Много помаци у нас са убедени до фанатизъм, че нямат нищо общо с българския етнос, защото са мюсюлмани
23 Октомври 2014, Четвъртък
Повод да пиша тези редове е статията на Димитър Душков от Белене „Време е българските мюсюлмани да се върнат при корените си“,
поместена във в. „Десант“ от 19 септември 2014 г. Но причината е, че както него, така и мене силно ме притеснява и тормози факта, че голяма част от българите, изповядващи ислямската религия, се самоопределят като турци. Друга не по-малка част така наречените „помаци“, също изповядващи исляма, твърдят, че принадлежат към някакъв си етнос „мохамедани“.
Това съм го установил от разговори с помаци от Гоцеделчевско и Велинградско, с които сме работили заедно около десетина години. Опитвал съм се да ги вразумя, да им докажа, че са българи, чиито пра-пра-прадеди насилствено са възприели ислямската религия и турски имена. Усилията ми се оказаха без успех. Те са надъхани до фанатизъм в твърденията си, че нямат нищо общо с българския етнос и затова не носят български имена.
А всички тези момчета и мъже от 20 до 50 години имат основно образование, а някои и средно. Нямам обяснение какви са били тези учители, преподавали им история и литература, какви са били тези класни ръководители, че не са просветили тези деца, че не са им отворили очите.
Питам го един помак: „Преди преброяването на населението в коя етническа графа те писаха преброителите: българин, турчин, арменец или евреин? Той ми отговаря: „мохамеданин“. Опитах се да му докажа, че това е вероизповедание, а не етнос, но човекът упорито продължи да твърди, че е имало такава графа в преброителните списъци.
Продължавах убежденията си с други доводи. Казвам им, че всеки етнос има свой език. След като вие сте от помашки етнос, защо не говорите на помашки език, а говорите на чист български език? Значи принадлежите към българския етнос, което означава, че трябва да носите български имена. Посочвам им пример със Сирия – там около 20% от населението изповядват християнска религия, но не носят европейски имена – български, руски, сръбски, френски и т.н.
Но помаците са неумолими и твърдо стоят на позициите си, подобно на македонистите, че не са българи. Разговаряли сме и на политически теми. Без всякакво колебание те признават, че на всякакви избори винаги са гласували за ДПС и не защото ДПС много се е застъпвала за решаване на социално-икономическите им проблеми, а защото, ако Движението не влезне във властта, ще им бъдат върнати българските имена. Каква робска психика им е насадена от агитаторите на ДПС. За какво връщане при корените си пише Димитър Душков?
Освен към учителите, имам и въпроси към Българското национално радио, към Българската национална телевизия, към националния печат. Къде са те? За какво са? Само да разпространяват новини ли, или и за просвета, за култура, за популяризиране на историческите факти?!
