Все още сме далеч от цивилизованото отношение към тези същества
Автор: Карикатура: Николай Арнаудов
Четвърти октомври се отбелязва като Световен ден за защита на животните. У нас той премина вяло и почти незабележимо. Но успях все пак да чуя по програма „Хоризонт” на националното ни радио по този повод една случка с български лекар, работил в Холандия. При излет с тамошни колеги той размазал с вестник едно водно конче. Всички се възмутили и отношението към него се влошило завинаги.
Като наблюдавам отношението към природата и най-вече към животните, виждам колко сме далеч от европейската цивилизация.
Често се говори например за хуманно умъртвяване на животните в кланиците. Може ли въобще умъртвяването да бъде хуманно?!
Известно е, че ловът е бил основният източник на храна за първобитния човек. В днешно време той се практикува като спорт. Няма лошо, стига да се спазват нормативните документи. У нас преди 10 ноември 1989 г. имаше 32 държавни ловни стопанства, а останалите ловни площи се стопанисваха и ползваха от Ловно-рибарския съюз. Държавните ловни стопанства бяха на световно ниво и страната ни се славеше със световни рекорди на трофеи. Ловно-рибарският съюз също беше създал добра организация за стопанисването на дивеча.
Интересът на богати хора и известни личности към ловните ни стопанства е голям и това носи приходи на държавата. След 10 ноември 1989 г. обаче разни новобогаташи с дебели вратове, златни синджирчета, модерни джипове и скъпи оръжия взеха денонощно да вършеят из ловните полета и видяха сметката на дивеча. Стигна се дотам по пазарите открито да се продава дивечово месо.
Бракониерството винаги го е имало. Ловец светец няма. Но у нас то е съпроводено с големи жестокости към живите същества. Ще посоча случаи, които съм видял през дългогодишната си практика като горски и ловен служител.
И преди, и сега бракониерите имат практика да залагат примки и капани за хващане на дивеч. Като минавах вечер покрай фуражните складове на стопанството, в което работех, засичах диво прасе с необичайно поведение. Една сутрин служителите го донесоха мъртво. Беше се хванало на примка и в стремежа си да се освободи, беше си заклюпило устата, така че не е могло нито да пие, нито да яде. Тази гледка и досега ми е пред очите.
Случаите на заловени на примка животни зачестиха и разпоредих на служителите да наблюдават непрестанно заложените примки. Един ден намерили току-що хванало се прасе. Застанали наоколо и не след дълго се появил човек с фотоапарат. Видял прасето и се приготвил да го снима. Само че служителите го накарали да застане до впримченото в капана животно и така го фотографирали. Бракониерът получи подходящо наказание и случаите с примките понамаляха. Веднъж пък служителите се покачили на едно дърво, под което имало поставена примка. Като дошъл бракониерът, те скочили върху него и той беше получил сърдечна криза.
Съществуваше и бракониерска практика да залагат по картофените ниви картофи с поставени в тях взривни капсули. Неописуема е гледката на разкъсаната уста на още живото прасе.
И сега продължава да се ловува нощно време на фарове. Беззащитните зайци и други животни биват изтребвани масово. Една сутрин в близост до Асеновград намерихме 40 заешки кожи след такъв нощен лов.
Рибите също не са пощадени от бракониерите. Тровят се с хлорна и обикновена вар, във вировете се хвърлят бомби, риболовства се и с електрически ток, та често загиват и рибарите.
Не са пощадени и птиците. Залагат се капани за яребици и други птици, стреля се безразборно по защитените хвъркати. Често се избиват и защитени влечуги, както и други дребни животни.
Нецивилизовано е и отношението към домашните любимци. У нас те често се изхвърлят на улицата или в гората. Кучета и котки биват тровени, убивани и подлагани на какви ли не гаври.
Много се изтъкваме като европейци, но в отношението си към природата съвсем не сме такива. Редно е в такива дни като четвърти октомври да се провеждат повече мероприятия, та дано се доближим до европейската цивилизация.
