Слабо охраняваната ни граница с Турция е едно от най-уязвимите места за излизане от ЕС
По южната граница на Европейския съюз малък, но нарастващ брой желаещи да станат джихадисти си пробиват път по суша и вода към фронтовете в Сирия, избягвайки засилените мерки за сигурност на летищата и промушвайки се през „дупките“ в мрежата на европейското разузнаване“ – отбелязва в своя коментарна статия от 22 февруари авторитетното американско издание „Уолстрийт джърнъл“.
Ето какво още пише в неговата публикация:
„Някои бойци следват лъкатушещи автобусни маршрути през няколко страни на път за по-слабо охраняваната граница между България и Турция. Други използват посещения при роднини или на курорт като маскировка за крайната цел на пътуването си.
Така Хаят Бумедиен – съпругата на терориста от Париж Амеди Кулибали, се промъкна в Сирия миналия месец дни преди съпругът й да убие четирима души в един супермаркет. Преди да се присъедини към „Ислямска държава“ в Сирия, госпожата шофирала от Франция до Испания, след това отлетяла за Турция.
По-късно тя призовава в интервю за екстремистката групировка и други да я последват.
Западни дипломати и служители на разузнаването отбелязват, че повечето европейци, които желаят да станат джихадисти, все още се опитват да отлетят директно за Турция, която граничи със Западна Сирия. Но нарастващият брой на алтернативните маршрути увеличава предизвикателството за сигурността пред европейските политически лидери: как да бъдат залавяни заподозрените екстремисти, без да се навреди на ангажимента на блока към свободното движение в регион, в който паспортните и митническите проверки на националните граници практически са премахнати.
Разузнавателни агенции на САЩ съобщиха миналата седмица, че въпреки усилията на Запада, чуждестранни бойци се стичат към Сирия и Ирак, за да се присъединят към екстремистите. Според оценките там се намират около 20 хиляди чуждестранни бойци, включително най-малко 3400 европейци. Смята се, че около 100 от сражаващите се на страната на „Ислямска държава“ в Сирия са родом от САЩ.
Серията от срещи на високо равнище, проведени в Брюксел този месец, имаха за цел да обновят стратегията на ЕС за борба с тероризма чрез засилване на информационния обмен. По данни на европейски представители, през последните месеци разузнавателните агенции са увеличили размяната помежду си на имена на заподозрени в тероризъм. Миналия четвъртък лидерите на Евросъюза се споразумяха да разширят използването на базите данни на правоприлагащите органи в региона – включително данните за пътническите полети, за да се блокира преминаването на потенциални бойци.
Европейските страни по традиция проявяват резерви към подобен обмен на разузнавателни данни на регионално равнище, предимно защото се смята, че някои страни имат ниски стандарти в правния си свят с потенциал за изтичане на информация, която може да попречи на текущи операции и на събирането на разузнавателна информация.
От лятото Интерпол и Европол увеличиха броя на имената в своите забранителни черни списъци за пътуванията, но според Александър Еванс, ръководещ усилията на ООН за борба с „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“, националните разузнавателни агенции все още предпочитат да работят двустранно. Някои страни освен това се опасяват, че споделянето на прекалено много лична информация за техни граждани може да наруши закони за личните данни, подчертават дипломати от ЕС и ООН.
Докато Евросъюзът се опитва да затегне мерките за сигурност, кандидатите за джихадисти се насочват към уязвими места за излизане от общността. Базите данни, обменяни между страните членки на ЕС и съюзниците им, дават по-добри резултати на натоварените гранични пунктове – например на летището в Истанбул – в сравнение с местата, които имат по-слаба технологична инфраструктура, изтъкват европейски представители.
Според тях слабите места включват 259-километровата граница между България и Турция и ежедневните фериботи, които се движат между окупирания от Турция Северен Кипър и континентална Турция. Стотици европейци са пресекли границата на България с Турция на път за Сирия, заяви миналия месец българският вътрешен министър Веселин Вучков,.
През седмиците, след като терористичните атентати в Париж и Копенхаген отнеха живота на общо 18 души, България одобри удължаване на оградата по границата с Турция и разполагане на военни на турската граница. През миналата година армията на САЩ започна да обучава българската гранична полиция.
