Престъпното бездействие на компетентните държавни органи е спомогнало за трагедията
Автор: Десант
На 1 октомври цяла България потъна за пореден път в дълбока скръб. Най-малко 15 души са загиналите при зловещ инцидент във фабриката за обезвреждане на боеприпаси в монтанското село Горни Лом. Близо денонощие никой не се нае да посочи точната бройка на жертвите, до последно не се знаеха и техните имена. Малко преди редакционното приключване на броя към медиите бе подадена полуофициална информация. Загиналите са 13 мъже и 2 жени.
Това е четвъртият подобен случай от 6 години насам. На 3 юли 2008 г. мощен взрив отнесе складовете във военното поделение в Челопечене, като по чудо нямаше убити. Четири години по-късно, на 5 юни 2012 г., историята се повтори край Петолъчката, а на 8 август 2014 г. - във военния завод в Костенец.
Фабриката в Горни Лом е изравнена със земята.
Сградите на цеха, в който последно са се обезвреждали гръцки противопехотни мини, не съществуват, сякаш са се изпарили. „Извикаха ме да спра тока към 17,15 часа. Изключих го. Това, което видях, беше страшно“, разказа пред медиите енергетикът на завода Цецо Антов.
„Цехът буквално е изравнен със земята, едва ли има оцелели“, твърди и бившата служителка в предприятието Стилияна Цветанова, която също е успяла да се приближи до мястото на произшествието преди да пристигнат органите на реда.
Това се потвърждава и от специализираните части на пожарната и на полицията, които са успели да се приближат на 500 – 600 метра от мястото на взрива малко след трагедията. По-късно обаче хората и техниката от спасителните отряди са били изтеглени извън 4-километровата зона за сигурност и бе обявено, че не може да се влиза там, преди да са изминали 24 часа от последния вторичен взрив.
Едва към полунощ на 1 октомври са взети мерки да се провери и дали някой не е оцелял от страшната експлозия. На околните височини са монтирани четири термовизионни камери, които обаче не са регистрирали признаци на живот в зоната.
Традиционно, както и при предишните подобни случаи, никаква информация не бе подавана нито към близките на загиналите, нито към медиите. В началото се твърдеше, че при взрива в цеха е имало 30 души, после броят им спадна на 16, после на 15, след като случайно се разбра, че един от работниците е бил освободен от работа малко преди инцидента и е напуснал района.
Дори самият собственик на фабриката Валери Митков, който пристигна на място, не бе в състояние да каже точно колко от хората му са били на работа в момента на взрива. Неговият син също е бил вътре и е сред загиналите.
Близо 19 часа след страшната експлозия никой не направи дори и опит да навлезе с оборудване и техника в района, за да се установи има ли оцелели, които се нуждаят от спешна медицинска помощ. Неизвестно защо, за да стане това, се чакаше разрешение от прокуратурата. Както и специализирана техника от Българската армия, включваща безпилотен самолет и бронирана сапьорна машина, тип „Пустинна котка“, която пристигна чак сутринта на следващия ден.
Според военни експерти обаче изчаквателният срок от 24 часа е бил напълно излишен, тъй като в случая е нямало взривно устройство, за да се изчаква превъртането на целия му циферблат.
Гръцките противопехотни мини и другите боеприпаси са били обезвреждани в предприятието за взривни вещества в с. Горни Лом ръчно със стари машини, останали там след приватизацията му. Според Марин Иванов, бивш директор на военния завод „Терем“, в него не би следвало да се изпълняват такива поръчки без задължителните разрешителни, издавани от служба „КОС“ на МВР. „За тази дейност се изисква и наличието на специални технологии, иначе е недопустимо“, категоричен бе той.
До обяд на 2 октомври не се знаеше дали тези разрешения са били все пак издадени на фирмата в нарушение на закона или утилизацията се е извършвала в пълно нарушение на разпоредбите за такава дейност.
„И днес оцелях!“ Така е казвал един от загиналите работници на жена си всеки ден, когато се е прибирал от работа. Той е назначен там на 15 юли, без да има каквато и да е специална квалификация. Съпругата и сестра му, които бяха на място, твърдят, че не е минавал и никакво обучение в предприятието, а заплатата му за август е била само 250 лева.
Седем акта за нарушения са били съставени на барутната фабрика. Старо работно оборудване, липса на втори изход, работа без инструкции за безопасност - това са само част от нарушенията, констатирани от инспектори на социалното министерство буквално дни преди смъртоносния инциденти.
В един от последните актове дори се твърди, че има опасност от взрив, и то непосредствена. „Незаземяването на машините би могло до доведе евентуално да експлозия и да застраши живота и здравето както на боравещите с конкретните съоръжения, така и на други работници и служители”, пише дословно в него. И въпреки това предприятието е било оставено да работи.
Инцидент от този род там става не за пръв път. През февруари 2010 г. избухва силен взрив в цеха за амонит, два цеха на завода са разрушени, ранени са четирима работници. Тогава отново са били обезвреждани опасните гръцки противопехотни мини. Нова експлозия има през 2007 г. Тогава загива един човек, а друг губи зрението си.
Взривната фабрика е собственост на фирма "Витекс" АД. Там са се произвеждали взривни материали за минната промишленост, но са се изпълнявали и услуги по утилизация на мини. Заводът е част от бившия военен комплекс “Пима” в Монтана, обявен в ликвидация през 2000 г. Тогава обособени части от него били обявени за продажба. Така предприятието за взривни вещества в с. Горни Лом е продадено на фирма “Миджур 99”, мажоритарен собственик на която е инж. Валери Митков, съдружник на Христо Ковачки в мини “Чукурово”. Това е и най-голямото предприятие в община Чупрене.
От 2013 г. Валери Митков е Велик Майстор на българските масони. Той е професор в Минно-геоложкия институт и според запознати има добри контакти с представители на различните политически сили.
