Хасковлията Карекин Карекинян е заснел всеки важен миг от съвременната ни история в последните шест десетиления
Автор: Янко Георгиев
На 27 март България се раздели с един от легендарните си фоторепортери и журналисти – почетния гражданин на Хасково Карекин Карекинян. Тежко заболяване отне завинаги една от емблемите на южния град. Бай Каро, както го знаят поколения колеги и приятели, е заснел всеки важен миг от съвременната ни история в последните шест десетилетия.
Вечно усмихнатият и забързан фотограф бе всеобщ любимец – заради своята отзивчивост, интелект и младежки дух. За него хасковлии казват, че той е живата летопис на фотографията, а за нас, младите журналисти, той просто е Каро, който ни е научил на много – и за журналистиката, и за човечността.
Дори на 88 години легендарният хасковлия държеше да присъства на всяко събитие – без да чака редакционната кола да го отведе до „горещата точка“. В студ и жега, решен на всяка цена да бъде там, където нещо се случва, той кръстосваше пеша целия град. „Хванах новината”, бе любимата реплика на Каро, с която повдигаше духа на колегите си в редакцията на „Хасковска Марица” – неговото последно работно място, което не напусна до самия си край.
До последно можеше да бъде забелязан да спринтира край футболния терен на местния отбор в искрен стремеж да улови красив миг. Неговият фотоапарат бе и на първа линия при отразяването на политически визити, съдебни дела и инциденти. Критичното му око не пропускаше несъвършенствата на живота, които му причиняваха нескрита болка.
Въпреки това, той намираше сили да се шегува със себе си. „За мен се разказват доста вицове. Но нашата професия е такава, че има моменти, които трябва да се режисират.
Когато се прави фотожурналистика, не бива да се забравя, че трябва да има динамика, но в същото време да присъства и художественият елемент. Не както е сега, когато влязоха в действие цифровите апарати и много мои колеги просто натискат копчето. Все едно, че снимат кинофилм. Аз за една портретна снимка правя по 20 кадъра”, казваше хасковският майстор на обектива.
И обясняваше професионалната си философия: „Работил съм и по времето, за което някои казват, че е имало фашизъм в България, работил съм и по времето на социализма. Но журналистът трябва да бъде журналист, независимо от това в кое време живее“.
През цялата си 60-годишна практика той отстояваше неотклонно веруюто си, че фоторепортерът и журналистът трябва да работят в екип.
Карекин Карекинян бе сред хората, отдали сърцето си на каузата създаденият през 2003 г. вестник да се превърне в един от лидерите на извънстоличната българска журналистика. Иначе бе натрупал през годините опит като кореспондент за цяла Южна България – от Пловдив до Бургас, на централни издания като „Работническо дело”, „Земеделско знаме”, „Кооперативно село“.
Фотообективът му е запечатал хиляди щастливи мигове – празници, състезания, танци и игри. Предан безрезервно на любимата си съпруга Мари, бай Каро често можеше да бъде забелязан на романтични разходки с нея през града. Като истински професионалист обаче и тогава не се разделяше с фотоапарата си…
Сред големите любови в живота му бяха красивата внучка Кармен и правнукът Яман, които живеят в Германия. Но в сърцето на знаменития фотограф имаше място за много любов, затова той наричаше и любимите си млади колеги свои внуци.
В последните години от живота си Карекин Карекинян дари целия си фотографски архив, трупан с десетилетия, на Регионалния исторически музей в родния си град.
„Това е смисълът на живота – да оставиш нещо, след като умреш. Не съм снимал за себе си, снимах заради хората. Моите снимки са тяхната история”, казваше той. Бай Каро се гордееше с арменския си произход и българската си родина. Неговите родители са бежанци от Армения, оцелели от геноцида. През 20-те години на ХХ век те намират своята втора родина в България.
И легендарният фотограф никога не се раздели с духа на старо Хасково, който носеше в себе си – духа на един град, в който хора от различни етноси живеят като приятели и съседи.
