Още един пример как се предават българските национални интереси в полза на гърците
Автор: Димитър Делийски
В брой 47 от 28 ноември 2014 г. вестник „Десант” помества статия „Как кораби акостираха на пристанище Пловдив”. Авторът Камен Колев се основава на журналистически, а не на научни статии за така наречения „Емпорион Пистирос”, без да подозира, че в сайта, който е преписал, всяка дума е лъжа.
Точно преди 2000 години Страбон пише в своята География: „Марица е плавателна до Кипсела.” Кипсела е на 40 км от устието й. Т.н. „Емпорион Пистирос” на левия бряг на Марица край българския град Септември нито е открит от Мечислав Домарадски, нито стените му са дебели над 2 метра, нито има „гръцка строителна традиция”, нито е изнасял метали, нито се знае за какво са служили разкритите помещения, наречени складове, нито е възникнал като пристанище – да не изброявам цялата поредица свободни съчинения на разкопвачите му. Т.н. „Емпорион Пистирос” е поредният случай за продаване на българските национални интереси на гърците от археолози със съмнително национално самосъзнание. Ето как започна всичко:
От хилядолетия на левия бряг на Марица между градовете Ветрен и Септември стърчат развалините на античен град, много известни в историческата литература, защото край тях минава трансевропейският Траянов друм. Стефан Захариев (1870 г.) смята, че това са развалините на древна Сардакия, П.Р.Славейков (1882 г.) приема, че това са развалините на Бесапара. До 1988 г. те бяха рай за иманяри, колекционери и антиквари.
Тогава властта реши да поеме тяхното проучване. С това се заеха проф. Велизар Велков и полякът Мечислав Домарадски. Ето как описва тогавашната политика в историческата наука проф. Крум Балтаджиев в статията си „Защо траките изчезнаха от нашите учебници?”: „Траките трябваше да „изчезнат”, защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура. Трябваше да бъдат заличени древните връзки между траки и българи.
Автори като проф.Велизар Велков се опитват да ни убедят, че траките били елинизирани и романизирани и до идването на славяните били подложени на асимилационни процеси.”
Проф.Велков по това време вече е директор на Националния археологически музей към БАН, следователно е официален проводник на държавната политика. Мечислав Домарадски е поляк, оформен като археолог от 22-годишна възраст в България и на българска служба. Той има в актива си един сезон разкопки край Сатовча в Родопите в компанията на 10 момичета, едно от които става първата му съпруга.
Следващият му „принос” в нашата археология и история е разбиването в буквалния смисъл на думата на най-големия тракийски некропол от 124 могили край с.Тъжа, Калоферско. Той получава достъп до документацията на казанлъшкия музей „Искра”, неопитният нов директор му дава архива на покойната предишна директорка Гергана Цанова и Домарадски го публикува от свое име, правейки „научното” откритие, че Севтополис и околностите му били населени с галати, елинизирано племе от района на днешна Анкара.
Към могилния некропол на Севтополис прибавя средновековната Крънска крепост, за която твърди, че е градена по гръцка технология с тухли, внасяни от Гърция(?!). Когато се изправя пред развалините на древния град край Марица, той възкликва: „Охо – тук има работа за 25 години!” И познал без боб. Последно пишат за него, че бил избран за професор по археология в йезуитски колеж, преправен на университет, в световно неизвестното полско градче Ополе, но издъхнал на разкопките в Септември.
Три години след началото на разкопките Домарадски пише, че не знаят какво разкопават: резиденция на тракийски цар ли; гръцко селище ли или търговско селище – „емпорион” със смесено гръцко и тракийско население? Последното им хрумва, когато на друг археологически обект – Вономасия (Бона мансио, Асарджик) – на 2.8 км североизточно от техния, при криминални обстоятелства е намерен каменен старогръцки надпис.
Защо казвам „криминални”? Този обект е проучван много пъти, тук цар Самуил разбива византийската армия на Василий ІІ, пленява шатрата му и символите на императорското му достойнство. Обектът е обхождан от полски, чешки, гръцки и френски археолози, канени от Домарадски. И никой не видял огромния камък на повърхността на земята до самия Траянов друм на сто метра от крепостта Вономасия. Изведнъж един бай Стойчо, както си търсел козата, го съзрял и веднага докладвал на директорката на Историческия музей в Септември Валентина Танева.
