Навършват се 72 години от създаването на Парашутната дружина и участието й в заключителния етап от Втората световна война 1944-1945 г.
Автор: д-р Петър Ненков
На 18 октомври се отбелязва празникът на военния парашутист, което ни дава повод да припомним на днешните поколения за героичната слава на някогашната ни парашутна дружина.
След победата на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. България се включва във войната с нацистка Германия на страната на антихитлеристката коалиция. Българската народна армия за кратко време мобилизира 450 хиляди души. Първа българска армия, начело на която е генерал-майор Владимир Стойчев, се съсредоточава в района на Кюстендил и получава от командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин бойна задача да овладее района на Куманово, Скопие и да прекъсне пътя за отстъпление на германската група армии „Егея” от Гърция към Централна Европа.
По това време най-добре екипираното подразделение в Българската армия е Парашутната дружина. На 10 октомври 1944 г. тя е включена в състава на Първа армия. Сформирана е в изпълнение на Служебно поверително писмо І-УО № 2019/18 март 1943 г. на началника на Въздушните войски генерал-майор Димитър Айранов и Указ на цар Борис III от 18 март 1943 г.
Съставът на Парашутната дружина е от 429 души. От тях 19 са офицери, 60 подофицери и 348 войници. Те са специално подбрани от над 5000 кандидати и преминават през обстойни медицински и психотехнически прегледи, след което се допускат до изпитите за физическа годност и барокамера. Издържалите тестовете заминават за Военно-парашутното училище в Брауншвайг, Германия.
В тази школа курсистите използват за десант немските парашути PC-20 и скачат от самолетите „Юнкерс-52” и «Хайнкел-11”. Немските инструктори остават възхитени от смелостта и дисциплината на българите. Курсът завършва с изпит на 18 март 1943 г., който се смята за рождена дата на българските парашутни специални части.
От завършилите обучението се сформират две роти парашутисти. Бойната им и специална подготовка, въоръжението и окомплектоването са изцяло по немски образец. През 1943 г. Парашутната дружина извършва пред висши офицери от Военното министерство демонстративен десант на летище Враждебна с овладяване на укрепен пункт. За отлично изпълнение на поставеното задание 57 парашутисти са повишени в звание ефрейтор.
Създател и командир на дружината е капитан Любомир Ноев. Той участва лично във всички боеве, които води войсковото подразделение през Отечествената война (1944-1945 г.). Произведен е три пъти предсрочно в по-горно звание. Награден е с два ордена „За храброст” и медали. Проявява се като герой в боевете на Стражин, Драва Соболч и Драва Чехи. Загива със смъртта на храбрите на 17 април 1945 г.
След мобилизацията през септември 1944 г. Парашутната дружина сформира две леки и една тежка парашутна роти, щабна рота и пионерно-щурмова рота с общ личен състав от 800 души.
На 11 октомври 1944 г. в Кюстендил командването на Първа българска армия провежда парад на заминаващите за фронта войскови части. Генерал Владимир Стойчев се обръща към парашутистите с думите: „Синове мои, вие ще бъдете челикът на моята стоманена армия!“.
В изпълнение на Кумановската армейска настъпателна операция командването на Първа армия решава да нанесе своя главен удар в направление Кюстендил – Куманово – Скопие и втори, спомагателен удар по долината на река Морава. В хода на настъплението на българските войски се разразяват тежки сражения за овладяване на силно укрепената позиция на противника при Стражин, отбранявана от два немски пехотни полка и десет артилерийски батареи.
На 18 октомври 1944 г. започва настъплението на българските полкове от 1-ва и 2-ра пехотни дивизии. Командирът на 2-ра пехотна дивизия генерал-майор Никола Генчев заповядва Парашутната дружина да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето, водещо към Куманово, в направление височината Стражин – село Чифте хан. Вляво от нея настъпва 9-и пехотен Пловдивски полк в направление височината Стражин – село Псача. Парашутната дружина устремно настъпва, но е спряна от силен артилерийски и картечен огън.
В първите вериги на парашутистите е ефрейтор Никола Паскалев, родом от Борисовград (дн. Първомай). След като завършва гимназия в Пловдив, той постъпва в Парашутната дружина. Назначен е за лекокартечар в 1-ва парашутна рота. Кръщава леката си картечница с името на своето любимо момиче Ганка.
На 18 октомври в разгара на кървавия бой за връх Стражин, картечница от неоткрит до този момент хитлеристки бункер открива кинжален огън срещу фланга на неговата рота. Падат много ранени и убити. Атаката се задъхва и е напът да се провали. Настъпващите вериги се принудени да залегнат...
Ефрейтор Никола Паскалев влиза в огневи двубой с немския картечар. Много скоро изстрелва и последния пълнител по бункера, но германската картечница не спира яростния си смъртоносен лай.
Тогава парашутистът започва да мята ръчни гранати срещу бункера. Хитлеристите също го засипват с гранати. Една от тях избухва близо до него и разкъсва лявата му ръка. Заедно с кръвта изтичат и последните сили на храбреца. Като надвива острата болка, той отвърта със зъби капачката на една ръчна граната и я хвърля срещу бункера. Последва оглушителен гръм, но след минута бункерът отново оживява и продължава да засипва с огън българските войници.
И тогава ефрейтор Паскалев взема съдбоносно решение. Той притиска до гърдите си няколко ръчни гранати и запълзява към вражеския бункер. Със сетни сили се хвърля срещу ДОТ и запушва с гърдите си неговата амбразура. Последва взрив, който разкъсва тялото му, но бункерът замлъква завинаги.
