Сеч като за последно. След това – и потоп!

Автор: Огнян Марков

Седим една лятна утрин в беседката на вила над град Ракитово в Родопите. Свежо е, въздухът е кристален, върховете на столетните борове наоколо само леко се поклащат на фона на синьото небе и нищо не нарушава тишината. И изведнъж - шум на моторна резачка разваля идилията.
Всъщност, свикнали сме с него, всеки ден ръмженето на шведския инструмент идва от различни посоки, ту остър, ту по-тъп и насечен - докато се чуе вече шумът на падащото дърво.

„Внимание, извършва се сеч”. Това пише на една табела, която сме видели при разходки в гората. Табелката е доста избеляла и по всичко личи, че не е от вчера. Но тя обяснява и нещо друго – извършващата се сеч била не каква да е, а планова.
По някое време се сещаме, че е неделя и, че почтените хора този ден си стоят в къщи. Решаваме да проверим. На 300 метра навътре в гората става ясно – вижда се току-що отсечено дърво – бял бор. Край него се въртят няколко души и кастрят с брадви клоните.

Много работите, казваме им, неделя е... Един ни поглежда накриво, друг изобщо не ни обръща внимание, а трети направо ни предлага да се пръждосваме нанякъде. После иззад клоните на поваленото дърво се измъква четвърти и обяснява, че е горски стражар и че всичко е съвсем законно. Дори размахва някаква хартийка под носовете ни.
Не можем да го проверяваме. Причината е проста – в тази страна всеки има възможността да извършва каквото и да е закононарушение, но никой гражданин няма правото да го спре. Това трябва да правят само оторизираните за целта органи.

Само че е неделя и те също си почиват.
От тел. 112 с лека истерия в гласа ни обясняват, че приемат сигнали само за хора, горещ телефон на горското в Ракитово нямаме, от полицията ни обясняват много вежливо, че не е тяхна работа, пък и те трябвало да бъдат сезирани по съответния ред, който пък ние не знаем...

Вечерта един камион, натоварен с трупи, се изнизва край къщата. На него седят секачите и „горският“. Който може да е толкова горски, колкото ние – космонавти, разбира се.
Същия ден местни хора от Ракитово с тревога и възмущение ни казват, че такава мащабна сеч по тези места като тази не са виждали през живота си.
А те са на по 70 години...
Примери като този за последните 15 години са буквално безброй. Ето още някои от тях от последно време.

В Разлог жителите му са вдигнали вече ръце от масовата сеч в местността Голак, която е на път да превърне гората над града в гол хълм. Десетки дървета са отсечени напълно, а стволовете на други са окастрени, за да се добива оттам борина, която служи за разпалка.
По-възрастните жители на Разлог си спомнят че преди много години, заради честите наводнения се е наложило да се извърши масово залесяване. „Като закапеше по тоя баир, къщите ни и всичко ставаше във вода”, споделя Райна Грънчарова. Новата гора, израснала 20 години по-късно, спира наводненията.

За последните месеци горските стражари там са съставили 203 акта. Конфискували са автомобили и каруци, пълни с дървен материал.
Началникът им, директорът на Държавното горско стопанство в Разлог Йордан Бангеев, обаче твърди, че въобще не ставало дума за незаконна сеч. Само единични дървета били отсечени на Голак, коментира той. И подкрепя думите си със следния логически абсурд: „Дърветата, които се секат, те не се секат, просто се наделва отстрани кората и да може да се използва изпуска смола и се използва за разпалване.”

„Отидете и вижте в Самоковско, в Малко Търново, секат и Стара планина“, алармира за кой ли път вече проф. Михаил Константинов. „В момента се сече до голо. Не е санитарна сеч, нищо не остава там!“
Същото е и край Варна – до дъно се режат дърветата в защитените от „Натура 2000“ местности Батова и Лимана.  „Секат ги така, както и османците не са ги секли“, констатира професорът. По негова информация всичко това става със знанието и най-вероятно по нареждането на местния кмет и шефа на горското стопанство.
Проф. Константинов от години се бори счервено-турскосинята мафия, която вилнее в българските гори, но резултат все още няма.

Напротив, сече се като за последно, пък след това - и потоп да става. И наводненията наистина не закъсняват. Защото изсечените баири не задържат водата, тя се събира в деретата, влива с в местната река, тя – в друга, и така, докато водната стихия стигне до поредния стопанисван или не язовир, след което само въпрос на време е високата два, три или пет метра вълна да залее населените места под него.

А числата наистина са умопомрачително големи. Наскоро заместник земеделският министър Георги Костов заяви, че не се знае точното количество на незаконната сеч в горите, но по оценки на неправителствените организации тя възлизала на 1 до 2 млн. куб. метра годишно. Успокоителното в тази констатация, според висшия държавен чиновник, било това, че имало намаление на незаконната сеч спрямо 2009 г., когато тя била 3 млн. куб. м. 

