Хенрик Дембицки е авторът на литографията „Свободна България“
Автор: Димитър Делийски
Може ли 137 години след Освобождението ние, българите, да не знаем кой е сътворил една от най-знаковите творби – литографията „Свободна България”? Оказва се, че може. Ненапразно наричат България „страна на парадоксите”. Имаме Художествена академия, БАН, Национална художествена галерия, стотина доктори на изкуствата и никой не знае кой е авторът на рисунката, която само допреди половин век красеше всяка селска кръчма, а днес не можеш намери даже снимката ù.
„Шедьовърът на Георги Данчов” – така я нарече през 1977 г. заслужилият художник Жечко Попов и писа, че от нея имало запазени два екземпляра в Пловдив – единият в Народната библиотека, другият в Художествената галерия. Той публикува и репродукция в бр.2 на сп. „Отечество” от 1977 г. Нямаше отникъде никакви възражения по статията му, защото беше снимал наистина произведение на Данчов.
По онова време проучвах Георги Данчов-Зографина и Николай Павлович не само защото са художници, но са и роднина по сватовство. Знаех, че в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София от много години се пази друга литография „Свободна България” от неизвестен художник, която се смяташе за повторение на Георги-Данчовата. Тя е надписана „Печат и издание на А. Планк и син, Мариянхилфещрасе 75 Виена. Препечатването забранено”. Въпреки този забранителен надпис, репродукция на тази творба се появи през 1991 г. на страница 20 в том 7 на огромната суперлуксозна „История на България”, издание на БАН. За автор бе обявен Георги Данчов. На какво основание остава неизвестно.
Поради продължително проучване на художника на Ботевите вестници Хенрик Дембицки, познавах отлично художествения му стил и реших, че тази литография е от него.
Две анонимно издадени календарчета за 2000 година с репродукции на „Свободна България” и „Съединението на България” от Николай Павлович ме върнаха към писаното от Жечко Попов: „През пролетта на 1879 г., когато рисува в Свищов „Свободна България”, Данчов е в разцвета на творчеството си. Идването му в града на Дунава не е случайно.
Тук живеел Николай Павлович – школуван, образован, завършил във Виена художник. През целия си живот Георги Данчов се стреми към художническо усъвършенстване. Затова идва в Свищов – по-близо до Павлович. Нещо повече – оженва се за негова братовчедка.”
В монографията „Николай Павлович”(Сф, 1955) на стр. 224 има следната бележка: „В държавната библиотека „В. Коларов” – София, отдел „Карти и графики”, под името на Николай Павлович се водят две литографии: „Свободна България” и „Русия освобождава България”, печатани във Виена неизвестно кога. Нито в архива на художника, нито в литературата за него има указания, че са негови творби.”
Ето откъде имаме „софийската” литография – от наследството на Николай Павлович от Свищов. Там Георги Данчов я е видял и прерисувал по своему, като написал „Съчинил и литографирал Г. Данчов, Свищов, 1879 г. Печат. В литогр. В. Минчов. Никой няма право да препечатва.”
В онези времена тази забрана нищо не означавала и не за първи път труд на Хенрик Дембицки е бил присвояван. Литографията му „Боят на Филип-Тотьовата чета при Върбовка” е прерисувана още преди Освобождението, така става известен в хъшовските среди художникът-плагиат Клепарски. В казанлъшкия музей „Искра” има цяла сбирка от ментета на друга известна литография на Дембицки „Боят на четата на Х. Димитър и Стефан Караджа с турците в курията на дяда Пана Войнова.” При единствен (доскоро) оригинален екземпляр, пазен в Националната художествена галерия в София.
И така друг художник преди Георги Данчов е „съчинил и литографирал” „Свободна България” – именно художникът на Ботевите вестници полякът Хенрик Дембицки. Доказването на неговото авторство не е трудно при сравнение на двете литографии с предишни негови произведения – карикатурите му във в. „Тъпан” от 1869 г. Пейзажът и на двете литографии е един и същ – крайдунавски град, река Дунав и светлина, идваща от север. Не подхожда никак на четката на Георги Данчов, защото къщите не са български, а западноевропейски. Този град вече го има рисуван от Дембицки в карикатура в бр. 2 на „Тъпан” под заглавие „Разходка на Русчушкий управител”.
Всички компоненти от композицията на „Свободна България” вече се съдържат в бр. 9 на „Тъпан” в карикатура, критикуваща политиката на „старите” и Русия към поробена България: централната фигура на момата-България; лъвът, който държи знамето; букаите, синджирите, двуглавият орел...
Лъвът от литографията е идейно повторение на лъва с магарешката глава, стъпил с предните лапи върху отломък от Преславските развалини, изобразен в карикатурата на Дембицки в бр. 3 на „Тъпан”.
До 1880 г. Дембицки все още живее и твори в Румъния. Той е имал възможност да издаде литографията си във Виена и да я пласира в България през Свищов – тогавашния „Дунав мост”. Самият Николай Павлович искал да открие литографско ателие в Свищов, но губернаторът му отказал.
Жечко Попов свързва появата на „Свободна България” с появата на Търновската конституция на 16 април 1879 г., но аз съм на друго мнение и точно от думата „конституция” започнах изследването си, защото е изписана с почерка на Дембицки.
Дембицки е приготвил литографията си още при подписването на Сан-стефанския договор, но се забавил с отпечатването ù. През това време е създадена Търновската конституция, и Дембицки допълнително е нарисувал книгата под камъка, като я надписал „Конституция”. Надписът не лежи правилно, както „Хат-и-хумаюна”, сянката от лъва и камъка не пада върху конституцията, а би трябвало да има сянка и върху нея.
Когато е прерисувал „Свободна България”, Г. Данчов не е разбрал напълно символиката ù и е допуснал редица грешки. Лъвът на Дембицки олицетворява българската държавност, която се основава на славно минало и конституция. Данчов не е разбрал, че кръглият камък не е воденичен, а основа на колона, такива се търкаляха из Преславските развалини.
На литографията е изобразена не просто свободна България, а „въз-кръст-нала” България. Тя е стъпила въз кръста, върху който доскоро е била разпната и върху него е побила знамето си, което много прилича на Самарското. Правилното име на тази литография е „Възкръснала България”. Двуглавият орел над нея е не само символ на Русия, той е алюзия на птицата Феникс, като нея България е възкръснала от пепелищата си.
Данчов не е съзрял кръста и го е превърнал в разрушена турска бесилка, а знамето е оформил направо като Самарското, защото сам е бил в Опълчението.
И още един белег, че литографията не е рисувана от българин: в надписа на лентата буквата „N“ e неправилно написана и на двете места като „И“. Данчов се е подвел и той написал „И“ вместо „N“. Прерисувал е неправилно и „Хатхумаюн” без „И“ в средата, както неправилно го е написал и Дембицки.
За скептичните към доказателствата ми оставих „десерта” за накрая, както се полага. Дембицки е обичал да рисува магарета и магарици. Рекох си, че няма да си остави магарето в калта, т.е. едва ли няма да отбележи авторството си на тази литография, щом и карикатурите си подписва с инициалите си. Разгледах хубавичко литографията и открих върху дръжката на пищова в долния десен ъгъл „ХД“ – инициалите на Хенрик Дембицки. При ксерокопиране на литографията до тях се откроиха инициалите му и на латиница: „HD“, както ги има и по карикатурите му.
Така че автор на литографията „Свободна България” („Възкръснала България”) е Хенрик Дембицки – Ботевият художник, а не Георги Данчов – нека това да се знае! И както е казал Левски: „Всекиму своето!”
