Политици и магистрати в престъпен сговор срещу съдебните реформи
Автор: Стефан Солаков
Бомбата избухна някак неусетно – след дълго тлеене и съскане на запаления фитил. Подведени от широко рекламираното желание на правителството да се бори решително срещу нарастващата корупция у нас, група депутати от ГЕРБ внесоха в парламента предложение за законодателни промени, позволяващи на главния прокурор и на неговите подчинени специални правомощия за спиране и атакуване на съмнителни сделки, включително и в т. нар. частен сектор на българската икономика.
Едно подобно решение би приближило нашите правозащитни органи до румънския модел за борба с корупцията, за който толкова много се говори у нас в последно време и който е сочен за пример и от Европейската комисия в Брюксел, разтревожена сериозно от липсата на решителни промени в съдебната система на Република България.
Натиснати от европейските надзиратели да присадим на българска почва румънския антикорупционен модел, нашите храбри политици най-накрая измъдриха нещо като „нова стратегия“, която трябваше да бъде приета официално от правителството на 1 април т. г., но поради комичното съвпадение с Деня на лъжата, широко рекламираната операция бе отложена за следващата седмица.
Отсрочка, която на практика взриви всички добри намерения, колкото и невзрачни да бяха те в усилието да имитираме румънците и тяхната безкомпромисна система за ликвидиране на икономическата престъпност из високите етажи на властта.
Депутатите от ГЕРБ, които избързаха с исканите законодателни поправки, неочаквано се натъкнаха на яростен отпор не само от страна на коалиционните партньори от Реформаторския блок, но с изненада, дори и с ужас, разбраха, че са предадени лично от своя политически лидер и премиер на България, неочаквано подкрепил „сините“ министри в своя кабинет, вместо да застане зад собствената парламентарна група.
В център на избухналия скандал се превърна ябълката на раздора около правомощията на главния прокурор. Висшият съдебен съвет реагира изключително остро и обвини депутатите, че прескачат съдебната власт и нарушават правилника на Народното събрание, според който всички законопроекти в тази област предварително трябва да се консултират с магистратите и да се обсъдят от цялата правна общност в България.
Към групата на недоволните се присъедини и самият главен прокурор на републиката Сотир Цацаров, който изненадващо оглави протеста на магистратите, вместо да е поласкан от голямото доверие, гласувано му от народните представители.
Противниците на загиналия още в своя зародиш „румънски“ вариант на нашенската война с корупцията изтъкват опасността прокуратурата да се превърне в наказателна рота, която ще „разстрелва“ без съд и присъда „честните бизнесмени“ и като компенсация предлагат тези функции да бъдат поети от финансовия министър.
Преведено на разбираем език, нашите иначе готови за радикални промени в съдебната система политици се изплашиха, че „независимите правосъдни очи“ ще се ровят в техните тайни и не много чисти сделки и светкавично ги неутрализираха още преди да се стигне до очакваните промени в съответните закони.
Съвсем друго е да бъдеш наблюдаван от финансовия министър – една политическа фигура, която много по-лесно може да си затвори очите в името на поредното коалиционно съглашателство, осигуряващо доходоносни властови позиции за дълъг период от време.
А странната позиция на Сотир Цацаров, който с демонстративна наглост се отказа да преследва престъпниците във високите етажи на властта, може да се обясни по един единствен начин: бившият пловдивски съдия много дълбоко е нагазил в блатото на подозрителните взаимоотношения между задкулисните олигарси и правозащитните органи, изградили, според правилата на световната корупция, една стройна мафиотска структура, управляваща почти всички икономически и политически процеси в нашата нещастна държава.
Многократно питам защо си мълчи, когато стане дума за знакови престъпления на високопоставени български функционери като Пеевски, Бисеров и цялата криминална компания около бандитския кръг на антидържавната групировка ДПС, господин Цацаров се упражнява в елегантна словесна еквилибристика, която обаче трудно прикрива нежеланието му да се опълчи на Главния октопод, изпиващ и последната енергия на националното ни стопанство и провалящ всички опити за истински европейски просперитет на българското общество.
Всички напъни на фалиралия банкер на властта Цветан Василев да разкрие мръсните сделки на цялата кохорта от политически гангстери, които окончателно съсипаха през последните години някога цветущата ни страна, моментално биват блокирани от високопоставените мафиоти в Народното събрание и техните мълчаливи ятаци в органите на правораздаването.
Наблюдавам истински престъпен сговор между политици и магистрати и една абсолютна безнадежност за бъдещето на справедливостта в нашето мило Отечество.
„Бог високо, цар далеко“, страданията на нашия народ от алчността и безчестието на управляващите го изедници са пословични, надеждите за промени на това статукво се превръщат в недостижим мираж.
Съвсем логичен е въпросът: Кой, ако не той? Кой, ако не Главният жрец на нашенската Темида в лицето на Сотир Цацаров трябва да излезе на решителен двубой с многоглавата ламя на българската корупция? Налице е измяна на националните интереси, които се е заклел да защитава лавният прокурор.
Разбирате ли за какво става дума, господин Цацаров? Не може да сложите меча на Темида в краката на мафията и да се оттеглите от отговорността да смачкате с дадената ви власт престъпния Октопод, който вече четвърт век тормози многострадалната България.
От необяснимото страхливо поведение на главния прокурор се радват най-шумно в лагера на „сините“ талибани, където бяха изтръпнали от ужас, че правосъдието ще се стовари върху техните разбойнически далавери, датиращи още от зората на т. нар. демокрация.
Икономическите бандити на Иван Костов днес са заели удобни и доходоносни позиции във всички етажи на политическата и икономическа власт. За тях едно „румънско“ чистилище ще се окаже смъртоносно и операцията за неговото неутрализиране очевидно тече с пълна сила.
С присъщата му повратливост към отбора на застрашените от меча на Темида се присъедини и любимият на всички политически зевзек Бойко Борисов. Ако си спомняте, уважаеми читатели, преди няколко години тогавашният американски посланик в София господин Джон Байърли в таен доклад описа днешния ни премиер като фигура, достойна да оглави всяка уважаваща себе си мафиотска структура, независимо в коя държава по света се е появила тя.
Така че трябва да сме наясно – ситуацията е под контрол. Под пълния контрол на онези, за които държавата е само една софра за високопоставени хрантутници, които едва ли ще се откажат лесно от милиардите на Брюксел и ще ги „харижат“ на нас, обикновените българи, напразно очакващи да заживеем достойно като истински европейци.
Нашенската мафия за сетен път нанася удар върху надежди за справедливост и възмездие на престъпния съюз между политици и олигарси. Отказът от реално правосъдие ще убие окончателно останките от морал и достойнство в българското общество и ще ни откъсне завинаги от семейството на европейската демокрация.