Тя „организирала” прибирането на каменния надпис в музея без открит лист, без протокол и свидетели, без заснемане на камъка in situ от всички страни. Понеже е от село Ветрен, нарекла камъка „Ветренски”, но яде септемврийски хляб. С превода на надписа се заема проф.Велков, след смъртта му продължава втората жена на Домарадски – известната сега Лидия Домарадска, която изправи на нокти Софийския общински съвет и Министерството на културата с претенциите си за преместване на гимназията за древни езици от Модерното предградие в центъра на София, заради което ще връщаме на Европа 2 милиона евро плюс глобата и разходите за новото училище до Женския пазар. Толкова струва удобството й да съкрати пътя до местоработата си наполовина.
Надписът се оказа търговски договор от около 359-339г.пр.Хр. между Егейските полиси Маронея, Тасос, Аполония и Пистирос. Как се е оказал край Траяновия друм до Вономасия – можем само да гадаем. Идва ми на ума историята с повторното откриване и издаване на старогръцкия каменен надпис от Севтополис. Професор Велков казва, че го открил след продължително търсене из подземията на НАМ към БАН, където били складирани стотици такива надписи. Чуждестранни археолози, противници на хипотезата „Емпорион Пистирос”, подозират, че Пистироският надпис е измъкнат от подземията на НАМ и захвърлен при Вономасия така, че да бъде със сигурност намерен. Това се подкрепя и от среза на счупването му, който е абсолютно пресен.
Някой ще запита защо не е бил подхвърлен на разкопките на самия „емпорион”? Защото те се намират сред естествена дива гора с храсталаци, през която превозно средство с този голям камък не можеше да мине. Домарадски обаче изказва хипотезата, че камъкът е бил в разкопавания от него град и вероятно той е Пистирос. После римляните го взели и го откарали на Вономасия, където го употребили в градежа на крепостта.
Споменатите в договора градове Маронея, Тасос, Аполония и Пистирос обаче са на егейското (беломорското) крайбрежие и между тях има визуална връзка – виждат се един друг. Могат да се сношават по море и суша за броени часове. „Бащата на историята” Херодот описва Пистирос на брега на Бяло море и как армията на Ксеркс пресушила езерото му с обиколка 30 стадия (6км).
А „домарадският” Пистирос, който по въздушна линия е на 300 км от Беломорието, как е взаимодействал с останалите три града? Тук нашите археолози възкликват: „По Марица! Тя е била плавателна. „Емпорион Пистирос” е имал пристанище, от там на кораб и пътък, пътък – хайде в Бялото море. Вятърът го поема и след още 300-400 км акостираме в пристанището на Маронея”.
Добре, но античната и сегашната Маронея нямат пристанище поради високия бряг. „Ами тогава през Родопите, колко му е – 10-12 дни път.” За какво? „Ами за грънци.” При разкопките в т.н. „Емпорион Пистирос” намериха и антична гръцка керамика, но всичката е атична и натрошена. А нашите водещи траколози проф. Хр.Данов и проф. Александър Фол са установили, че атическата керамика се внасяла в Тракия директно от атински търговци без посредници и така пишат в своите „Тракии”. В ”Емпорион Пистирос” е начупена на хиляди парчета, което означава, че е употребявана и след счупване изхвърляна. Очевадно е, че тук са живеели крайните потребители, а не търговци. Няма установено препродаване, няма намерени складове с гръцка керамика.
Но това не пречи Домарадски да обяви, че т.н. „Емпорион Пистирос е основан от гърци (елини), които напуснали топлия беломорски климат в Маронея, Тасос, Аполония и Пистирос, прекосили Родопите и се наместили в готовата тракийска царска резиденция край Марица, където си заживели братски с траките, изложени на студ и вятър през зимата, на опустошителни наводнения през лятото. И така три века.
Нито елините, нито елинизираните и грамотни траки оставили някакъв писмен документ. Единственият е каменният Пистироски договор, намерен край Вономасия. Той е изсечен върху гранит. Гранит обаче няма никъде в радиус 120 км около т.н. „Емпорион Пистирос”! Нещо повече – древногръцки надпис върху гранит няма в цяла Европа – всички са върху мрамор или меки местни камъни. Сравних пистироския гранит със всички видове гранит, които се добиват в България – не съвпада с нито един!
Но на гърците им са изгодни твърденията на Домарадски и българските му колеги за дълбоките корени на елинизма чак до излаза на Марица в Горна Тракия. Защо да възразяват за изнесената с цели 300 км на север етническа граница, и то от самите български учени?!