Аналогични са данните на Световния фонд за дива природа (WWF), който в своя доклад, посветен на състоянието на българските гори, посочва че в България има предпоставки за нерегламентиран добив на дървесина в размер до 2.4 млн. куб.м, или една трета от легалния дърводобив в страната (6.8 млн. куб. м за 2013 г.).
Според WWF това носи на държавата загуби и пропуснати ползи за 100 - 120 млн лв. годишно. Тук, разбира се, не са включени много по-големите загуби за страната от отпушваните от сечта природни бедствия и съсипването на българската природа, което пък се отразява на рейтинга ни като туристическа дестинация.

Има и още по-стряскащи примери. Регионалната дирекция по горите в Бургас е извършила над  33 000  проверки в региона през изминалата година. Простата аритметична сметка показва, че 23-мата работещи там горски са правили всеки ден общо 91 проверки – нещо, което физически е невъзможно.
„Това са напълно нормални данни”, твърди обаче Венелин Радков, шеф на дирекцията. „Нашите проверки са установили, че всички сечи в района на Странджа са планови, не са констатирани незаконни”, обявява той пред една национална телевизия, без да му мигне окото.

„Няма незаконна сеч на територията на Природен парк „Странджа”, приглася му и директорът на парка инж. Владимир Димитров в отговор на журналистически въпрос. А всеки, който се движи в този регион, като пишещият тези редове, ще потвърди с ръка на сърцето, че вечер автовозите с натоварени на тях технологична дървесина, дърва за огрев или трупи за бичене са едва ли не на всеки километър!

От което излиза, че поголовното унищожаване на българските гори става напълно законно. И това е още по-страшното, защото държавата има средства и органи, които да спрат всяко неправомерно действие, но те са безсилни, когато всичко става „с разрешение“.
Все пак се промъква и информация за нерегламентирано обезлесяване. Със служители на Държавно горско стопанство – Върбица, засекли и констатирали по съответния ред незаконна сеч, е постъпено просто и ефикасно – изгонени са от работа. Такъв е случаят с Исмаил Курдов - един от бившите вече лесничеи там. Той е уволнен дисциплинарно с безумната формулировка „злоупотреба с доверието на работодателя“.

От същото горско стопанство във Върбица пак дисциплинарно е уволнен счетоводителят Юзджан Ислямов. Там обаче причината е малко по-различна – просто не бил гласувал за „правилната“ партия. Тази, която с всеки изминал ден все повече и повече се опитва да узурпира „правото“ да „представлява“ и „защитава правата и свободите“ на българските граждани с имена, като неговото.
Нещо всъщност като седесарския лозунг от зимата на 1996 г., който зомбираше на времето хората: „Кой не скача е червен!“ С малката поправка, че в случая, който не скача според пръчката на началника си и не е турскосин, трябва да си ходи.

Има ли обаче оправия? Още в края на ноември 2013 г. Министерството на земеделието и храните обяви, че почва люта битка „за ограничаване на наболелия от години проблем с незаконната сеч“. Според намислената там програма цели 173 нови мобилни екипа щели да обикалят планините и да контролират какво всъщност се върши в горските стопанства и стопанисваните от тях територии.

Според министър Танева изпълнението на тази „прекрасна“ програма щяло да стане на няколко етапа и ефектът от нея до юни тази година щял да доведе до  20% увеличаване на прихода да държавата от дърводобива и съответно до намаляване със също толкова процента на незаконната сеч.
Дървесината щяла се маркира с идентификационен код с пластмасова пластина, щели да бъдат въведени изисквания за регистрация на лицата, извършващи дейности в горската територия и ако някой от тях има вече издадени актове за нарушения, то нямало да получи повторно регистрация.

Тоест все мерки, които ще увеличат административната работа на горските работници, с което пък ще намалят времето, през което могат да ловят бракониерите. Без да се предвиждат и кой знае какви мерки за ограничаване именно на „законната“ сеч, която се прави по нареждане на местните началници, отчитащи се по всяка вероятност в една или друга партийна централа.

И най-вече цялата тази титанична битка, която ще глътне маса държавна пара, била само да се намали само с 20% незаконното унищожаване на българските гори. Тоест и в бъдеще около 2 милиона кубика дърва пак се бъдат изсичани от мафията и това не тревожи никак висшите държавни чиновници.
Съвсем наскоро министърът на околната среда и водите Ивелина Василева обяви пред медиите, че такова било положението – бедствия и в бъдеще щяло да има, да сме свиквали с това и да сме се подготвяли за тях.

Проф. Михаил Константинов е напълно съгласен с нея. Ето и неговите думи: „Ще ни сполетят страшни наводнения, те едва сега започват. Тази година ще бъдем удавени, буквално, а догодина ще бъде още по-лошо, предупреждавам отдавна. Причината е много проста - тотално изсечените гори в и около басейните на реките и по планините.“


В категории: Репортажи , Горещи новини