Полицейският духов оркестър, съществувал до 9 септември 1944 г.
12 Юни 2015, Петък
Цели 20 години органите на реда са имали своя тържествена песен, далеч преди смешния шлагер на Веселин Маринов
Автор: Борис Цветанов
Не беше и смешно – както казва приятелят ми от Сатиричния гонен полк Крали Марко Ганчев, „малко неща са смешни, когато всичкото е за смях“. Всички си я спомняме оная нелепа по текст и чалга възхвала на българската полиция, изпята от неотразимия Васелин Маринов.
Всъщност, малко известно е дори за специалисти, че нашата полиция от 1924 г. до Девети септември 1944 г. си е имала химн.
Текстът е бил дело на поета и прозаик Любомир Бобевски (1878-1960), герой от войните, автор на много разкази за тях, както и на стихове, редактирал е също така вестници и списания („Жило“, „Светулка“). Той е създал текстове и за химните на българските летци, за различни маршове на полкове – по негови стихове са композирани общо 35 войнишки маршови песни. Автор е и на текста на популярната песен „Съюзници разбойни“.
Бобевски е работил почти винаги с маестрото Георги Атанасов (1881-1931), който е композирал и въпросния марш на българската полиция. Няколко думи за този голям наш творец, признат и основател на българското оперно изкуство.
Още 15-годишен той записва Музикалната консерватория в Букурещ. По-късно заминава за Италия, но не може да учи в Миланската консерватория и започва да учи в музикалния лицей „Росини“ при Пиетро Маскани. Спи по плажове и под мостове, но го завършва и получава диплома със звание „маестро по музика“.
В България Георги Атанасов създава духови военни оркестри. Легендарният полковник Владимир Стефанов му изразява гореща благодарност за моралната подкрепа, която музиката му оказва на бойците в решителни мигове в сраженията.
Измъчен от критики на зложелатели и от неуморен труд заболява тежко от диабет, а когато постъпва на лечение в Италия, болестта вече е в напреднал нелечим стадий и той умира там едва 49-годишен.
Авторът на книгата „Портрети от българската полиция“ Николай Начев отбелязва, че освен изпълняван от Полицейския духов оркестър по време на празници, химнът на българската полиция редовно бил излъчван и по Радио София, най-вече в Деня на полицията – 21 октомври. Според Начев съществува грамофонна плоча със запис на марша, но въпреки всичките му усилия, той не успява да открие екземпляр от нея. Апропо, ако случайно някой от читателите на „Десант“ притежава тази плоча, нека се обади в редакцията.
За българската полиция поетът Любомир Бобевски е оставил освен една 63-странична стихосбирка, още и следната мисъл: „Нашите безименни полицаи в името на отечествения идеал в последно време дадоха безпримерни дела и самопожертвования, които зарегистрираха със своята кръв. За тези скромни герои, за всеотдайния и тревожен живот аз пея днес. Техните подвизи да посоча, за да бъдат уважавани и насърчавани по трудния път на тяхната предана и честна служба“.
Марш на българската полиция Текст: Любомир Бобевски
Музика: маестро Георги Атанасов
Сърце ни сгрява лъч свещен,
че всяка нощ и всеки ден
на своя пост нащрек седим
и с чувства светли в трепет бдим.
Да бъдат злоби – чужди нам,
служители сме в родни храм,
де без почивка всеки миг
възпламва ни мигът велик!
Ний пазим всяка чест, имот –
нам скъп е людският живот,
а на закона строг и прав
блюстители сме, стълб сме здрав!
Преданни стражи сме до смърт
на бащин край и в чисти път
ний смело гледаме напред
и правда търсим, бдим за ред!
