Не сме в скачени съдове с гърците, но не сме и на друга планета

Автор: Борислав Михайлов

През тази седмица, предшестваща референдума в Гърция дали да се приемат, или да се отхвърлят исканията на международните кредитори, за да продължи спасителната програма за Атина, всяка новина за южната ни съседка е предпоследна – без значение дали идва от Брюксел или от родината на демокрацията. Със сигурност така ще е и през седмицата след референдума, независимо какво ще решат участниците в него.

Кризата в Гърция, която отдавна е бомба с часовников механизъм, образно казано се превръща в нещо като детонатор на огромен катаклизъм – например катастрофално земетресение. Сигурно е, че няма да бъдем в неговия епицентър, но в същото време е препоръчително да обявим поне код „жълто”, защото когато земята се тресе под краката на съседите, никой не може да се чувства в безопасност. Още повече, когато сериозни български политици с богат международен опит предупреждават, че и у нас е възможен гръцки сценарий.

Всъщност пръв и преди доста време многократно повтори това предупреждение сегашният премиер Бойко Борисов. Писано е и в „Десант”, но за да не се налага прелистване на стари броеве, ще е достатъчно да се припомни, че ставаше дума за увеличаването с един милиард на външния дълг, поискано през лятото на 2013 година от тогавашния премиер Пламен Орешарски. Преди дни – в сряда – това предупреждение бе повторено от бившия министър на външните работи в правителството на НДСВ Соломон Паси, който коментира, че вземането на нов заем от 16 млрд., одобрено от парламента в началото на годината, ни заплашва с гръцки сценарий.

При съседите и у нас

Във вторник след агенция "Фич" (Fitch), международната рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" (Standard and Poor's) също обяви четирите най-големи гръцки банки в "частичен дефолт" поради въвеждането на контрол над капиталите в страната, за да се предотврати масовото им изтегляне. Става въпрос за Националната банка на Гърция (National Bank of Greece), Пиреос банк (Piraeus Bank), Юробанк (Eurobank) и Алфа банк (Alpha Bank), които са на ръба на срива след прекратяването на преговорите между Атина и нейните кредитори. Решението е взето след действията на гръцкото правителство за ограничаване на тегленията от депозитите, затварянето на банките за една седмица и забраната за банкови трансфери за чужбина.

"Частичен дефолт" (RD - restricted default) означава, че кредитополучателят е в неплатежоспособност по едно от задълженията си, без обаче да се намира в процедура на ликвидация или на фалит.
Тук му е мястото да цитираме колегите от в. „Капитал”, за да припомним, че към края на първото тримесечие на 2015 г. банките с гръцки акционери в България държат 21.71% от активите в сектора, или 18.7 млрд. лв. Това са Обединена българска банка (ОББ), която е собственост на National Bank of Greece, Банка Пиреос на гръцката Piraeus Bank, Пощенска банка с основен акционер Eurobank (но с крайни мажоритарни собственици американски и канадски фондове) и Алфа банк, която функционира в България като клон на гръцката Alpha Bank.

Както се вижда, у нас оперират и четирите гръцки банки, обявени в частична неплатежоспособност. Което означава, че стотици хиляди клиенти на българските клонове на тези банки с пълно основание си задават въпроса: „В безопасност ли са парите ми?”. И понеже всички имаме едно наум от случилото се с КТБ, с не по-малка актуалност и тревожност звучи още един въпрос: „Ще мога ли да разполагам свободно със средствата си в тези банки или ще се случи нещо подобно на обявената в Гърция банкова ваканция?”.

БНБ: Нищо не се променя, всичко е гарантирано

В интерес на истината, този път от БНБ изпревариха събитията и се опитаха да предотвратят разгарянето на излишни страхове и страсти. Буквално часове след като властите в Атина обявиха за предстоящата банкова ваканция, от българската Централна банка разпространиха съобщение с няколко много важни акцента:

• българската банкова система, включително банки с гръцко акционерно участие, е напълно самостоятелна финансово и оперативно от банкови системи на други страни;
• българската банкова система, включително банките с гръцко акционерно участие, нямат вземания от гръцки кредитни институции и нямат инвестиции в ценни книжа на гръцкото правителство;
• негативни развития в банкови системи на други страни не могат да имат пряко влияние върху стабилността и нормалното функциониране на българската банкова система.

От БНБ увериха, че банковата система в България работи с много високо ниво на капиталова адекватност и ликвидност, което гарантира нейната стабилност, нормално функциониране и независимост от негативни развития в съседни страни. И допълниха, че банките с гръцко акционерно участие поддържат ниво на ликвидност и капиталова адекватност, които са над средните за банковата система на България. Тези данни за финансовото състояние, в комбинация с постигнатата далеч преди настоящата ситуация в Гърция финансова и оперативна самостоятелност, гарантират операциите на банките на територията на България.

