които е складирана продукция за Държавния резерв.
Междувременно преди десетина дни тръгна петиция срещу насрочено за март закриване на жп гара Белица по линията Септември-Добринище. Както „Десант“ наскоро писа, само преди месец последната у нас теснолинейка отбеляза своя 70-годишен юбилей.
От правителството се кълнат, че развитието на жп транспорта е приоритетно. Докато обаче то тръгне „по вода“, пардон – „по релси“, в родината ни може да не остане ни един читав влак, нито пък гара, дори за двама, където да спира.