Турски медии цитираха миналия четвъртък доклад на турското разузнаване, че някои екстремисти от „Ислямска държава“ планират да влязат в България, с цел да извършат атентати в страни от ЕС. Високопоставени западни представители, включително държавният секретар на САЩ Джон Кери, британският външен министър Филип Хамънд и европейският координатор за борбата с тероризма Жил де Керхов, посетиха София миналия месец, за да обсъдят сигурността на границите.
„Правим също толкова, колкото и всяка страна от ЕС, за подобряването на сигурността, но със засиленото наблюдение на пристигащите на летището в Истанбул все повече хора идват в България“, заявява високопоставен български представител. Той добавя, че по-решителни хора все още могат да пресекат някои райони от българо-турската граница, особено през нощта, което е една от причините за разширяване на граничната ограда.
През януари българските власти арестуваха Фриц Жоли Жоашен, който си призна, че има връзка с атентаторите от „Шарли ебдо“. Приелият исляма Жоашен пътувал с автобус близо до границата с Турция. Заповедта за ареста му се основаваше на обвинения на съпругата му, че се е опитал да отвлече тригодишния им син.
Жоашен пътувал с трима мъже, които според служители продължили към Сирия. Един от тях – Шейку Дяхаби, е прекарал седем години в иракски затвор, след като бил арестуван през 2004 г. за участие в стълкновения срещу силите на САЩ.
Шест дни след атентатите в Париж Франция издаде втора заповед за арест, в която се твърдеше, че Жоашен принадлежи към терористична организация, и това накара българските власти да го екстрадират във Франция. По-късно полицията в Турция арестува спътниците му и ги върна в Париж.
„Българите пропуснаха тези хора, а не е трябвало“, заявява високопоставен представител на турското външно министерство. „Това не се случва за пръв път“ – отбелязва той.
В същото време българските власти обвиняват турските, че са небрежни към пътниците, пресичащи границата в посока към България, и излагат ЕС на заплахата от завръщащите се в Европа джихадисти.
През юни 27-годишният британец Имран Хауаджа, прекарал шест месеца в Сирия, пресече границата с България и беше посрещнат от брат си. След това те шофираха из Европа. Хауаджа беше включен в британски черен списък, след като в Сирия позирал за снимка с отрязана глава. Той бе фалшифицирал в социалните медии собствената си смърт уж на бойното поле. При опит да се промъкне във Великобритания бе арестуван и миналия месец беше осъден на 12 години затвор.
„Какво се случва, след като джихадистите приключат службата си в ИД? – пита един кипърски служител на силите за сигурност. –Трябва да сме бдителни не само за европейци, които се опитват да отпътуват за Сирия, а и за тези, които се опитват да се върнат“.
В Кипър – далеч по-рядко използван от екстремистите път – властите засилиха проверките на контролните пунктове през разделителната линия на ООН между Република Кипър и отцепническия Север, окупиран от Турция.
Инсталирани са нови уреди за проверки, а имената на пътуващите от Европа вече се проверяват в базите данни на силите за сигурност.
Представителите на Никозия се борят за засилване на обмена на информация, но изтъкват, че ще е практически невъзможно да се открият сред двата милиона туристи годишно всички джихадисти.
„Големият проблем са вълците единаци“, заявява Елена Рафти, директор по политиката за сигурност във външното министерство на Кипър, визирайки тези, които приемат екстремистки възгледи сами, без да имат връзка с известните групи.
След като екстремистите преминат в Северен Кипър, работата става сложна. По-голямата част от международната общност не признава окупирания от Турция Север, което усложнява екстрадирането и обмена на разузнавателна информация, казват дипломати.
Високопоставен кипърски представител на силите за сигурност информира, че десетина известни западни екстремисти са кацнали в Ларнака и са преминали в Северен Кипър. Европейски разузнавателни агенции подозират, че много повече са използвали този маршрут.
Представителите на Северен Кипър обаче се оправдават, смятайки че не трябва да бъдат обвинявани.
„Клането в Париж е нещо, което трябва да накара хората да мислят рационално, а не емоционално – категоричен е Ерхан Ерчин, зам.-министър на външните работи на Северен Кипър. – Ние сме готови да сътрудничим с тези, които са готови да сътрудничат с нас. Ако имат черен списък, нека го споделят“.