Нашитге парашутисти се вдигат в неудържима атака. Много скоро върхът пада в български ръце.
Ефрейтор Паскалев е вторият български воин, повторил подвига на съветския гвардеец Александър Матросов. Първи е офицерският кандидат Георги Христов от 7-ми пехотен полк на 6-а дивизия, който в първите дни на Отечествената война загива в боя при село Равна Дубрава.
След сражението другарите на ефрейтор Паскалев откриват, че върху хастара на своята куртка той е изписал с химически молив огнените думи на Апостола на свободата Васил Левски: „Ако спечеля – печели цял народ, ако загина, губя само мене си“, като е добавил... „и моята картечница Ганка”. В лютата битка за овладяването на Стражин загива геройски още заместник-командирът на Парашутната дружина Димитър Захариев Николов (посмъртно повишен в чин полковник). Той е първенец на випуск 1943 г. на Въздушната школа за запасни офицери на летище Казанлък. Награден е с личен пистолет от министъра на войната.
Заедно с него намират смъртта си още 36 парашутисти, а 69 са ранени.
Дружинният командир – капитан Любомир Ноев, докладва на генерал Владимир Стойчев за изпълнената задача. Потресен от дадените жертви, той със сълзи на очи добавя: «Господин генерал, загинаха ми момчета!».
Командващият армия е поразен от масовия героизъм на парашутистите и заповядва целият личен състав на дружината да бъде повишен в звание, офицерите – наградени с ордени, а загиналите парашутисти да се транспортират до София и там да се погребат с военни почести в специална Алея на загиналите парашутисти.
Когато по-късно главнокомандващият Българската армия генерал-лейтенант Иван Маринов пита генерал-майор Владимир Стойчев: „Защо Парашутната дружина бе хвърлена срещу Стражин?“, командващият Първа армия отговаря без да се замисли: „Защото нямаше кой друг да направи пробива“!
В следвоенния период Парашутната дружина просъществува до 1950 г., когато от нея се създава парашутно-разузнавателен батальон, който е на подчинение на Разузнавателното управление на Генералния щаб. През октомври 1957 г. са създадени учебни парашутно-разузнавателни звена и парашутно-разузнавателна база в село Крушуна, Плевенско.
В края на 1960 г. в село Челопечене, Софийско, е ситуирана парашутно-разузнавателна база, която през 1962 г. е предислоцирана на летището в село Мусачево.
През 1959 г. към щабовете на корпуси се сформират парашутно-разузнавателни роти. Те са разформировани през 1964 г.
Създадена е учебно-парашутна база в Пловдив. Две години по-късно ротите са възстановени, а през 1975 г. с решение на Генералния щаб на Българската народна армия от състава на двете бази в Мусачево и Пловдив се сформира 68-ми полк „Спецназ". Ротите се развръщат в парашутно-разузнавателни батальони към щабовете на трите армии. През 1998 г. трите парашутно-разузнавателни батальони са разформировани и в Сливен е сформиран парашутен полк, който просъществува до 2002 г.
Днес, 72 години след създаването през 1943 г. на Парашутната дружина, нейни достойни наследници са войниците от 68-ма бригада Специални сили – Пловдив. Те участват в редица задгранични военно-хуманитарни мисии и учения под флага на НАТО и навсякъде се представят отлично, издигайки авторитета на Българската армия.
С указ на Държавния съвет на НРБ 18 октомври е обявен за професионален празник на военния парашутист. Впоследствие той е променен с указ на Министерството на отбраната от 17 март 1994 г., като Ден на парашутиста в Българската армия.
В чест на героичния подвиг на парашутните ни войски, в градинката край Народното събрание е издигнат скромен паметник.
Днес военнослужещите със сини барети са известни и с името „крилатата пехота”. Те имат и крилат девиз – „Там, където другите не могат“. И както своите предци от Парашутната дружина носят с достойнство и чест определението – елитно съединение на Българската армия.
Любопитен факт Малко известно е, че израелските парашутни части са създадени от български евреин. Това е полк. Сами Рафаел, който е роден през 1927 г. в София в семейството на активист на ВМРО. Той е служил в българската Парашутна дружина, откъдето пренесъл бойния опит в Израел.
mnenieto na umni balgarski patrioti za vtorata svetovna vojna moshe v kojato nie bjahme prisnati za pobedena strana spomognala na pobeditel da pobedi po barso protivnizite im i da bade diplomatishno kato se kashe she nikoj ne moshe da osporva voennite pobediteli vav vojnata no nikoj njama pravo da okupira pobedeni darshavi za neopredelen srok ot vreme i da preshi na ,,,osvobodenite,,,okupirani,,,strani ,narodi na samoopredelenie pri koi pobediteli predposhitat da shivejat ako shelajat da prinadleshat kam njakoi ot voennite ,politisheskite ,ikonomisheskite blokove .
i balgarite e dobre kato politisheski zreli narodi da vidjat predimstvata na bivshite ni blokovi sajusi i na segashnite plusove ,minusi ,minalo nastojashte badeshte .az kojto vinagi sam shelal da bada zdrav ,skromno bogat ,sravnitelno nesavisim targovez hotelier si spomnjam za njakoi uspeli balgarski targovzi koito si pisali kato molitva za vseki den da se shete sutrin i vesher ,,,DA DA DA AKO IMAM FAJDA ,,,NE NE NE AKO ZA MENE NE E DOBRE,,,I SI MISLJA DALI NE E DOBRE DA SI GO NAPISHA KATO MANTRA ZA SHETENE VSEKI DEN .
