Европейски говедари и нашенски пъдари в заговор срещу България

Автор: Стефан Солаков

Преди три дни лидерът на ДПС Лютви Местан призна, че лично той е „подковал“ шефа на Европейската народна партия Жозеф Дол да отправи острите си нападки срещу Патриотичния фронт и неговото евентуално участие в бъдещото българско правителство.
„Написах му писмо, за да го предупредя“, заяви бившият агент на Държавна сигурност с псевдоним „Павел“ на излизане от Президентството, където също не беше пропуснал удобната възможност да се оплаче от политическата сила, планираща да ограмоти голямата част от невежите избиратели на ДПС, съзнателно потопени във феодалната атмосфера на Средновековието и използвани от престъпната политическа банда на Доган и Местан преди всичко като покорен електорален материал, насочен срещу националната сигурност на България.

През последните дни ДПС и неговата агентура в публичното пространство направо са побеснели пред угрозата да загубят ключовите си позиции в обществения живот на България.
Лютви Местан е наясно, че с влизането си в новия парламент Патриотичният фронт се превръща в най-опасния враг на досегашното статукво, допуснало турската „Пета колона“ у нас безнаказано да си разиграва коня на гърба на търпеливия и безкрайно толерантен български народ.

Всяка крачка на анадолските мекерета сега ще бъде следена внимателно както в комисиите и кулоарите на Народното събрание, така и в техните досегашни бастиони в смесените райони на страната.
Задъхан от ярост и обясним страх, агент „Павел“ изригна куп от смехотворни обвинения срещу патриотите, приписвайки им апокалиптичното намерение да взривят отвътре НАТО и ЕС и едва ли не да съсипят евроатлантическата цивилизация!?
Този побеснял потурнак вече загуби внимателно отглежданото си лустро на модерен политик и го удари съвсем през просото, ужасен от факта, че занапред родолюбците ще му дишат във врата и ще контролират всичките опити за бъдещи предателства срещу интересите на държавата.

Стана му навик да повтаря, че ПФ бил „антисистемна“ партия, което ни дава правото да попитаме: Срещу коя система се опълчват родолюбците? И отговорът е ясен и еднозначен: Срещу 25-годишната престъпна конспирация, довела народа на България до просешка тояга.
Тук турското мекере е улучило в десетката и му е време да очаква големи неприятности по отношение на отровната система, родила такива политически чудовища като ДПС.
Жозеф Дол, за когото стана дума в началото на този коментар, доказа основателните подозрения на патриотите, че европейските лидери са „гола вода“ по отношение на елементарното човешко възпитание, да не говорим за някои по-извисени и биологически ракурси на модерното политическо визионерство.

Започнал професионалния си път като фермер, отглеждащ едър рогат добитък, той упорито разчита на селския си тарикатлък, за да изпълзи нагоре в политическата йерархия на Франция. Неговият немско-френски произход му помага за умелото лавиране в лабиринта от етнополитическа чувствителност и натрапчива вина на днешните германци спрямо пострадалите от нацизма европейски народи.
Този немско-френски-еврейски политически нерез си позволи нахалството да пристигне в България и да се държи като арогантен гаулайтер, свикнал да размахва нацистки камшик срещу аборигените от бившия социалистически лагер.

Унизителното раболепие, с което го посрещнаха лидерите на ГЕРБ и Реформаторския блок, за сетен път доказа, че така наречените демократи у нас стриктно повтарят модела на покорните партийни секретари на БКП, тръпнещи от страх, когато от Москва пристигаха емисарите на съветската империя и дърпаха болезнено ушите на дръзналите да кръшнат от верния път нашенски другари.

Този синдром на „преклонената главичка“, наследен от жестокото турско робство, се оказа неизтребима емблема за голяма част от днешния политически елит в България. Спасението е единствено в антисистемни партии като Патриотичния фронт, а национални предатели като Лютви Местан напълно логично вече усещат, че предстоят драстични промени не само на досегашното статукво, но и в манталитета на бъдещите поколения, които ще се натоварят с управлението на нашата държава.
Остават броени дни до формиране на новото българско правителство. Свидетели сме на ожесточени подмолни действия за заемане на отговорни позиции в бъдещия министерски кабинет.

Алчните за власт реформатори направиха всичко възможно, за да откъснат най-апетитни парчета от държавната баница, както се казва, омазаха се до ушите от желанието да използват притесненията на ГЕРБ от липсата на необходимото парламентарно мнозинство, гарантиращо безпроблемно управление на страната.
Номинираният за премиер Бойко Борисов се оказа необичайно щедър спрямо мераците на РБ, което е неоспоримо доказателство за тежкото икономическо и социално състояние на държавата.

Всички спорове около очакваните сложни реформи очевидно се отлагат за по-късно и сега тежестта се пренася главно върху гласуването на парламентарно доверие на доста живописната управленческа формация, която предлагат ГЕРБ и РБ.
Въпреки че е доста рано за задълбочени анализи, още от сега можем да предвидим деструктивната роля на ДПС спрямо бъдещото правителство. Местан вече се закани да проваля всеки опит за прогонването на неговите термити от ключовите позиции на държавната власт.

Тежка битка предстои особено в икономическите анклави на ДПС, обхванали като безмилостен октопод големи райони на България. Механизмът на областните управители ще играе важна роля за разбиване на депесарския монопол върху главните лостове на държавната машина.
Отговорността, която ще падне върху ГЕРБ и реформаторите, ще се окаже решаваща в борбата срещу анадолската инвазия. Разграденият двор на националната ни сигурност, през който постоянно притичват емисари на турските тайни служби, трябва да бъде залостен отвсякъде и ако е необходимо – заключен с многобройни катинари, за да спрем проникването не само на политически, но и на икономически диверсанти, нахлуващи досега безпрепятствено през югоизточната ни граница.

Патриотичният фронт е изправен пред трудното решение, свързано с утвърждаване на новото правителство. Заявената до този момент добра воля в името на националното единство и спасението на България от мизерията и антидържавния обръч на ДПС не трябва да прехвърля границите на допустимата лоялност към бъдещия кабинет.
Програмата за управление, която ГЕРБ и РБ предоставиха за обсъждане от останалите партии, изявили готовност да подкрепят предстоящото правителство, крие много подводни камъни, способни да поставят под съмнение истинските намерения на бъдещите министри.

Специално за патриотите е изключително важно да вникнат в евентуалните опасности, които може да се появят още през първите месеци на новото управление.
Ако Бойко Борисов откаже да свали новините на турски език от официалния канал на БНТ, това ще бъде безспорен сигнал за лъжовната същност на бъдещия премиер. За да бъдат пресечени неговите извъртания и безумни опасения за нарушаване на етническия мир, телевизия СКАТ би могла да предложи турските новини да се излъчват в нейния ефир, заедно с емисии на арменски, иврит и на всички останали етнически езици, желаещи да са равностойни в толерантна България.

И най-важното – не трябва да забравяме, че коварството е един от основните белези на днешната българска политика. Патриотичният фронт вече доказа, че може да бъде лоялен партньор, но в същото време и непримирим противник на всички, които работят срещу интересите на България.
Нека това да е тънката червена линия, която ще определя и в бъдеще политиката на родолюбците, посветена изцяло на нашето Отечество.

В категории: Коментари , Горещи новини