Много се говори за целебните достойнства на поморийската лечебна кал.
Автор: доц. д-р Гео Нешев
В какво се изразяват те?
Венцислав Джамбазов,
Пловдив
Ако имате път до Националния археологически музей в София, непременно се отбийте в него и поискайте да ви покажат Анхиалските нимфи. Те са изобразени на една паметна плоча, на която четем: „Маркос Миколас – на анхиалските нимфи“. Пак там, в музея, се намират и древни монети, на които също като на плочата са изобразени трите нимфи с амфори на рамо – пазителките на свещеното Анхиалско (Поморийско) езеро.
Кои ли предания са запалили творческото въображение на старите майстори? И каква ли е била дивната сила на нимфите, за да се прекланят пред нея народите, населявали тези земи преди нас? Старите плочи и документи разказват за това...
Някога близо до езерото възникнало селище, наречено от древните му жители Анхиало (дн. Поморие). Още траките открили чудодейните лечебни свойства на водата и калта на езерото, поради което започнали да го почитат като свещено. Това било свързано с култа към езерните нимфи, които според поверията възстановявали здравето на болните, потопили се в свещените води на езерото. По-късно гърците, заселили се по тези места, широко използват лечебните свойства на водите и калта.
След завоюването на Балканите от римляните император Максимилиан сякъл монети с изображението на анхиалските нимфи, в чест на които периодично устройвали пищни тържества. За свещеното Анхиалско езеро се говори и в по-късни византийски документи, оставени от Анна Комнина. Така още от стари времена народният опит и медицина са установили благотворното действие при редица болести на калта и водата от езерото.
Неслучайно историкът Йорданес пише: „В сравнение с останалите многобройни топли бани по целия свят, те са във всяко отношение отлични и най-годни да лекуват слаби люде“. И още един цитат – от историка Прокопий Кесарийски: „Траките обитават.... Анхиалос... Не много далеч от града бликат топли минерални извори... А сега император Юстиниан ги съградил със стени и направил лекуването безопасно“.
В наши дни тайната на нимфите не е вече нито тайна, нито мистификация. Чудодейната сила на нимфите се крие в действително чудодейните възможности на поморийската лечебна кал, на които обърнали внимание от българската медицинска общественост още през 1910 г., когато проф. Парашкев Стоянов направил първите изследвания и дал висока оценка на калта от Анхиалското (Поморийското) езеро, по-точно на нейните лечебни свойства. По-късно, през 1914 г., именитият български биолог акад. Методи Попов установява благоприятното влияние на съдържащия се в калта на езерото магнезиев хлорид върху заздравяването на рани.
С многобройни изследвания са изяснени разностранните биологични действия на останалите микроелементи, съдържащи се в калта: мед, кобалт, манган, йод, флуор, цинк и други. Особен и съществен интерес представлява противовъзпалителното действие на калта при ревматизъм и други ставни заболявания.
Поморийската лечебна кал се намира във вид на лиманни утаечни слоеве. Тя представлява продукт, получен при разпада на органични вещества. Установено е, че растителността в езерото претърпява на неговото дъно ферментационни въздействия под влияние на бактериална флора (микроорганизми). Лечебните й свойства се обуславят от няколко фактора: термичен, физикохимичен и биологичен. Калта всъщност представлява коплекс от три съставки: течна фаза, кристален скелет и колоиден комплекс.
Въз основа на тези данни, на проучване бе подложена и матерната луга от Поморийското езеро. Тя представлява концентриран разтвор от езерната вода, богато наситен с магнезиеви соли, мед, манган, кобалт, никел, селен, молибден, хелий и други. В същото време е открито и наличието на биостимулатори и вещества с действие, наподобяващо женски полови хормони. Всичко това позволи на гл. асистент при бившия ИСУЛ д-р Симеон Бачев в средата на миналия век при задълбочено фармакологично проучване да установи, че матерната луга притежава силно противовъзпалително действие и стимулира заздравяването на всякакви рани, като спира развитието на трудно лечими инфекции.
Всичко това доведе матерната поморийска луга от Анхиало до цеховете на бившето ТПО „Фармахим“. Там тя бе включена в профилактичната зъбна паста „Поморин“, единствената зъбна паста в света, съчетаваща определено профилактично и лечебно действие срещу двете основни заболявания в устната кухина – кариес и пародонтоза (пиорея). От лугата бе създаден и мехлемът „Вулнузан“, с отлично действие при трудно заздравяващи рани, но явно оригиналните български лекарства не влизат днес в бизнес плановете на собствениците.
Днес в България, освен в Поморие, съществуват още доста източници на лиманна кал: Атанасовското езеро край Бургас, Тузлата, Шабла.