Всякакви действия на гръцкото правителство и централна банка за налагане на мерки в гръцката финансова система нямат правна сила в България и не могат по никакъв начин да засегнат нормалното функциониране и стабилността на българската банкова система, категорични са от БНБ.
Всичко казано в това кратко комюнике е самата истина и до преди година би трябвало да е достатъчна гаранция, че всичко е под контрол. Но точно преди година се срути четвъртата по големина българска банка – КТБ – и то буквално дни след уверенията на БНБ, че банката не е застрашена от ликвидна криза и вложителите могат да бъдат спокойни. В този смисъл не би трябвало да се подценява разклатеното доверие в БНБ и в българската банкова система като цяло.

Що се отнася до тезата, че на българския бряг от гръцката банкова система всичко е перфектно, тя се защитава и от министъра на външните работи Даниел Митов. Всъщност на същото мнение е такъв топ банкер като Левон Хампарцумян, който образно определи четирите споменати банки като „български банки с гръцки капитал - те се регулират по нашите правила, ликвидни са и имат достатъчно капитал за местните операции.
„Най-важното е, че са самостоятелни и отдавна не зависят от приток на пари от Гърция”, поясни още Хампарцумян в студиото на Нова ТВ.

Според него това, което трябва да направи България, е като национална цел да постави влизането в Еврозоната, както и влизането в банковия съюз на единния надзорен механизъм.
Този съвет на банкера сякаш бе изваден от програмата на заседанието на българското правителство в сряда, когато бе решено създаването на Координационен съвет за подготовка на България за членство в Еврозоната, ръководен от министъра на финансите Владислав Горанов, който е национален координатор на подготовката на страната ни за въвеждане на единната валута.

Възможните ползи и сигурните щети

Чисто теоретично, българската банкова сфера е мястото, където последствията от гръцката криза са най-лесно предвидими и изглежда, че е направено всичко възможно да няма преки щети. Освен това твърде вероятно е мнозина гръцки бизнесмени, чийто сфери на дейност позволяват това, да се опитат да изнесат бизнеса си в България и да го управляват оттук – нещо, което се случва от години насам и е безспорна полза. По данни на статистиката от 2009 година насам около 10 хиляди гръцки компании са се преместили в България и е логично да се очаква, че техният брой ще расте.

В същото време обаче тече и един друг, чисто негативен процес – намаляването на големите гръцки инвестиции у нас. Преди кризата Гърция бе сред водещите чужди инвеститори у нас – достатъчно е да споменем „Нова телевизия” или „Глобул”. Освен това за южната ни съседка бе насочена и голяма част от българския експорт. Това обаче вече не е така както при инвестициите, така и при износа, а тенденцията е за по-нататъшно намаляване. 

Друга сигурна щета е свързана с туризма, доколкото срутването на гръцката банкова и разплащателна система, ограниченията и/или невъзможността да се ползват банкомати, потенциалната криза в търговията с горива и дори в предлагането на стоки и услуги, ще направят нормалната почивка в Гърция скъп спомен от недалечното минало. Всъщност, ако страната влезе в спирала на политическа нестабилност, което е твърде възможно след референдума – мнозина очакват правителството на Ципрас да подаде оставка – в условията на едно вълнуващо се и протестиращо гражданско общество, надали някой ще си помисли за почивка в Гърция. Което би било нормално – никой не опъва палатка по склоновете на клокочещ вулкан…

Все по-труден ще става хлябът и на десетките хиляди българи, работещи в Гърция. При 25% официална безработица в южната ни съседка една голяма част от икономиката неминуемо ще влезе в сивия сектор, все по-трудно ще се намира работа за чужденци, а заплащането ще пада.

Преди дни се появи и анекдот по темата. Мнението, че въпреки кризата гърците продължават да живеят чудесно, се споделя най-често от българките, които работят там като домашни помощнички или гледат болни и възрастни хора. Но сега ще се отвори пазар за гъркини, желаещи да гледат богати възрастни или болни хора у нас и така някои от съседите ни ще разберат, че има и българи, които си живеят чудесно, въпреки че сме най-бедната страна в Европейския съюз.

Всъщност редно е, дори е задължително да помним, че не живеем на друга планета с гърците, въпреки че наистина не сме скачени съдове.
Една стара поговорка казва: Който е предупреден – той е и въоръжен! Малко е да се каже, че сме предупредени, наблюдаваме в развитие и знаем какво е гръцки сценарий. Останалото вече е казвано: умението на политиците е в това да предотвратяват кризите, а не да ги управляват или потушават…

Анализирай това
Всички регулатори на Балканите принудиха местните поделения на гръцки банки да прехвърлят финансовите си средства от Гърция в местната централна банка. Поради това днес банките с гръцки собственици в България имат 5 милиарда лева ликвидност (пари в брой) и всички тези пари са в България, което дава възможност на тези институции да издържат на фалита на Гърция, без да пострадат.


В категории: Анализи , Горещи новини