Родолюбие и достойнство ще ни светят в тъмното бъдеще

Автор: Стефан Солаков

Декември е месецът на предпразничното разпускане. В самия край на годината всеки от нас се опитва да забрави неволите и лошото настроение, с които обилно ни зареди 2014-а. Медиите превключиха на предколедна скорост и буквално ни заливат с примамливите оферти на консуматорския бизнес.

Все по-лъскави обещания за луксозни глезотии ни дебнат от синия екран, докато лошите и тревожни новини са изтикани настрана. Защото е добре известно, че кахърният мозък трудно отключва човешките мечти и най-вече изтънелите портфейли на онези, на които най-много разчитат рекламните манипулатори.

Тазгодишните празници ще заварят българския народ още по-обеднял и обезверен относно „светлото“ си бъдеще. Онези, които му го обещаваха, отдавна забравиха предизборните си клетви и уютно се зазимиха из топлите убежища на властта. Обикновените хора останаха да се борят сами с мизерията, болестите и постоянната тревога за бъдещето на своите деца.

На всичко отгоре природата също е безмилостна спрямо десетки хиляди българи. Почти цялата 2014 г. бе удавена от несекващите порои, наводнили държавата и превърнали я в балканска Венеция.
Всекидневните комюникета за бедстващите от наводненията българи се превърнаха в досадна подробност от пейзажа на политическото бездушие от страна на днешните ни управници.

Вместо да обявят извънредно положение и да алармират Брюксел с искане за спешна помощ, те са се барикадирали в цитаделата на парламента и упорито „творят“ поредните проекти за баламосване на наивните избиратели и за по-нататъшното обогатяване на партийните кланове, разпореждащи се със съдбата на изчезващите наши сънародници.
През последните дни народните представители на бърза ръка претупаха бюджета за следващата финансова година и вече предвкусват коледния и новогодишен разкош, в който ще се потопят след „сръчно“ свършената работа в парламента.

Духът на бившия финансист на държавата Симеон Дянков очевидно все още броди из коридорите на Народното събрание, защото неговият професионален почерк е обладал като черна магия всички бюджетни документи след оставката му до наши дни, когато сегашните корифеи просто преписват постулатите на „постната пица“, превърнала се в запазена марка на малоумния агент на Световната банка.

Премиерът Бойко Борисов умишлено се укрива от парливите проблеми на държавата и е предоставил икономическия терор на своите верни адютанти от финансовия „мозъчен тръст“ на ГЕРБ и на неграмотните, но силно амбициозни „сини“ тарикати, играещи поддържаща роля в сегашното правителство.
В резултат на целия този безвкусен миш-маш, който ни беше сервиран от парламентарната трибуна през последните седмици, разбрахме само, че и през 2015-а ще трябва да стягаме коланите и да се молим единствено на Господ Бог да ни остави живи, макар и гладни, боси и болни.

Чак сега, 25 години след широко рекламираните демократични промени, българинът проумя какво означава повикът за „по-малко държава, повече свободно предприемачество“.
Този фундаментален постулат на либералния капитализъм на българска почва създаде най-уродливата машина за ограбване на обикновените хора и за превръщането им в лумпенизирани пионки на почти всички правителства, които се надпреварваха да ликвидират държавата през последния четвърт век.

Приоритетите на световната икономика често се прехласват по адрес на безумната химера за „капитализъм с човешко лице“. Разчитат главно на северноевропейските миражи около социално мотивираните успехи на скандинавските държави.
Ефектът от тяхното внушение, че рано или късно ще заживеем като северните народи, има за цел единствено да се притъпи нарастващото отвращение спрямо глобалните терминатори на всеки опит за самостоятелна икономическа и социална политика в страните от т. нар. Нова Европа, някои от които се обозначиха на свободния пазар след разпадането на съветската империя.

България през последните години все по-често се задоволява с ролята на европейския Марко Тотев, стане ли дума за разпределение на благата от общата трапеза на ЕС. Една абсолютно вредна система за промиване на мозъците бе създадена веднага след приемането ни в икономическия алианс на Стария континент.
Назначена група от нагли манипулатори вече осем години ни удря през ръцете колчем посегнем да си откъснем парченце от богатата щедро овкусена бюджетна пица, поднасяна в края на годината на самодоволните батковци от по-високите етажи на общия европейски дом.

До нас, обитателите на подземните стаички, достигат мизерни корички от многомилиардното печиво, създадено в кухнята на ЕК. И въпреки че един от главните готвачи там е сладкодумната нашенка Кристалина, до българските трапези най-често стигат извиненията на чиновниците в Брюксел, звучащи долу-горе така: „Който ял ял, другите само ще... духат супата!“ Незабравими думи, нали? И пак са дело на българин, добре запознат с терминологията на днешните ни европейски приятели.

Когато ударят новогодишните камбани, България ще се прости с един от най-нещастните епизоди от своята съвременна история. Три правителства само за една календарна година дойдоха твърде множко за съсипаната ни икономика. И както се пееше в една стара бригадирска песен „пред нас са блеснали житата, окъпани от топъл дъжд...“.
Демек отново надежди, отново ще ни баламосват, че благополучието на държавата е „само на ръка разстояние“. Но както е казал гениалният ни поет, лъжата и робството все още царуват по нашите земи.

Лъжите на политиците ни доведоха до просешка тояга и лишиха нашия талантлив народ от елементарните умения за вярна преценка на актуалните събития в неговия живот. Нанесени бяха убийствени поражения върху националното самочувствие и най-вече върху достойнството на древната ни нация.
Самозвани херолди на чуждите политически и икономически модели буквално прегазиха добрите традиции от близкото минало на България и я превърнаха в територия, напомняща мизерен старчески дом, в който неутешимо гаснат надеждите за по-добро бъдеще на днешните му обитатели.

Последните дни на изтичащата година донесоха още тъжни вести за жестоката агония на нашия държавен суверенитет. Недопустими подигравки около неговата предизвестена гибел прозвучаха в Анкара, където бивши наши поробители и освободители цинично обсъждаха неблагодарността на своите предишни български сателити.
Руският цар и османският падишах си подадоха ръце и обещаха тежко икономическо бъдеще за шамшалите*, управляващи нещастна България или Булгаристан – казва ли ти някой?

Подобен позор трудно се преглъща от един уважаващ себе си политически елит. Такъв у нас ще се появи вероятно в необозримото бъдеще, засега сме пленници на мощна групировка от Кирякстефчовци, яхнали майка България и безмилостно шибащи с измекярския си камшик всяка проява на свободомислие и желание за прекъсване на порочния робски кръг, в който се въртим през последните 25 години.

Светът около нас се променя с всеки изминал ден. Общественият гняв все по-често обхваща обширни територии, включително и в крепостта на европейското самодоволство, където модерното робство съсипва като коварна болест националните чувства и все по-ескалиращия патриотизъм на храбрите младежки общества, нежелаещи да играят по свирката на задокеанските политически каубои.

България е на кръстопът. Не само географски и стратегически, но и морален. От самите нас сега зависи накъде ще потеглим като нация и като инстинкт за самосъхранение.
Родолюбието и националното достойнство са главните прожектори, които ще ни светят по пътя към истинските ценности. Нека ги запалим и да вървим напред – по трънливия път към свободата и просперитета на България.

*Шамшал, из речника на родопските думи – лъжец, измамник.

В категории: Коментари , Горещи новини