Колко струва на държавата един директор

Автор: проф. Димитър Пърличев

Ще започнем с една история, чието начало е поставено през 2004 г., когато след кончината на директора на Института по рибни ресурси (ИРР) във Варна проф. Камен Проданов е обявен конкурс за директор. Единствен кандидат е доц. Петя Иванова – ихтиолог, с достатъчно качествени публикации и безупречна репутация. Тя обаче с нещо не се харесва на комисията и конкурсът е провален.

Чака се 4 години, през които не доц. Петя Иванова, а асистент Даниела Петрова Георгиева-Клисарова е назначена за зам.-директор и временно изпълняващ длъжността директор на Института. Едва когато тя става доцент – през 2009 г., е обявен конкурс за титулярен шеф на научното звено. На него се явяват трима кандидати – доц. Петя Иванова и доц. Георги Даскалов – ихтиолози от ИРР, с много повече и по-качествени публикации от третия кандидат – доц. Даниела Петрова Георгиева-Клисарова, която е планктонолог. Но печели конкурса!

При управлението на ГЕРБ проф. Петър Славейков след изтичане на мандата й назначава за директор професор-океанолог от Института по океанология, но при кабинета „Орешарски” следващият председател на Селскостопанската академия (ССА) – тогава доц. Христо Бозуков (от ДПС), я възстановява като директор.

Междувременно само 4 години след като Георгиева-Клисарова става доцент и директор, през 2013 г. е обявен конкурс за професор, който се проваля, но по-късно доц. Бозуков го обявява още веднъж и въпросната госпожа се окичва с това звание.
Нека направим кратка равносметка на научната кариера на проф. Даниела Петрова Георгиева-Клисарова. За 10 години (1999–2009) тя „израства” от асистент до доцент и директор на ИРР, при наличието на двама ихтиолози, доценти няколко години преди нея, които я превъзхождат категорично и като учени. След което само за 5 години става и професор. Това е почти шеметна кариера в науката.

Покрай това директорката с удоволствие се изживява и като голям началник. Тя например прогони от ИРР Лабораторията по молекулярна генетика, която бе натрупала 45-годишен опит и бе единствена за Черно море. Само защото се оглавяваше от доц. Петя Иванова – сериозен учен, за разлика от проф. Георгиева-Клисарова. Но пък веднага след това назначи Фериха Мюмюнова, като обяви и докторантура на тема върху генетика на рибите, с научен ръководител – специалист по сладководно рибарство от Пловдив! А само на 20 минути път – в Института по океанология, са най-добрите специалисти по генетиката на рибите, които работят във вече модерно обзаведена лаборатория. Така и не се разбра за чия сметка са тези излишни разходи.

В автобиографията си Георгиева-Клисарова твърди, че притежава патенти на два полезни модела, дадени са и номерата им. Не казва обаче, че те са в съавторство с доц. инж. Т. Траянов – най-известния изобретател от Института по океанология. Най-вероятно защото всеки ще разбере кой е истинският автор на моделите.

В сайта на ИРР се съобщава, че тя е съавтор и на две изобретения. За какво всъщност става дума. През март 2009 г. й предложих ръководството на проект за решаване на основните проблеми на шелфа, направих я съавторка на две мои изобретения на изкуствени рифове със специални качества, с които трябваше да решаваме проблемите. С единственото задължение от нейна страна – да осигури финансиране. А бързах, защото след него следваше проект за решаване основните проблеми на бреговата зона – по нов метод и с нов тип съоръжения за производство на марикултури, с ръководител професор и инженер – специалист по бреговата зона.

Чаках 3 години, докато стана ясно през март 2012 г., че се финансира проект на ИРР за „Изследване режима и енергетичните характеристики на морските течения в Северния и Северозападния български шелф” на стойност 800 000 лв. На 12 октомври с.г. в интернет се появи остра критика, разкриваща пределно ясно корупционната същност на проекта.
Всичко около него обаче и досега остава забулено в тайна. Уж има някакъв отчет, но никой не го е виждал. Когато поисках да се запозная с него, лично председателят на ССА – проф. Христо Бозуков, ме удостои с писмено обяснение, че всичко около проекта е законно и няма поводи за съмнения.

Но даже и да е завършен успешно, резултатите от него са напълно безполезни за Института, тъй като с нищо не допринасят за изпълнението на служебно регламентираните му цели и задачи. Остава висящ въпросът чии интереси обслужи този проект и защо бяха пропилени тези 800 000 лв. Докато вече 4-та година корабът на ИРР не плава поради липса на 200 000 лв., които са нужни за ремонта му.

Така Георгиева-Клисарова наистина щеше да бъде съавтор на двете мои изобретения на изкуствени рифове с нови качества, ако беше спазила уговорката да намери финансиране на предложения от мен проект под нейно ръководство. Точно 3 години чаках да направи това. Докато накрая разбрах, че тя пък чака да стане съавтор на изобретенията, за да се освободи от присъствието ми. Което ме застави да проваля в последния момент (като вносител) почти получените вече изобретения, за да осуетя авторството й.

Следата от опита за измама е премахната в автобиографията, но е забравена в сайта.
Реалните успехи на професорката в науката са само количествени – брой публикации, участие в конгреси, комисии и заседания, ходене по чужбина и т.н. Тя видимо съумява чрез властта и парите да накара другите да работят за нея. Работила е по много въпроси, а приносите й са в най-добрия случай приносчета, без да успее да се измъкне от многотемието и дребнотемието и да разработи задълбочено поне един проблем, който да даде сериозен тласък в едно поне направление. Образно казано – прахоляк, който като се утаи, ще се види, че не е оставила следа на научното поприще. А като директор тя не е надрасла коловоза на рутинните изследвания и не е дорасла до големите проблеми на нашето Черноморие, още по-малко до тяхното решаване.

Да пресметнем, макар и ориентировъчно, колко лева струва на държавата проф. Георгиева-Клисарова. Нека приемем, че за периода 1999–2009 г. тя е получавала (по съвременен курс на лева) средна заплата 600 лв., или общо 72 000 лв. Да допуснем, че до 2017 г. ще бъде директор и ще получава по 1200 лв. – общо 115 000 лв. Ако към тях прибавим още за 9 години до пенсионирането й по 1000 лв. – общо 108 000 лв., тя ще струва на държавата 295000 лв. Но вече е прахосала 800 000 лв. И фактически е унищожила до момента парите за още 3 професори и директори като нея. Да не говорим за деморализацията, обхванала учените в ИРР, следствие на политиката и на грабеж, заплахи и терор, наложена от директорката, превърнала Института в инструмент за осъществяване на своите финансово-кариеристични интереси.


В категории: Общини , Горещи новини