В последните години у нас се наблюдава изключителен бум на фитотерапевтичните и природни лечебни средства, явяващи се алтернативни на прекалено скъпите медикаменти. Това обаче породи редица въпроси. Забелязват се например противоречия в едни или други рецепти и методи на лечение, взаимно отхвърлящи се факти и противоречащи на елементарните закони на човешката анатомия и физиология постановки.
За съжаление тези противоречия се натрапват почти във всички издания, които публикуват рецепти и методи на лечение от некомпетентни хора. Също за съжаление, оказа се, че у нас докато с астрономия и поправка на телевизори например се занимават само тесни специалисти, с алтернативно лечение се занимават всички, а това крие немалко рискове, които за жалост все по-често се оправдават.
Ето защо в последно време и у нас специалистите по терапия се стремят да утвърдят правилата на т. нар. добра клинична практика при лечението на болните, въведени от Световната здравна организация.
С цел да помогнем на своите читатели, ще публикуваме поредица от статии, в които ще се пояснява кои алтернативни средства и методи и при кои болести могат да се прилагат от гледна точка на науката и изискванията.
Ароматните растения съдържат етерични масла, смоли, балсами и др. с разнообразни лечебни свойства. По тази причина ароматерапията в наше време все по-сериозно навлиза в областта на медикаментозната наука. Едни от маслата имат противовъзпалително и противомикробно действие. Розовото и други масла (от чубрица, мента или евкалипт) се използват за лечение на стомашни и чревни заболявания. Камфоровото и терпентиновото масло имат съдоразширяващ и затоплящ кожата ефект.
Масажът с ароматни масла например е прекрасно средство за борба с хроническата болка при радикулит. За целта се смесват по две капки масло от евкалипт и лавандула, след това се добавя и една капка лимоново масло. Разбърква се добре и получената смес се разрежда с 30 грама масло от жожоба. За постигане на най-добър ефект маслото трябва да бъде затоплено предварително. Най-добре е за целта да го поставим в съд с гореща вода.
Освен това – за да се намали болката и напрежението след масажа – добре е да се направи гореща вана с ароматни масла. За тази обезболяваща вана е нужно във водата да се добавят по десет капки масло от евкалипт и от мента. За максимален лечебен ефект обаче престоят ни във ваната не трябва да бъде по-кратък от 20 минути.
Прочута със своите лечебни качества е и българската роза. От венечните й листа се получават множество целебни продукти.
Един от тях е прочутото розово масло. То действа противоспастично, противомикробно, жлъчкогонно, антиаритмично, антагонистично на калциевия йон, превъзхождайки всички познати досега вещества с подобни действия, тъй като, освен че потиска спазмите на гладката мускулатура (черва, пикочопроводи, матка), проявява и противомикробно, антисеротониново и др. свойства.
Розовото масло показва много добър лечебен ефект при възпаления на жлъчния мехур и жлъчните пътища, при прегъване на жлъчката, при бронхиална астма. При възпалителен процес на жлъчката обаче прилагането му изключва използването на две лекарства: антибиотик и болкоуспокояващо (спазмолитик).
Българските учени доказаха, че то потиска причинителя на стомашните и дуоденалните язви, както и на рака на стомаха – бактерията хеликобактер пилори. Това става не чрез унищожаването й, а именно чрез потискане на нейната болестотворност.
Приложение в медицината има също така сокът от свежи розови листа, който се препоръчва против жълтеница, сърцебиене, зъбобол, рани от изгаряния. Потвърден е и добрият слабителен ефект на праха от изсушени розови листа. Розовите продукти могат да се използват също като очно лекарство, като болкоуспокояващо, противоглистно, противогнилостно средство и др.
Освен розово масло, у нас се произвеждат още розова вода (прилага се се промиване на очите, за жабурене на устата и др.); мед от рози (подходящ за лечение на стоматит и кожни възпаления); розов конкрет – вазелиноподобна маса, отделяна при стария метод за получаване на розово масло чрез петролен етер (за лечение на възпалителни кожни заболявания); прах от изсушен цвят на бяла роза (много добро очистително средство) и сладко от рози, явяващо се меко слабително средство.
Розовите листа се берат рано сутрин, по време на цъфтежа и се сушат на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса, при влажност не повече от 12 процента. Срокът на годност на цялата и рязаната билка е 1 година, а на мляната – 6 месеца.
За вътрешна употреба се приготвя настойка от 2 с. л. от цвета, които се заливат с 500 мл вряла вода. Престоява 1 час. Пие се по 1 винена чаша 4 пъти на ден, преди ядене. Външно се прилага за жабурене при възпаление на венците, при пресипнал глас, за налагане при импетиго.
