Признавам си, че не знаех и думичка за тази книга. Затова бях силно изненадан, когато в библиотеката, в която ходя, ми предложиха нейно издание от... 1988 година. Аз мислех, че е от днес, та тя нашумя в книжарниците в началото на годината. Оказа се, че не.
Георги Божинов я е написал тогава, тъкмо година преди да падне социализмът (доколко това е така е съвсем друг въпрос) и е била удобно забравена.
„Калуня-каля” се възроди, за да пренареди върховете на родната литература”, прочетох някъде анонс от Деян Енев. Скромното ми мнение е, че той е напълно прав. Прочетете я. Непременно я прочетете!
Добре, да опитам по друг начин... Харесвате ли „Възвишение” на Милен Русков? По екзотика на речта й отстъпва съвсем малко, що се отнася до веселите и пиперливите фрази. Но само дотам.
Автентичният родопски говор е тъй чудно предаден, че сякаш създава някакъв различен, съседен свят. Който не е в България, а е паралелен на нея. Това е историята на едрия скотовъдец и земевладелец Калуньо, богат помак, чийто живот се променя и свършва по време на Априлското въстание. Завиждам на всички, които все още не са чели тази книга и затова повече няма да разказвам за сюжетната линия. Няма да ви открадна това удоволствие.
Аз не познавам някой, чел „Калуня-каля”, да не е очарован от нея. Разрових се в интернет обаче, та прочетох, че има и силно изказване против нея.
Именно заради това, че към историята (към строго фактологическата й част) авторът е подходил доста интерпретативно и всъщност е написал творческа измислица, а не исторически роман.
По-глупава обида не бях чел. Ами да, художествена измислица е! Имаше недоволни приказки и от описанието на бастисаното, опустошено и изклано българско село от башибозуците (става въпрос за Батак, разбира се).
И как помакът Калуньо не е съгласен със зверствата на „своите”, пречи с всички сили на изнасилването на българки и заради това бива пребит до смърт за това. Нека пак повторя – това е роман. А не репортаж на Джануариъс Макгахън от съсипания и сравнен със земята Батак. Освен това ви уверявам, че описанията на разрухата, кошмарният ужас на оцелелите и последвалото нечовешко вцепенение са разкошно направени от Георги Божинов.
Предполагам, че неговото майсторство, съчетано с това, че главният герой е помак, е било причината чудесната му книга да бъде забравена още със своето издаване, та да получи напълно полагащото й се признание 27 години след това. Мария Узунова от Съюза на свободните писатели е нарекла произведението „Опит за грубо преиначаване на историята ни”. Аз мисля, че това е излишно обругаване.
Впрочем, вижте част от биографията на автора, взета от „Уикипедия”, и помислете дали такъв човек би си позволил да се гаври с истината: „През 1974-1975 г. Георги Божинов подготвя и дава в сп. „Септември” пътеписа си „Гора зелена, вода студена“, който е публикуван в бр. 3‘1975 г.
В последния момент авторът допълва творбата си с три страници, в които са предадени спомените на петима оцелели българи от съветския ГУЛАГ.
След последвалата остра реакция от съветското посолство броят е иззет, а цялата редакция на списанието начело с главния му редактор Камен Калчев, включително и редакторът, приел и разписал за печат ръкописа – Николай Кирилов, са уволнени.
Божинов също е уволнен като кореспондент на вестник „Труд”, изключен от Съюза на българските журналисти и от Дружеството на писателите в Благоевград. Повече не е назначаван на държавна работа.
Жена му, която работи като учителка, също е уволнена. Тези събития довеждат и до създаването му на досие от Държавна сигурност”.
Всъщност, всеки има право да изказва свободно своето мнение. Стига да позволява това и на другите. Вие преценете сами.
„Калуня-каля” от Георги Божинов. Прочетете я! Непременно я прочетете!
