Навремето ги наричаха „простудни заболявания“, като ги свързваха със студените сезони и с „простуда“, т. е. със силно охлаждане на организма. По-късно се откриха последователно редица от техните причинители – вируси и бактерии – и се установи, че всъщност тези болести представляват инфекции на дихателните пътища и на белия дроб, които се предават от човек на човек чрез въздуха по капков път, а охлаждането играе само известна багоприятстваща роля за възникването им.
Кои са тези заболявания?
Това е преди всичко обикновената хрема, която възрастният човек и голямото дете най-често прекарват на крак и когато е лека, изобщо не я считат за заболяване. Но при малкото дете – особено новороденото и малкото кърмаче – тя представлява сериозно заболяване. Знаем как започва, но не знаем как ще завърши поради възможните чести и понякога тежки усложнения: възпаление на ушите, на околоносните кухини, бронхит, пневмония.
Но и неусложнената хрема и ринофарингит при кърмачето, за разлика от хремата при възрастния и при голямото дете, сами по себе си са сериозни заболявания, които протичат с повишена температура, общо неразположение и неспокойство, с нарушаване дишането и сукането (поради запушване на носа) понякога и с поява на диарични изпражнения. Освен това хремата не само може да протече по-тежко и с усложнения, но особено при някои малки, хипотрофични, рахитични и увредени от друго заболяване кърмачета може да се повтаря или да се превърне в хронична. Това се отразява крайно неблагоприятно върху общите развитие и може да алергизира организма и да създаде условия за възникване на някои алергични заболявания, например астматичен бронхит, бронхиална астма и др., особено ако в семейството има наследствено предразположение.
Към инфекциите на дихателните пътища при децата спадат и възпалението на лигавицата на гръкляна (ларингит), на трахеята (трахеит), на бронхите (бронхит) и т.н. Когато трахеобронхитите са по-продължителни и се повтарят, крият сериозна опасност от хроничен бронхит, който ако не се лекува своевременно, предизвиква трайно изменения в бронхиалното дърво и белите дробове. Най-сериозни по тежест и последици обаче са пневмониите – различните форми на възпаление на белия дроб, предизвикани от същите или други вируси и бактерии.
От най-голямо значение за профилактиката на тези инфекции при децата, особено при новородените и кърмачетата, децата с хипотрофия или рахит, е да се предпазват от контакт с болни. Особено опасен е контактът с възрастни и деца, които не се считат болни, а имат лека хрема, дразнене в гърлото или кашлица. Най-добре е здравото малко дете да се изолира от такива членове на семейството, дори и от майката. Ако тя кърми, ще влиза при бебето само за кърмене, и то с четирислойна марлена маска, която се сменя всеки два часа с измити и дезинфектирани ръце. По същите съображения не е желателно новородените и кърмачетата да се посещават от гости.
У нас, въпреки изключително благоприятния климат с много слънчеви дни в годината, по силата на вкоренени вредни традиции и недостатъчна здравна култура съществува неоснователен, в много семейства дори панически страх от простуда, страх от закаляването. Вместо още от най-ранна възраст да се закаляват системно по указанията и под контрола на лекаря, децата се отглеждат в силно затоплени, непроветрени помещения, отрупват се с много дрешки, не се извеждат редовно и достатъчно продължително на разходка, особено през по-хладните и студени месеци. Такива деца са вечно изпотени и бързо изстиват при най-малката температурна промяна. Те най-лесно и бързо се поддават на остри инфекции на дихателните пътища с всичките им последици.
Закаляването може да започне във всеки сезон. Но преди това на детето трябва да се осигури съответен за възрастта му хигиенен режим, правилно да се облича, помещенията, в които се отглежда, редовно да се проветряват. Системно и последователно да се използва най-напред въздухът – разходка, сън на открито, въздушни бани, а по-късно и някои водни процедури, най-вече обтриване с влажна кърпа и т.н. При това е необходимо да се съблюдават, основните принципи – за системно, без прекъсване, прилагане на закаляващите процедури, за постепенно увеличаване силата и продължителността на процедурата и за индивидуален подход към всяко дете, съобразно начина на отглеждането му преди закаляването и реагирането на неговия организъм.
