Икономиката на Европа потъва като „Титаник“

Икономиката на Европа се нуждае бързо от помощ. Само че двете сили, които биха могли да действат в тази насока – Европейската централна банка (ЕЦБ) и Германия, не намират общ език за това какво да правят. Така валутният съюз на Европа остава в опасна политическа забрава, което безпокои инвеститорите на фона на риска от трета рецесия за шест години. Това изтъкна на 17 октомври пред „Асошиейтед прес“ Дейвид Макхю. Ето какво още коментира той:

„Опасението, че 18-членният валутен съюз, на който се падат 17 % от световната икономика, няма ясен път за излизане от икономическите си затруднения е сред ключовите фактори за сътресенията на пазарите по света миналата седмица. Индексът Stoxx 50, включващ акциите на водещи компании от Еврозоната, се срина с 6.3 % процента миналата седмица, след което в петък до известна степен се възстанови. За последните три месеца той бележи спад с 5.7 %.

След само четири тримесечия на вяло възстановяване, през второто тримесечие Еврозоната изобщо не отчете растеж. Освен това има опасно ниска инфлация, която може да потисне растежа с години, ако не и десетилетия, както се случи в Япония. Неочакван спад на износа и промишлената активност в Германия, отдавнашен източник на растеж в региона, засили тези опасения.

Има няколко големи идеи за това как да бъде стимулиран растежът в дългосрочен план. Споразумение за свободна търговия със САЩ, европейски инвестиционен фонд за влагане на 300 милиарда евро в инфраструктура, смекчени правила за заетостта във Франция и Италия. Преглед на ЕЦБ на банковите финанси, който се очаква този месец (на 26 октомври - бел. прев.), би могъл да прочисти прикритите загуби от финансовата система и да засили кредитния поток към компаниите.

И все пак ще са необходими месеци или дори години, докато тези идеи подпомогнат икономическата активност. По-бърза помощ биха били допълнителните парични стимули от ЕЦБ или пък по-голямо харчене от правителствата.
Тези идеи обаче срещат несъгласието на Берлин, който настоява правителствата да балансират бюджетите си и е скептично настроен към стимулиращите планове на ЕЦБ.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги предложи стратегия от три части за подпомагане на Еврозоната: още парични стимули от ЕЦБ, повече разходи от правителствата, които могат да си го позволят, и реформи в подкрепа на бизнеса от по-затруднените правителства.
Драги напредна по своята част: ЕЦБ обяви през септември, че ще изкупува обезпечени банкови облигации - начин да стимулира кредитния поток към бизнеса.

През юни институцията освен това предложи евтини дългосрочни заеми за банките, при условие че те отпускат повече пари на компаниите. А и Драги заяви, че ЕЦБ е отворена за по-драстичната стъпка - да купува големи количества облигации, за да увеличи количеството пари във финансовата система или така нареченото количествено облекчаване (QE).

Берлинската стена

Правителствата все още не са се вслушали в съвета на Драги да харчат повече, където е възможно според правилата на ЕС. Така е, защото те срещнаха противопоставяне от Германия, доминиращата политическа и икономическа сила в Еврозоната, която иска правителствата да се съсредоточат върху намаляването на дефицитите.
Някои страни като Франция имат дефицит над лимита в ЕС от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Те изтъкват като аргумент, че бързото свиване на дефицита сега е по-малко важно от подпомагането на растеж чрез държавни разходи. Други, включително и Германия, имат стабилни държавни финанси и на теория биха могли да увеличат харченето.

Германия обаче не действа по този въпрос. Тя твърди, че не бива да се изпада в изкушението да се вземат заеми, за да се харчи за растеж, макар и в момента икономиката на Еврозоната вероятно да се нуждае от това, както и че на държави като Франция не бива да се позволява да нарушават правилата в ЕС.
„Тези правила трябва да се прилагат надеждно за всички страни членки - само тогава пактът може да изпълни функцията си на централна опора за стабилността и преди всичко за доверието в Еврозоната", заяви на 16 октомври германският канцлер Ангела Меркел.

Дори и частта на Драги в стимулите изглежда под въпрос, поне погледната от Германия. Президентът на германската централна банка Йенс Вайдман изрази недоволство от рисковете да се изкупуват облигации, заявявайки че всяка загуба би могла да се усети от данъкоплатците. Това отразява страховете в Германия, че данъкоплатците й в крайна сметка ще плащат за грешките, направени от по-малко благоразумните правителства.
Вайдман има само един глас в 24-членния управителен съвет на ЕЦБ, но той е влиятелен, особено ако е подкрепен от Меркел.

Всичко необходимо

Политическата безизходица е в рязък контраст с това, което анализаторите с патос нарекоха звездния миг на Драги - неговото обещание от юли 2012 г. да направи "всичко необходимо", за да спаси еврото. В тази посока той предложи да се изкупуват облигации на затруднени правителства - мярка, която е толкова ефективна за успокояване на пазарните сътресения в Европа, че дори не беше нужно да се прилага на практика.

Тогава Меркел даде зелена светлина на Драги. Сега светлината е най-много жълта или може би червена. Все още има вероятност нещата да се влошат достатъчно, че Драги и ЕЦБ да прибегнат до последното си голямо стимулиращо оръжие - мащабно изкупуване на държавни облигации. Много германски икономисти и политици не харесват идеята.
Меркел обаче може и да приеме, ако алтернативата е икономически Армагедон - нова рецесия и дългова криза.
Ако има „огромно пламване на напрежение в Еврозоната, то Берлин би дал одобрението си ЕЦБ да го направи" – категоричен е икономистът Холгер Шмидинг от Berenberg Bank.


В категории: Международна политика , Горещи новини