Документът дава информация за преселенията по онова време в района на Свиленград
Автор: Христо Христов
Оригинален документ, от който става ясно как и защо 720 български семейства от Мустафапашанско (Свиленградско) са били принудени да напуснат родните си огнища в началото на октомври 1913 г., представи тези дни общинската библиотека в граничния град. Секретната телеграма, изпратена от пълномощния ни министър в Цариград Тошев до Министерството на външните работи, съобщава, че по това време 983 семейства на българи от Източна Тракия са се заселили в общо 13 села на каазата.
Документалното свидетелство се показва за първи път и е част от експозицията по случай 102-годишнината от освобождението на Свиленград от османско робство, която бе отбелязана на 5 октомври.
По този повод библиотеката извади пред широката публика книги и документи, хвърлящи светлина върху най-драматичните събития от историята на града – освобождението му от българската армия през есента на 1912 г. и пълното му разоряване от турски военни части под командването на Енвер бей година по-късно.
Посетителите могат да се запознаят и с 12-томната история на войната между България и Турция, издадена от Министерството на войната през 30-те години на миналия век. Уникалното издание е притежание на библиотеката при СОУ „Д-р Петър Берон”. Сред експонатите е и дневник на военните операции в Тракия, воден от Г. фон Хохвехтер, майор от отоманската армия, аташиран към генералния щаб на Махмуд Мухтар паша. Той е озаглавен „В огъня с турците” и е издаден през 1913 г.
Библиотеката излага за първи път оригинала на „Безсмъртни епопеи”, дело на видния местен поет и журналист Петър Раковски. През октомври 1912 г. той напуска работата си в свиленградското кметство и става доброволец в Балканската война. Ранен е тежко и по-късно умира от раните си.
В свиленградския музей до ноември ще може да се разгледа и изложбата „Ненадминат по сила и ненадминат по храброст - българският цар Самуил”. Тя се организира съвместно от Националния археологически институт с музей при БАН и Общински исторически музей – Свиленград и е посветена на 1000-годишнината от смъртта на забележителния владетел, която честваме този месец. 23 постера представят тематично историческите събития, разиграли се в края на X и началото на XI в. – времето, което е пряко свързано с управлението на цар Самуил и неговите наследници. Паната са богато илюстрирани със снимков материал, а информацията в тях е дадена на български и английски език.
Акценти в тази експозиция са личностите на Самуил и неговите братя – Арон, Мойсей, Давид, и родословното дърво на династията на Комитопулите, от която произхожда царят. Предоставени са данни и за резиденциите на българските патриарси; столиците на българския владетел Охрид и Преспа, както и базиликата „Св. Ахил”, където се намира родовата гробница на цар Самуил.
Интерес представляват и постерите на два епиграфски паметника, които са представени чрез снимки и превод – „Битолският надпис” на цар Иван Владислав (1015-1018), в който владетелят посочва, че е племенник на Самуил; и „Самуиловият надпис”, от който става ясно, че родоначалник на Самуиловата фамилия е великият боил комит Никола.
