Българката Ваня Велкова, която живее в Германия, представи в Берн дълго събираната си битова колекция
Автор: Георги Ваташки
На 5 октомври в Швейцария бе представена уникална изложба на автентични български носии от всички наши етнографски региони. Заедно с тях бяха подредени и... традиционни японски кимона, тъй като целта на инициативата бе да запознае швейцарската публика с културата и традициите на България и Япония. Затова и експозицията бе открита в японското посолство в столицата на страната на часовниците и шоколадите. Иначе бе под наслов „България в себе си кътам”.
Поканите за събитието бяха изработени от талантливата наша сънародничка – художничката Любов Желева, която живее в Цюрих. Декорацията върху тях символизира толерантността на българската и японската култура.
Експонатите са част от семейната колекция на българката Ваня Велкова, която се е установила в Германия от близо две десетилетия. Тя е събирала носиите в продължение на 35 години, като повечето са наследени от нейните предци, а други е получила като дарение от възрастни хора от цялата страна или техни наследници.
Освен уникалните костюми, нашенката събира, проучва и систематизира легенди и предания, песни и приказки от селищата, откъдето са взети битовите костюми. Колекцията обхваща стари и нови образци на калоферска дантела, копривщенско кене и различни автентични предмети за бита на българския народ от края на XIX век до 50-те години на XX век.
Българката лично запозна гостите с историята на всяка една от представените носии и старинни накити, използвайки богат снимков и филмов материал за фолклорните традициите на нашата страна през Възраждането и непосредствено след Освобождението.
„Първата си носия получих в IX клас, когато баба и дядо подариха на всеки от внуците си по един комплект. Заръката им беше да ги пазим и дълго да си спомняме за тях. С времето интересът ми нарастваше – защо е такава престилката, шевицата, накитите... Разговорите с близките ми разкриваха необятното богатство на българския фолклор, сръчността и дарованието на българката. Зная за почти всяка носия на кого е принадлежала. Затова за мен тези облекла са живи. Виждам конкретната жена зад всяка дреха, знам нейната история, опитвам се да гадая какъв е бил характерът й“, разказва Ваня пред базираното в Германия радио „Татковина“.
Сред носиите и накитите в колекцията на нашата сънародничка голям интерес предизвикват изцяло запазените костюми от средата на XIX век от старозагорското село Горно Белево и село Козаново, Асеновградско. От тези две населени места произхождат и предците на нашенката, съответно по бащина и майчина линия. По-късно с много издирвания Ваня успява да събере и рядко срещани покривки, възглавници, месали, черги и други битови предмети, характерни предимно за Плевенско, Странджа, Пазарджик и Габрово.
Нашенката получава много от експонатите като дарения от възрастни хора или техни роднини. Те също й разказват историята на предмета, а ако е носия – кой я е изработил, кога, къде и при какъв повод е носена. Такъв е случаят и с една от атракциите на изложбата в Берн – красив комплект каракачанско сватбено облекло.
„Тоалетът е дело на баба Елена от Приморско, живяла дълги години в Сопот. Носията получих от нейния внук, който все още е жив и с голяма радост ми разказа за баба си, за това къде е носела дрехата, как е изработвала платовете и т.н. Случаят е много рядък, защото е почти невъзможно да се намери напълно комплектована носия. Понякога това отнема години, да не говорим за факта, че изключително трудно е да се проследи историята на всеки костюм“, разказва Ваня.
Съхраняването на такава мащабна колекция от носии и ценни исторически експонати е трудна задача, затова българката и семейството й полагат ежедневни грижи за народните творения.
„Колекцията расте и се съхранява много трудно. Някои от дрехите са на повече от 150 години. Костюмите, чергите, месалите съхранявам така, както ми казват старите баби. Нагъвам ги по специален начин, поставям между тях орехова шума, лавандулов цвят и други аромати. Всичко, което съм наследила, трябва да го запазя така, както са го пазили хората преди мен“ – уточнява сънародничката ни.
След края на изложбата в Берн в края на тази година експонатите ще бъдат представени и пред родната публика в Регионалния исторически музей – Пловдив, както и в Националния етнографски музей в София през пролетта на 2016 г.
Ваня Велкова е родена в Пловдив. Завършва българска филология в тамошния университет „Паисий Хилендарски“. През 1995 г. заминава за Хамбург, където работи като преподавател. През 2001 г. по нейна инициатива там се създава българско училище.
„Като майка, чието дете израства извън пределите на България, се сблъсках с нелесната задача то да запази и развива родния език в Германия. Така през 2000 г. у мен се зароди идеята за създаване на обучение, което да предостави на децата в Хамбург и околностите му възможност за системно изучаване на българския език. Разработих концепция за създаване и изграждане на школото и през пролетта на 2001 г. я обсъдих с почетния консул на България в Хамбург – професор Хенрих Имайер.
Той изяви желание да предостави помещения за провеждане на учебните занятия. Така се роди инициативата за българско училище, която бе подкрепена и от Немско-българското дружество „Еделвайс“ в Берлин.
След като с помощта на приятели оформих първоначална интернет страница на школото, се стигна до 17 ноември 2001 г., когато в сградата на Почетното консулство на страната ни прозвуча първия училищен звънец за българчетата в Хамбург“, спомня си Велкова за първите дни на училището.
Две години по-късно тя става и съосновател на Асоциацията на българските училища в чужбина. Освен че от години преподава български език, Велкова подпомага домове за деца без родители, в които също се изучават българските традиции, история и фолклор. За своите заслуги нашата сънародничка е отличена с паметен медал „Българино, знай своя род и език“, а също и с грамота „За заслуги и принос за съхраняване на историческата памет на Пловдив“.
