Авторът на „Остаряваме бавно“ отбелязва годишнината си, споходила го „неусетно почти“
Автор: Десант
На 15 ануари т. г. Недялко Йорданов написа в личната си фейсбук страница: „Казват, че преди рождения си ден, човек е в дупка. След три дни ставам (няма шега) на 75“.
Няма шега наистина. Така обичаният от цели поколения българи поет, драматург, сатирик, бард, публицист и изобщо виден деец на културния фронт ще отбележи на 18 януари своя 75-годишен юбилей.
През дългия му досегашен творчески път под талантливото му перо са излезли над 6000 стиха, издадени досега в близо 30 стихосбирки. Но неговата мерена реч не остава „заключена“ между техните страници, а голяма част от нея изпълва ефира, превъплътена в песни, които се пеят от мало и голямо вече десетилетия.
Сред най-любимите на публиката са превърналите се в знакови хитове „Остаряваме бавно“, „Младостта си отива“, „Не остарявай, любов“, „Момчето, което говори с морето“, „Някога, някога“...
При това самият той е написал музиката за почти 100 от своите песни, които често изпълнява сам на различни сцени из цялата страна, но и във Виена, Берлин, Будапеща, Братислава, Валансиен, Манхайм, Хайделберг, Москва, Кувейт...
Близо 30 на брой са и пиесите и мюзикълите, които Недялко Йорданов създава през над 45-те години от живота си, които посвещава на театъра. Те са поставени в над 20 страни в Европа – често от самия него. Впрочем, той режисира не само собствените си, но и творби на много други български драматурзи. Плод на неговата работа като режисьор са общо 55 театрални постановки, сред които култовите „Мата Хари“, „Имате ли огънче“, „Мотопедът“ „Убийството на Гонзаго“...
Но и това не е достатъчно за неспокойния му дух на творец и той създава няколко телевизионни и киносценарии, радиопиеси и други. Дори сам става водещ на тв поредиците „Страшни смешки, смешни страшки за герои с опашки” (1994), „Приключения опасни със герои сладкогласни” (1995) и „Вълкът срещу козата и трите й козлета” (1997). Написва и либретото за оперетата „Хубавата Елена“, постановка на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ в София. Автор и постановчик е на мюзикъла „Ще те накарам да се влюбиш” по музика на Хайгашот Агасян. Легендарни са и авторските му спектакли – рецитали, които изнася в НДК и на сцената в родния Бургас.
Негово дело е и деветсерийният първи частен български телевизионен сериал „Има нещо гнило в Дания“, който реализира съвместно с телевизия СКАТ през 1998 г. Трябва да отбележим, че плод на тандема между Недялко Йорданов и патриотичната медия са общо 6 филмови продукции, като последно тази есен се състоя премиерата на трите нови документални киноленти „Извънземни в село Кирово”, „Странното село Кирово” и „Реквием за село Кирово”.
Борислав Гърдев го определя „по нагласа и натюрел“ пред списание „Литературен свят“ като „писател за широката публика“. Говорейки за него, видният ни критик изтъква: „Той е сред малцината майстори на словото ни, които бяха и са на вълната на успеха преди и след 10 ноември 1989 г., които създадоха и създават творби, можещи да бъдат определени като лирико-драматични шлагери, като бестселъри за максимално голяма аудитория, без от това да страда качеството им.
На пръстите на едната ръка се броят съвременните български творци, радващи се на неизменна популярност, стигаща до уникални за родната действителност мащаби през последните 4 десетилетия“. Няма как да е иначе, защото цялото творчество на Недялко Йорданов неизменно се одухотворява и вдъхновява от най-вечното и истинско чувство – любовта. За него именно тя е спасението на света. Преди време в интервю за в. „Стандарт“ той изтъква: „Човекът е направен от кал и слънце. Такава е притчата. Слънцето е любовта, калта е омразата. Ту едната, ту другата съставка надделява у личността според обстоятелствата”.
Любовта и омразата вървят ръка за ръка, любовта е живот, омразата е смърт. Светът все още съществува, благодарение на любовта. Надделее ли омразата, ще загинем като човечество. Надделее ли омразата между нас, българите, ще изчезнем като нация“.
Нека се вслушаме в мъдрите думи на този изтъкнат наш съвременен творец и да се обичаме повече.
Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. През 1957 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. – българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.
През периода 1962-1963 г. работи като учител в Малко Търново. От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър, а от 1983 до 1990 г. е негов художествен ръководител. През 1980-1988 г. е главен редактор на Алманах „Море". От 1990 г. до 1999 г. е драматург и режисьор на софийския театър „Възраждане“.
Носител е на орден „Стара планина“ – първа степен, наградата „Златен Орфей“ за цялостно творчество (1997 г.), театралната награда на името на Невена Коканова (2010 г.) и много други отличия.
ВЧЕРАШНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Старите дънки ми станали дълги...
Ужас... Запрятам ги да не се влачат.
Вече не бягам по стръмните стълби...
Вече през три стъпала не прескачам.
Сякаш сънувам... Незабелязано
стапя се времето... В сняг... Необуто.
Всичкото казване вече е казано...
Всичкото чуване вече е чуто...
Още съм тук... И е даже приятно...
Хич и не мисля толкова сложно.
Може дори да се върна обратно.
Всичко на този свят днес е възможно.
Може отново на ръст да порасна.
Може брадата ми да почернее.
Случва се... Метаморфоза прекрасна!
Имам идея! Имам идея!
Дай си ръката! Ето ти моята...
Тъй както някога... Кутре във кутре.
Старт към предишното... Ето завоя.
Виждаш ли... Вчера превръща се в Утре.
Ще ме потърсиш ли... Ще ме намериш ли...
Същите думички пак да изричаме!
Нека сме вчерашни, вчерашни, вчерашни...
Вчерашно нека да се обичаме.
