Валери Симеонов (вдясно) и общинският съветник от Бургас Георги Дражев се преклониха пред паметта на храбрите български воини пред монумента на 24-ти Черноморски пехотен полк
Родолюбците от „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО” почетоха подвига на хилядите воини, паднали за свободата и обединението на Родината
Автор: Десант
В Бургас лидерът на „Национален фронт за спасение на България“ и председател на парламентарната група на ПФ Валери Симеонов, депутатът Христиан Митев, общински съветници от политическата формация, председателят на партия „Средна европейска класа“ Георги Манев, областният лидер на ВМРО-БНД Георги Дракалиев, журналисти от телевизия СКАТ и вестник „Десант“, както и десетки бургазлии, поднесоха венци пред Паметника на 24-ти пехотен Черноморски полк в центъра на морския град.
„Датата 6 май е един от на-големите и светли български празници. Това е празник на родната армия, но и на нашата държава, защото тя е оцеляла повече от хилядолетие благодарение на доблестните български воини. През вековете, качествата и постиженията на армията са показателни за състоянието на държавата. За съжаление, на тази дата, на която се прекланяме пред хилядите жертви, дадени за свободата и обединението на България, се налага тъжният факт, че нашата армия днес не е в състояние да изпълни своето предназначение - да отбранява целостта на държавата. Въпреки това ние, в Патриотичния фронт, сме оптимисти и сме готови да направим всичко по силите си, за да пребъдат не само храбрите ни воини, но и България“, развълнувано се обърна към присъстващите Валери Симеонов.
След това патриотите запалиха свещ в църквата „Св. Георги Победоносец“ в бургаския квартал „Акациите“, за да почетат паметта на славните български воини, дали живота си за България. В храма, изграден благодарение на телевизия СКАТ и нейния собственик Валери Симеонов, бе отслужена тържествена литургия по случай 6 май.
Денят на храбростта и на Българската армия започва да се чества още със създаването на родните войски. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър I Батемберг учредява военния орден „За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника да се извършва на 6 май.
През периода на войните за национално обединение (1912-1918 г)., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва редовно. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“.
До подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г. Денят на бойната прослава се чества отделно - на 27 ноември (победата на българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г).
През 20-те години на 20 в. този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предишната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.
Седмото Велико народно събрание определя за празник на войската 23 август - деня на решаващите боеве при Шипка. Две поредни години - 1991 и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник.
През 1993 г. с постановление на Министерския съвет 6 май окончателно е обявен за Ден на храбростта и Българската армия.
Един мъж ми разказа, че е чувал за случай (но аз не знам дали това е вярно), когато около 2-та световна война - мъж от полицията (мисля някакъв началник) е пуснал на свобода задържан в полицията мъж (след като този задържан в полицията мъж се е съгласил (доброволно) да прави секс с този мъж от полицията - мисля някакъв началник от полицията тогава). Един мъж ми разказа, че е чувал (но аз не знам дали това е вярно), че през изселването на българските турци в Турция (през Възродителния процес в края на 80-те години на 20 век) е имало случаи турски войници (а може би и турски - полицаи) да са имали (гей) отношения с български мъже турци (мисля в местата, където са претърсвали тях - на границата). Аз пиша, че ако се провери с полиграф и т.н ще се види, че написано тук - е вярно.
